club50plus.bg

Тази, която раздава красота, феноменът

Любимка на поколения българи, любимка на пресата, любимка на жълтите издания, любимка. Спорна и оспорвана, но успяла, вървейки през времето, пробивайки си път с талант и присъствие, да докаже неоспоримото си Аз и да заяви категорично своето място в културния живот на България. В книгата на големите тя вече е записана с главни златни букви.

Започва кариерата си с популярните за времето италиански, френски и други чужди песни, като любими в репертоара са й песните на Рита Павоне. Някои дори я наричат – най-добрата имитаторка на Павоне. Но талант като нейния, сила на личността и заряд не търпят да изпълняват единствено чужди песни и тя от самото начало на своята музикална кариера упорито търси своя стил в българската музика и го намира. Творчеството ѝ през 60-те и 70-те години се характеризира с богати оркестрации, драматични преходи между тихи и силни моменти, изпълнявано нерядко под съпровод на духов бенд, струнен оркестър, ритмична секция, електрически китари, с акценти на пиано или хамонд-орган и беквокали, често хорови.
Но стилът й, макар характерен, винаги следва модните тенденции като ги бележи със собствената си гласово-музикална четка.

Нейният творчески хъс не може да бъде спрян от нищо – през 1964 г.подкарва дори валяк, за да заснеме видео към своя песен, под умелата режисура на великия Хачо Бояджиев, през 1965 година се снима във филма на Рангел Вълчанов „Неспокоен дом", пътува непрекъснато и с нокти и зъби брани своите песни.

Някои я наричат особнячка, други направо казват, че има труден характер. Васко Василев, големият български цигулар в интервю пред в."Монитор" обаче споделя „Всеки пък, когато чуя Лили, кожата ми настръхва. Просто тя е страхотна! Да се задържиш толкова дълго време на сцената е наистина геройство! Лили ще остане завинаги, тя е легенда. Има много малко легенди в този свят и аз имах щастието да се докосна до нея. „

Десетилетия по-рано професор Иван Славов определя Лили като феномен, опитвайки се да дефинира естеството на нейната магия, на влиянието й върху публиката. Защо? Пита и си отговаря – защото Лили Иванова е гласът на копнежа по романтика, любов и топлота. От песните й долита послание за всеотдайност и взаимност. Тя дава на хората онова, от което те се нуждаят – обич. Тя пее за любовта, за всичките й проявления и позволява на всеки да намери себе си. Това е магията на  успеха .

Примата винаги отдава огромно значение на текста, който изпълнява. За нея музика и текст са онази единна сплав, която прави магията на изпълнението завършена. Която изпраща истинското послание. Да, някои я наричат претенциозна, други, работили с нея – перфектционистка, но нима е възможно постигане на подобно дългогодишно съвършенство, без да проявяваш взискателност към всеки детайл и към себе си?!

Днес жълтата преса се опитва да надникне отвъд изкуството и величието й, в опити да срине онова, което е градила години наред. Но без успех, защото нейният талант е вкопал здраво корените си в сърцето на народната любов и когато гласът й зазвучи, просто затваряш очи, мечтаеш и дишаш...красота!