Подари ми


03020.0

Normal_stefka-pavlova

Подари ми


Една усмивка време подари ми
и поглед пълен с весели искри.
Това желание поне изпълни ми ,
преди времето да отлети.

На слънчев лъч ще се залюлея
и с вятъра ще литна във нощта,
да дойда , на ръце да те полюлея
и с тиха прегръдка да те приспя.

А после нежничко ще те целуна
с устни – паяжинки от роса ,
ще те погаля с вятъра на двора
и безмълвно пак ще отлетя.
11.04.2011г.

Такава съм

Господи , такава съм,
каквато ти си ме създал.
Неуморна , непокорна
и до болка искрена.

Сърцето ми – кървяща рана,
събрало болките на хиляди съдби.
Душата ми – звъняща струна ,
разпръсква обич за хиляди души.

Усмивка слагам на лицето си
и вплитам в косите си слънчеви лъчи,
а вместо цвете , закичвам си сърцето
с една любов , която ме крепи.
11.04.2011г.

 

Коя е авторката

Казвам се Стефка Павлова и съм учител в детска градина.Пиша стихове.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 11.05.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари