club50plus.bg

Той беше Големанов, той беше Остап Бендер, той беше Ганьо Балкански...той беше...Не! Той е един от човеците на България, които ще останат завинаги в сърцата на хората. И не само, защото Георги Калоянчев беше велик актьор. Безспорно актьорски талант, като неговия имат малцина, малцина имат харизмата да омагьосват само с присъствие дори. Малцина имат дарбата да разсмиват през сълзи и разплакват през смях. Калоянчев беше човек, голям човек, от онези, които на пръв поглед са семпли, обикновени, от многото, а всъщност са изключителни.

Роден е в Бургас на 13 януари, 1925 година и приживе на пропуска случай да заяви " аз съм бургазлия " . Момчешката му мечта е да стане актьор и след отбиване на военната си служба се записва в бившето театрално училище в София, напук на всички твърдения, че у него няма онова нещо, което прави актьора добър - не е особено привлекателен, фигурата му не е нищо особено, тембърът също...Но той остава. Професор Сърчаджиев е негов преподавател, а състуденти са му Коста Цонев и Катя Динева и Калоянчев като че ли малко се загубва сред тях. Пръв забелязва удивителната му способност да насища образите и да ги изгражда с майсторство и чувство за хумор руският режисьор Борис Бабочкин. По време на студентско представление забелязва удивителната игра на младия актьор в "Буря" и вижда бъдеща звезда. Така Калоянчев става част от трупата на Народния театър. 

През 1951 година заснема и първата си филмова роля  - на циганчето Сали в  "Утро над родината". След това обаче следва петгодишен творчески застой, който малко го натъжава, но не го обезверява и така през 1956 г. прави втората си роля в киното, във филма "Димитровградци". Тези два първи филма не са от най-запомнящите се, но те слагат началото.

Калоянчев преминава в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в "Специалист по всичко" (1962), Кондов във "Вълчицата", инспекторът в "Инспекторът и нощта", фокусникът в "Най-дългата нощ" (1967), Риксата в "Привързаният балон" (1967), Джордано Бруно в италианската продукция "Галилео Галилей" (1969), Езоп в "Езоп" (1970), "Нощните бдения на поп Вечерко" (1980), "Бон шанс, инспекторе" (1983), "За къде пътувате?" (1986)... общо повече от 50 игрални филма.

През 1999 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев заснема "Бай Ганьо заминава за Европа" с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2003 г., излиза и своеобразното продължение - "Бай Ганьо се завръща от Европа". Сценарият е писан специално за големият актьор, но години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, въвеждайки нов, несъществуващ  в класическото произведение на Алеко Константинов герой – духът на Бай Ганьо. През 2003 година след многото други призове и отличия, Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Последната роля на големия артист е вече на преклонна възраст в сериала "Столичани вповече".

 Ето какво казват за Калоянчев :

Хора като него нямат възраст. Те са самото изкуство – бушуват ярко и безпощадно, независимо от сезоните, от годините...Калоянчев издържа на всичко през годините- на славата, на парите, на съблазните на властта, на опиянението от огромните възможности, които невероятният му талант предоставяше...
Станислав Стратиев

Такъв е Калоянчев - актьорозавър!
Георги Данаилов

Калоянчев е епоха. Калоянчев е символ. Калоянчев е единствен, велик, голям. Йорданка Христова

Той е извън мерки. Господ много му е дал. Славчо Пеев

Калата е артистично чудовище.  Младен Кисельов

Жив е...в сърцата ни. Наш е...чрез творческото наследство, което ни завеща и чрез спомена.