Една малка уличка без изход в Несебър

разказ за делника на една малка уличка през курортния сезон....
Normal_sam_0049.jpg

              На една малка уличка без изход в Несебър....

      Това лято ни се усмихна финансовата възможност, по време на отпуск да посетим семейно любимото ни Черно море край Несебър.С трепета на младежи получили от родителите си пари и кола за тази цел,двамата със съпругата ми яхнахме българския трен ведно с големия куфар в посока изток.Там де от изток Черно море се бунтува и светлей-както се пее в любимата Вазова песен.И наистина районът на това наше Черноморие ни посрещна с  4-5 бала вълнение от към много летуващи  и пренатоварени улици с леки коли.Новият Несебър  отвори вратата си сънен  от нощния живот  и радушно ни предостави временното си жителство на една малка уличка без изход.Без изход,ама в цетралната част от картата на Гугъл-Мапс на града.Още се чудя как със своите има няма 30-тина метра ,тази кипра уличка е влезла в това огромно световно интернет пространство.От  едната и страна на входа за автомобилите важно,важно се беше разположила месната механа.Много месни произведения на готвача бяха изписани с тебешир на голямото табло пред заведението.Завиваш да влезеш с колата в уличката и четеш менюто в движение до лявото ти стъкло.Удобство,няма що. Отделно от това за по-голяма достоверност,всяка вечер наперен българин нахлупил до уши  готварска шапка висока близо 40 см  в шарен десен, те пресреща на уличката със заучените фрази на опитен полиглот.За музикален фон му служеше лично Кени Джи, който така и не се премести да свири на друго место и  през всичките ми 10 дни на тази уличка надуваше яко златистия си саксофон от касетофона Сони на механата.Тези нежни мелодии така ми се набиха в главата ,че още си ги свирукам  и сега  завърнал се в  в родния ми град. Е,когато разбра че сме временни жители на уличката ,човекът с шапка на готвач с усмивка ни пропускаше покрай усърдната си много езична покана да се посети  заведението.Да ви кажа честно много усилия хвърляше той,но истински заетите маси се брояха на едната ръка.Преди години на това се казваше коефициент на полезно действие.

               Преминал през този пропускателен пункт ти навлизаш в същинската част на уличката-легловата и мощност.Вървиш и си избираш стая кеф ти с изложение север,кеф ти с изложение юг.

Искаш на първи етаж,искаш на 5-ти етаж.Разнообразие дал господ.Стига да има свободни стаи разбира се.От двете страни на уличката предприемчивия българин чевръсто е издигнал така наречените семейни хотели.Как по друг начин да ги назовеш. Например с твоето семейство си настанен на 4 етаж от едната страна на уличката.Излезеш на малката тераска и хоп гледаш пред носа си другото семейство какво прави на тяхната тераска от другата страна.Задружни семейства.Той гледа теб,ти гледаш него.Ами като не се вижда друго къде да се гледа.Така и в общи компании можеш да прекараш вечерта,гледайки и слушайки тераските.И какви марки бански се  носят сега,гледайки просторите.И чужд език можеш да научиш,слушайки чуждостранното семейство, настанено  на 3-ти етаж над тебе. Виж за спането е малко трудно.Определено не спи ли семейството отсреща на тераската и ти се откажи да спиш. Боботенето им се носи отчетливо   в уличката като ранен гларусов крясък.

За любимите ни леки коли е помислено добре.Вместо да спираш надълго,спираш на диагонал.Подредени като копърка в консервна кутия автомобилите носят своя респект.Обратното  излизане от малката уличка е малко трудно,но пък като не можеш да караш моля.Има влакове и автобуси за тая работа.Като нас двамата,без кола сме.Затова и с удоволствие се наслаждаваме всяка сутрин на маневрите на сметосъбиращата машина в уличката ни.Водачът и само ще е уволнен от формула 1 за бавна скорост.С темпото на морска костенурка преминава на минимално разстояние от паркираните леки коли,събира кофите и като стигне другия край на уличката  бавно по обратния  път,но само че назад.Каква ти уличка без изход.Влез-излез или напред-назад ще предложа в общината новото и име когато получа постоянното си жителство.

Загледан в сутрешното пешеходно движение по малката уличка, не усетих кога пърпорещ автомобил е влязъл в нея и паркирал точно под моята тераса на 2 –рия етаж.

    Едър българин с осанка в главата на римски  владетел и с шарени бермуди надолу от нея , разтоварваше шумно поредните нови любители на морето от братска страна.Пестеливите му реплики на чуждия език не бяха достатъчни за първия им разговор на тема настаняване. Изневиделица и подготвена се яви хазяйката,сиреч   главната хотелиерка.Ръкомахайки достатъчно тя въведе новодошлите  във временното им жилище. Римовладетелят  като свали пуфтейки  огромните им куфари,се облегна  собственишки на пърпорещия авомобил след добре свършената работа.И последната свободна стая в семейния хотел бе ангажирана.Погледът му се зарея по минаващите по уличката ранни любители на морето.

-Така ще бъде още един месец,пък през зимата знаеш какво ни очаква.-сподели той с моята главна хотелиерка долу на уличката срещайки погледа и.Входната врата след новопристигналите се отвори и отвътре излезе наше момче с новородено бебе в ръце. Синът  може би.След обикновени  реплики с баща си и с умели слаломни движения между паркиралите коли с наследника в ръка,той се добра до семейния гараж. Детската количка бе паркирана вътре.От там тя пое пътя си по уличката с бебето вътре и с майсторското шофиране на таткото.Те двамата сякаш отприщиха движението по нея.От двете и страни завървяха млади влюбени двойки, връщайки се от нощен живот,новопристигнали  с шумно търкалящите си карети и бързащи за първа среща с морето,цели семейства със сънени още деца, изминаващи за кой ли път  познатия маршрут към плажа натоварени с дюшеци,чадъри и детски водни играчки,възрастна чуждестранна двойка, която бавно преминаваше по уличката и се наслаждаваше на спокойния си вече живот,задъхана и звучна мъжка компания от съседна държава с шишета  останало пиене в ръка.  .Манифестацията беше на ниво.Аз,като от  старите кинопрегледи стоях на моята тераска и приемах този пъстър житейски парад.Така час,два три.

И изведнаж те ясно и ярко огласиха задрямалата уличка с присъствието си.Те,децата на тази уличка.Сякаш самият Нептун ги изсипа благодатно от морската си делва тук и сега.Всички те яхнаха господарски своята къса и претрупана с коли площадка за игра.

      Момичетата се облегнаха по маси и огради и на отделни групи вкупом рисуваха,пишеха и творяха своите си работи. Момчетата без значение на височина  и дебелина властно обсебиха малкото свободно пространство от уличката.Умело се риташе  меката топка  между паркиралите коли.Те сякаш бяха най-добрите защитници от отбора и.Караха се ролкови кънки по естествения наклон на уличката право срещу преминаващите по нея наши и чужди туристи.Шумен малчуган влачеше в ръката си пакет чипс по- голям от самия него .Братчето-близнак обикаляше пакета с малкото си колело,като се подсилваше периодично от него. Пред един от семейните гаражи  две момчета с различни височини се бутаха и дърпаха като кутрета.Не след дълго майките им  издадоха своите забранителни заповеди някъде от вътрешните дворове.Бялото куче хъски при този разнообразен детски шум и то допълни със своя лай  цялото звучене на уличката.

-Вардааа-се носеше с детски вик смело момченце срещу хората със своето колело.Въздухът на уличката се беше нажежил  от топлина и от силата на детските игри.Разноразмерните продължаваха да се дърпат и бутат въпреки майчините забрани.Преместели бяха ринга на двубоя на уличката пред моята тераса.

    -Да спрете да се биете веднага.Не ви е срам.Не сте малки деца.-авторитетно се намеси управителката на хотела отсреща ми на чист български език като пак ръкомахаше.Меката футболна топка прелетя и спря върху  предното стъкло на паркирана пред нашия хотел шуменска кола.Юнакът-футболист нанесъл точния шут се засили бързо,бързо да си върне собствеността върху топката.

     -Ще  ви я нарежа в най-скоро време - се чу някъде под тераската ми заплашителният отчетлив глас на  управителката на на нашия хотел.

Свечеряването умекоти  буйните страсти на уличката.Родителите на  малките герои се прибираха от работния си ден ,паркирайки с вещина между многото коли.Детското автомобилче и то с привършено  гориво от много игра остана на паркинг по средата на уличката.

        Загледох се още един път от височината на тераската ми на 2-рия етаж.Как неусетно ми премина този мой отпочиващ ден тук на моята  улица в Несебър.На тази малка уличка без изход.

         Колко неща чух и видях по нейните има няма 30 метра днес.Определено не ми беше скучно. И  тъпо.

        -Морето беше спокойно като езеро.Водата превъзходна. Сгреши като не дойде да плуваме-влезе съпругата ми доволна от поредната си мирна среща с нашето Черно море.         

-И аз съм доволен,че останах в хотела-отвърнах  на свой ред.

-От срещата ми с уличката,с тази малка наша уличка без изход-продължих с настроение от преминалия ми ден.

  На тия мои думи,съвсем наблизо в самото и начало Кени Джи нежно ми акомпанираше от касетофона сони на механата.

Децата се бяха  прибрали по собствените си домове.Българинът с римско лице си пиеше доволен бирата с цаца под асмата в дома  си .

Човекът с готварската шапка пригласяше на музиката от механата със своите заучени фрази на чужд език.На 2 етаж в хотела срещу мене започваха да вечерят на тераската си.Ако бях останал щях да разбера и какво.На простора на западната тераска от съседния насрещен хотел младите рускини си излагаха марковите бански на залязващото слънце.Многобройното сръбско семейство до нашата тераска се готвеше за поредния весел и звучен  семеен купон.Наборите от последния етаж на хотела отсреща се бяха разположили уморено в градинските столове и четяха тихо вестници.Кои бяха и от коя дата,признавам това не успях да видя.Зелен скакалец долетял отнякъде се разположи  на бялата покривка на пласмасовата ни масичка като забравена вещ. От хотелската ни стая  се чуваха добре репликите на героите от поредния телевизионен сериал.Уличката се готвеше за своето поредно нощно заспиване.

-Няма да е скоро-си казах  като гледах запълнените с хора тераски на семейните хотели по тази уличка.Аз предпочетох да напусна нашата тераска , приютила ме цял един ден.   Реших да премина по малката уличка и да се включа във    вечерното оживление на съседната главна улица на този хубав черноморски град Несебър.

                          м.август.2013 год.                                        Т.Д.


Създадена на 14.08.2013 г.

Коментари

  • 62e4f59786981f0bcadfc0f98bfb7372?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Маргарита Дикова написа:

    Преди повече от 11 години

    Браво,Тинко!Отново ни въведе в разказа си толкова сладкодумно ,че не ми се ставаше ...замечтана пред екрана!Но уви ,малкия юнак ме чака в другата стая и тази година ще пропуснем морето -но пък си имаме чудесно извинение===> наследник ;).Радвам се ,че споделяш тези зареждащи спомени с нас,читатели и приятели ,за да се насладим и разведрим с положителни емоции поне за малко...


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    5708264576 написа:

    Преди повече от 11 години

    margotka57abv.bg