club50plus.bg

Няма нищо обикновено в българската природа, всяко дърво, всеки извор, всяка пещера, има своята история, носи в себе си своето чудо. Веднъж стъпили в Родопите ще се убедите в това. Тази планина е изпълнена със свежия полъх на тайнствени истории – митове и легенди за причудливи места, точно като тези, описани във вълшебните приказки. И не в едно далечно кралство на края на света, а в подножието на връх Голям Персенк, в красивата долина на река Еркюприя, някъде в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, се намират Чудните мостове.

Сред вековните иглолистни гори се извисяват три скални моста, изцяло дело на майката природа. Най-големият от тях е дълъг почти 100 метра, състои се от три арки, като най-внушителната се издига над пропаст дълбока цели 43 метра. А сега погледнете надолу, по течението на реката. Видяхте ли го? Това е вторият по големина мост – той прилича повече на тунел –  дълъг 60 м, с обща височина 50 м, като само на арката - 30 м. В третия, най-малък мост, изчезват водите на реката, за да се появят отново на повърхността след 3 метра. Този вид скално образувание в географията е познато като понорна пещера.

Научното обяснение на феномена Чудните мостове изглежда логично – пълноводната в миналото река е образувала пещери. С течение на времето, в следствие на струтвания, са се създали мостове. Всичко това е интересно, но особено интересни са

легендите за тази местност

Най-разпространената разказва за пастирите в землището на село Забърдо. Незнайно от къде по тези земи се появил змей. Дълги години пастирите страдали от набезите му и решили да се отърват от него с хитрост. Натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво), запалили го и го изпратили срещу натрапника. Лакомият змей глътнал магарето заедно с праханта, която бавно и мъчително го изгаряла отвътре. Обезумял от болка, намерил малка дупка в земята и се свил в нея, като огромното му тяло разширило пролуката. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове. Така, според легендата, се появявили Чудните мостове.

Според друга легенда навремето на това място е имало огромни скали, чиито владетел бил голям змей горянин. Прокуден от хората той се скрил в своята хралупа, намираща се в тези планини. От неговата мъка и от експлозията, образувала се от огнедишащите му ноздри, в планината се появили кратери, за които хората казват, че са белите кости на змея.

Трета легенда свързва образуването на мостовете с времето на османското робство. Тъй като поробителите се страхували да минават по тези места, първият мост се явявал таен път, по който доставяли храна на местното население.. В близост до втория мост се намира т. нар. “Ледена пещера”, която в миналото е служела дълго време за естествен хладилник.

Чудните мостове са обявени за природна забележителност и са част от Стоте национални обекта на България, така че ако колекционирате печати, тук има един и за вас. Двата големи моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях. Съществува интересна традиция за туристите – всеки, преминал под големия мост, да записва името си с въглен на стената. Нашият съвет за всички, чиито имена все още не могат да бъдат намерени там е  бързо да запълнят този пропуск.

Ако и на вас ви хареса това място и искате да го посетите, даваме насоки как да стане това. Най-близо до това чудо на природата се намира село Забърдо. Разстоянието се равнява на 5км. Покрай Чудните мостове преминава пешеходният път от село Орехово за село Забърдо. Скалният феномен се намира на около 220 км от София, на 65 км от Пловдив и на 50 км от Смолян. В близост се намират Хижите “Чудните мостове” и “Скалните мостове”. Те са отлична възможност да пренощувате в района. Най-доброто време да се отправите в тази посока е през лятото, но и през зимата пътят е достъпен. Преди да тръгнете, не забравяйте да вземете със себе си любимите си хора, фотоапарат и голяма доза добро настроение.