Тук срещам Бог!

Екскурзиите до Израел неизменно са свързани със светите за християните места, с преодоляването на кашерната кухня, с цялата глъч на търговията със сувенири и тапията за хаджия. Но как да почувстваш бита на местните и философията им за живота, ако не ги придружиш на един излет в пустинята?

Всъщност пустините в Израел са две – Юдейската и Негев. Нашето пътуване беше до Негев, която е около 60% от територията на страната или почти цял Южен Израел. Отправна точка ни беше град Хайфа, откъдето потеглихме на юг с няколко Ленд Роувъра.

Можеше да изберем и обикновени коли, които да оставим край някой мотел по пътя през пустинята, и да продължим пеша, но изпитаният автомобил 4х4 е по-уместен вариант за чакълестия пустинен район. Така след 200 км път стигнахме до северната част на Негев.

Разбира се, такива като нас тук има много. Някои настроени за офроуд изпитания, яхнали последни модели джипове Мицубиши, Тойота и Рейндж Роувър; други с поочукани Лада Нива, но всичките – устремени към пустинята, като към място, което ще ги зареди с енергия до следващото пътуване.

В Негев живее около 10% от населението на еврейската държава – местни евреи, преселници от Русия и Грузия, дори и египетски араби. При това като казваме пустиня, не бива да си представяме Сахара. Негев е камениста, доста релефна и, според последни американски изследвания, останала неподвластна на природните промени през последните 1,8 милиона години.

Питам един от придружителите: „Какво те кара да идваш тук? Защо не си гледаш телевизия в къщи?" Отговаря ми „Небето над пустинята е с много специален син цвят, не е като това над града... А и тук срещам Бог.

Тук сме само аз и Той!

За пореден път се убеждавам, че тези хора са различни, когато идва време за ядене. Очаквах, че ще развържем торбите някъде насред нищото, ще запалим огън и ще започне едно печене на месо... Но не би! В Негев се хапва набързо и на крак до колите, защото целите на пътуването са други. 

Слънцето на „специалното синьо небе" на пустинята напича въздуха до 40 градуса, но спътниците ми познават района и бързо намират място с вода за разхлаждане. Интересно ми беше, че местните, колкото и пъти да са минавали по това трасе, винаги се удивляват на всяка красиво изваяна скала, на всяка птица или на всяко едва забелязващо се сред камъните цвете.

Две са нещата, които определят величествената красота на пустинята Негев: Мъртво море на изток и кратерът Махтеш Рамон на север. От двете на мен специално по-интересен ми се стори кратерът. Той е с дължина 40 километра и с доста шарен цвят, който се дължи на различните по състав изграждащи го скали. Все по-честата поява на птици и животни пък ми обясняват с факта, че е обявен за природен резерват.

Имахме два варианта за нощувка: в нещо като хан в близкото бедуинско селище или директно под звездите. Избрахме втория и разопаковахме палатките и спалните чували. Застудя, но за моя радост все пак е лято. А това тук означава, че амплитудата между деня и нощта не е толкова рязка, както през зимния сезон.

Не се очакват и валежи в Негев. Водачите ни обясниха, че средното годишно количество дъжд в района е около 70 мм, след което побързаха да уточнят, че този дъжд може да се изсипе в един единствен ден, да тече като река през каньоните и да помита всичко пред себе си. Но сега тук е сухо и няма и помен от споменатите стихии.

Какво правим със змиите и скорпионите?!

Ето това беше следващият ми въпрос. Успокоиха ме, че докато спя, не трябва да се притеснявам от тях – гадинките бягали от човешкото тяло, защото то излъчвало топлина. Посъветваха ме обаче да си изтръскам обувките, преди на сутринта да ги обуя, за да не се е свил там някой жълт или черен скорпион. Всяко местно дете знае, че жълтите са отровни, а ухапването от черните причинява само много силна болка. Учат ги на това по време на организирани от училищата пустинни преходи. Научиха и нас. 

„Най-добре е „попиването" на енергия от пустинята да продължи 3 до 5 дни." Тази категорична констатация ми сервираха заедно със сутрешното кафе, сварено в джезве на огън, докато разпечатвах кутия с бисквити. След първата нощ на открито, намерих за по-благоразумно да придумам групата да ме отведе до най-големия град в Негев – Беер Шева, в превод

Седемте кладенеца 

Според Библията кладенците са изкопани от Исак и Авраам при заселването им по тези места. Градът е с повече от 190 хиляди жители и единственото, което съм чувала за него, е, че и тук има футболен отбор с името Апоел. 

Както във всички израелски селища, руският тук е почти официален език и това още повече улеснява комуникацията ми по сергиите. Дори си намерих сувенир с пирографирана благословия на руски. Но нито светената вода, нито мирото в бурканче за 2 шекела ми донесоха такава радост, каквато имаше по лицата на моите израелски приятели при вида на червените пустинни скали или на малкия гущер в камънака.

Пустинното енергийно зареждане ги караше да се чувстват като преродени и да се връщат отново в Негев като при кораб-майка. А аз все по-отчаяно се нуждаех от енергийното поле на моята географска ширина...

Снимки: автора