club50plus.bg

Археологически и културни артефакти, за които знаеш от книгите, но трудно намираш

Най-голямата древна римска баня в Европа – неузнаваема в тревите, базиликална църква на територията на металургичен завод, занемарена величава крепост и социален дом за инвалиди в село Русокастро, тракийски гробници, за които знае предимно научната общност.
Досещате се, че това не е фентъзи, а смесица от българските уникалности с привкуса на соц-а, на юг от Бургас в посока Странджа планина.

Следите на траките са навсякъде из Странджа. Дали в България този факт се оценява подобаващо? Районът на юг от Бургас из Странджанската планина е пълен с древни находки и артефакти, за повечето от които не само че няма събрана на едно място информация, а любителят историк и пътешественик сам създава маршрута си и се бори с препятствия, за да се докосне до забележителности от световен ранг и цивилизация на поне 4000 години.

Спомням си, че когато посетих древния Ефес в Турция, се редих на дълга опашка и платих около 10 евро вход, а останките от древния град бяха рекламирани къде ли не.

Не е така в района южно от Бургас, около западните брегове на Мандренското езеро и село Дебелт, възникнало като тракийско селище. Археолозите са във възторг от региона и тръбят, че тук има изобилие от археологически обекти – над двадесет и пет от различни исторически периоди от къснобронзовата епоха до късното средновековие. Те обаче са труднооткриваеми и достъпни.

Римска баня, част от римския град-колония за ветерани Пацис Деултензиум, бе целта на нашето посещение в този край. След Бургас по пътя за с. Дебелт се полутахме накъде да се отклоним, докато не забелязахме до шосето малка очукана от времето и немарата постройка с малко древни камъни отпред. Нищо не сочеше как точно се стига до значимите останки. Появи се пазач, който обясни, че се влиза оттук и след около 500 метра зад пристройката, по поляна доста обрасла с трева, ще видим банята.
„Скоро не е чистено, трудно ще минете през тревата“, се опита да ни разубеди пазачът. Освен него, в района нямаше жива душа и въпреки че беше над 30 градуса, решихме да рискуваме.

Заслужаваше си, защото находката е уникална. Смята се, че банята е изградена през късната античност – края на ІІІ в. сл. Хр., преустройвана през следващите ІV и V в. Разкритите участъци са основание да се смята, че тя е сред най-големите римски бани в Европа по онова време. Сградата е имала съвършена система на водоснабдяване и канализация.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Изобщо, ако попитате историците, те ще ви засипят с факти за стратегическото положение на Дебелт. Смята се, че оттук е преминала първата делегация за покръстването на българите.

Добре че бяхме попрочели разни хроники – иначе в местността нищо не говори за великото древно минало. На стотина метра от разрушената през 40-те години на ІХ в. византийска митница, на южния бряг на река Средецка, десетилетие по-късно е била построена малка базиликална църква. Смята се, че в Дебелт все още лежат и останките на древната митница.

Така пише, но опитайте се да стигнете до тези находки.

Пътят за църквата минава през металургичния завод „Промет стиил“

Първо взимате разрешение от завода, ескортират ви с кола до останките, които са на територията на огромното предприятие от поне 10-ина сгради. Църквата може да се види не по-късно от 16:30 часа в делник, така че ни се наложи да ходим два пъти.

Втория път, след като почакахме на портала около 15 минути за разрешение, огледаха ни добре дали сме надеждни и ни регистрираха с личните карти, потеглихме с водач към мястото. Това, което видяхме, бяха само останките от древната църква. Възможно е тези от митницата още да не са разкрити, именно защото и те се намират на територията на завода. Според археолозите точно тук Византийската империя е плащала ежегодния си данък на България, който гарантирал мира между двете държави.

Около митичната митница са намерени 60 оловни печата и пломби от ІХ-Х в. Между тях – три печата на българския владетел Борис І и един на логотета на дрома – Теоктист, който е бил начело на официалната делегация на императора, пратена за покръстването на България.
Анонимна средновековна хроника споменава, че Борис І е приел новата вяра точно тук.

Върху древно тракийско светилище, подобно на крепостта Перперикон, е построена и

крепостта Русокастро, известна още като Червената крепост

заради червения цвят на скалите, от които е изграден хълма. До крепостта се стига, като от Бургас се поеме пътя към с. Константиново.

Отново в историческите документи четем, че крепостта е била стратегически важна и относително голяма, в добре заселен район. Нейното име се споменава в много хроники като място на много исторически битки между българските владетели и византийските им противници. Най-важната битка, водена тук през 1331 г., е тази между българския цар Иван Александър и византийския император Андроник III - последната значима победа на българите над византийците преди падането на България под турско робство. Българите преценявали победата при Русокастро като истински триумф.

Уви, в момента историческата крепост е занемарена до неузнаваемост. Малко останки свидетелстват за нейната внушителност, скрити сред почти непроходима трева и бодили. Изоставен фургон свидетелства, че някога мястото може би е било охранявано, но днес тук няма пазач. През 70-те години на 20 век по време на социалистическите военни обучения са унищожени доста части от крепостта, докато военните „пробват“ издръжливостта на древните останки.

Все пак радостното е, че от 2006 г. насам археолозите от Бургаския Регионален исторически музей бавно, но методично проучват пластовете. Екипът се ръководи от н.с. Цоня Дражева. През миналата година историците откриха уникално водоснабдително съоръжение на града-крепост, градено през V век, когато се смята че е изградена и ранновизантийската крепост, достроявана и разширявана от българите през IX век.

Близо до крепостта е построен и социален дом за деца с умствени отклонения, свидетелство за „хуманното" отношение на бившия режим към изоставените деца, които трябваше да бъдат „скрити" от обществото. Тук, на хълма на крепостта, от птичи поглед усещаш изолацията на децата още повече, което контрастира рязко с красотата на природната гледка.

В Странджа е бившата резиденция на Тодор Живков „Перла“, която до 1991 г. е достъпна само за избрани. Близо до „Перла“ се намира

уникалното тракийско светилище с турско име – Бегликташ

и то наричано българският Стоунхендж, което, заради липсата на достъп, е разкрито едва през 2003 г. Светилището е създадено през 14 век пр. Хр. и функционира до 5 в. сл. Хр. Намира се в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на 3 км северно от Приморско. Кръг от огромни камъни са разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. До свещената поляна се стига по черен път пеша около 15 минути през гората. На поляната все още е запазено ловното чакало на Тодор Живков като реплика на магията на мястото.
Тук бившият партиен елит отстрелвал дивеч. Пренебрегвайки белезите от недалечната соц история обаче, усещането от разкриващата се гледка към камъните е наистина космическо.

Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и са я превърнали в своеобразен храм. С течение на времето те изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността. Някои от камъните са допълнително обработвани и подредени по определен начин, съобразен с движението на слънцето и сянката. През цялото време се питаш как тези 16 на брой 200-тонови грамади, стигащи до 12 м височина и с диаметър до 2,50 м, са пренесени и поставени тъкмо в тези позиции, оставайки така стотици години!

Според Цоня Дражева – научен ръководител на археологическите проучвания, светилището е свързано с най-стария култ към Богинята Майка и Бога Слънце във фазите на техния брак. Има изсечена скална пътека за вход, дълга 12 метра, от която се стига до „брачното ложе“, върху което жреците ритуално представяли свещенния брак в нощта на лятното слънцестоене.

Групите камъни носят отделни имена, като апостол таш – най-големият камък, или лабиринтът – тесен процеп между два огромни камъка, където успяват да преминат само чистите души и... спортните натури. Светилището е служело едновременно като храм, календар и часовник. Интересното тук бе, че освен нас, почти всички туристи бяха чужденци – германци, словенци, чехи – още едно доказателство за значимостта на мястото, вероятно по-добре рекламирано в чужбина.

След като се наситихме на Бегликташ, решихме да навлезем в същинската част на Странджа планина. От с. Царево поехме в посока Малко Търново, където преминахме през с. Изгрев, КПП Българе – тук ни провериха личните карти, след това продължихме към с. Кондолово, с. Граматиково, пресякохме река Велека при местността Качул, следваше местност Камъка и след това се озовахме в

причудливото Малко Търново

на границата с Турция. Малко Търново е спретнато чисто градче, с характерни дървени къщи от времето на Възраждането. Историческият и природонаучният музей в центъра на града разказват за многобройните находки в региона, както и за характерната флора и фауна.

През 70-те години тук упорито и себеотдаващо се работи проф. д-р Александър Фол, като успява да разкрие цели комплекси с тракийски гробници – в близките местности Пропада и Мишкова нива. Музеят разполага с доста снимки от работата на професора и неговия екип, както и изследванията му върху историята на траките.

Както за Пропада, така и за Мишкова нива, е хубаво да си намерите водач с помощта на служителите в музея. Обаждате се предишния ден, за да разберете какви са възможностите да ви го осигурят.
Не се бяхме обадили предварително, но имахме късмет с доброволен водач, който ни заведе до Пропада, за да видим

некропол в гората с 40 гробници

от два типа – куполни и цистови (обикновен гроб, покрит с камъни). Некрополът се намира на 3 км северозападно от Малко Търново, на върха на невисок хълм. Проучените в местността могили показват много добре оформени гробове „циста", познат от І в. пр. Хр. Стените са облицовани с каменни плочи, които са използвани и за покритието на съоръженията.

Вторият тип гробници са четири – различни по архитектура и време на строеж. Едната е тракийска куполна гробница от 5-3 век пр. Хр, други две са римски от 2-4 в. и четвъртата е римска сводеста гробница, градена от камък и тухли.

Римското владичество в Странджа е засвидетелствано на стотици места чрез некрополи, пътни станции и антични сгради. Условията за пътешественика да се наслади на тези тези места са: да е чел много, да следи внимателно табелите и, ако те липсват, да разчита най-вече на интуицията си.

снимки авторът