За любовта на О'Махони към България

Или една история за великото дело на поредния ирландски приятел на България
Normal_1302_101116

По материали от в-к Дума

Пиърс О' Махони е роден през 1850 г. в Ирландия. Той е висок, строен и с благородна осанка, което не бива да изненадва - родът му е един от най-старите в страната. Произхожда от благороднически род от графство Кери, област Уиклоу, Южна Ирландия, наследници на първия владетел на античното Мюнстерско кралство. Завършва право в Оксфорд, след което се завръща в Ирландия. Член на Ирландската полунезависима автономна партия и е избиран в английския парламент цели 17 мандата.

В парламента О' Махони се сближава с Уилям Гладстон, един от големите защитници на освободителната кауза на българите. Съдейства при написването и разпространяването на брошурите “Българските ужаси и Източния въпрос”, “Уроци по клане”, които се издават в хиляди екземпляри и събуждат съвестта на европейската общественост след кървавото потушаване на Априлското въстание. След смъртта на Гладстон, О'Махони продължава делото му и е най-ревностният българофил в Британския парламент. По-късно, по време на Илинденско-Преображенското въстание, друг велик ирландец и приятел на България - журналистът Джеймс Баучер пише в "Дейли Нюз" за жестокостите на турците в Македония и Одринска Тракия и за страданията на сираците. Като чете тези статии, О' Махони окончателно взема решение да замине за България и да основе в София сиропиталище за сираци.

Започва нов етап в живота на този обществен деец и радетел за освобождението на Македония и Одринско. Вкъщи той оставя богатство, спокойствие, обществено положение, вековни родови традиции и всичко друго, за да тръгне към България - тази далечна страна, гърчеща се в кървави борби за свободата си.

Пристига със съпругата си Алис в София, отсядат в хотел, установява контакти със Софийския митрополит Партений и го запознава с идеята си да основе приют. Свързва се и с министъра на просвещението Иван Шишманов с молба за съдействие. Купува сграда на два етажа с лични средства за нуждите на сиропиталището. Тогавашният адрес е "Македония" 34, близо до Руския паметник, където сега е хотел "Родина". Веднага започва ремонт, а освен свои лични средства, с пари се включват училища, обществени и други организации в столицата и страната.

За ръководене делата на този дом за сираци е изграден комитет с председател Софийския митрополит, секретар проф. Иван Георгов и членове: Екатерина Каравелова, проф. Димитър Агура, Султана Р. Петрова, Лидия Шишманова и други. Изработен е устав за статуса и реда в дома, одобрен лично от проф. Иван Шишманов, въведен е режим на деня, поддържа се изряден ред и всичко това е в услуга на децата, за да живеят спокойно, да се учат и развиват талантите си. Сиропиталището е наименовано "Свети Патрик" (покровител на Ирландия) и осветено при тържествена обстановка на 30 март 1904 г. По-късно купува и построява вила за летен отдих на децата, в планините до Костенец, която нарича на името на славната си родина - "Ирландия".

В словото си при откриването на Свети Патрик, произнесено на френски, О' Махони подчртава своя мотив:

"Аз съм дошъл тук, движен от чувство за милост... намерих клети деца, чиито родители са били зверски изклани. Тези деца са изоставени сами на себе си, без семейство и без надежда. Надявам се, че в това сиропиталище те ще се възпитават като истински българи, трудолюбиви и честни чеда на народа си".

Много от децата в дома, особено по-малките, не знаят дори имената на своите бащи и майки и приемат благодетеля О'Махони за свой баща. За да имат лични документи и да бъде осигурено тяхното гражданско и икономическо състояние и да им се отвори пътят към живота, благодетелят осиновява всички деца и така им дава собственото си фамилно име - О' Махони.

"Всички ние го имахме за баща - споделя д-р Атанас Благоев Филипов, един от възпитаниците в този дом, и всички се обръщахме към него с "татко". Известни са имената и на брат му Георги Филипов, който по време на Балканската война загива за освобождението на България, Йордан Прангов, Лазар Филимонов, Панайот Манушкин, Филип Прангов. Само от Бургаския регион в този дом са настанени 15 деца кръгли сираци. Срещу името на всяко е отбелязано: "баща - убит", "майка - неизвестна", или "родители - измрели".

На семейството си в Ирландия О'Махони пише:

"Тук успях да уредя основаването на сиропиталище. От 24 хил. бежанци, които получават помощ от българските правителства, 17 хиляди са от Одринско. Ако тези хора се върнат по домовете си, ще бъдат изклани от турците, а имотите им конфискувани. В сиропиталището настанихме 32 деца".

Дошли от затънтени села и расли в мизерия, за първи път децата виждат легла с чаршафи, електрическо осветление, чешми и тоалетни в сградата. Гладни и жадни преди, в Свети Патрик децата имат всичко необходимо, а столичният лекар д-р Тантилов поема грижата за тяхното здраве. Ходят на училище, а съпругата на О'Махони - Лиса, им преподава английски и френски език. 

Девет месеца по-късно са облечени в еднаква българска "дебърска" носия - да не забравят, че са родени българчета (виж снимката).

Мисионерската роля на Пиърс О'Махони в живота на 32 български деца е грамадна. В събота банята е задължителна, а в неделя се ходи на църква - източноправославна, а според различни източници, въпреки католическия си верски произход самият О'Махони е споделял православните религиозни виждания на българите. Децата живеят в сиропиталището, а учат в различни училища на столицата. 

Великият порив на този благороден ирландец не е случаен. Самият Пиърс О'Махони е останал сирак и от малък расте без баща. През 1905 г. съпругата му Алис заболява от рак, постъпва в болницата "Червен кръст", лечението е безуспешно. Почива в България, а е погребана в Ирландия. 

Домът за сираци "Свети Патрик" се ползва с добро име в столицата и страната, за него се пише в печата. Самият Пиърс О' Махони учи български език в знак на уважение към България, а в в своите "Писма до Англия" той признава: "Аз се плених от хубостите на тази страна". С благородството си той се прочува в цяла България. 

Издържа финансово няколко години дома и децата. Накрая, на прощално тържество, им пожелава "На добър път" подава на всеки по един голям дървен куфар, в които са подредени: по два комплекта лично и спално бельо, костюм, балтон, обувки, лични вещи, и по две одеяла. Всички децаа са с диплома за завършено образование - първата стъпка на цял клас българчета е осигурена и от тук нататък те сами могат да се погрижат за себе си.

През януари 1915 г. цар Фердинанд го награждава с орден "За граждански заслуги". 

Умира на 31 октомври 1930 г. в Дъблин. Благородното му дело не е продължено, сиропиталището е изоставено и разрушено. Сега в София един площад и две улици носят неговото име. От Махоновия пансион във Вили Костенец днес няма и следа. Останали са само спомените за спретната вила "Ирландия", за чужденеца-благодетел и за децата със светнали очи, в душите на които са се възвърнали надеждата и вярата в бъдещето.

Повече от 110 години по-късно, потомците на О'Махони в България продължават гордо да носят неговото фамилно име и така пренасят спомена за този велик човек, достоен син на Ирландия и истински приятел на България.


Създадена на 07.11.2017 г.

Коментари

Все още няма коментари