club50plus.bg

На 1 септември църквата да почита Симеон Стълпник, но в българската традиция Симеоновден е залегнал предимно като аграрен празник.Някои дори го наричат - начало на стопанската нова година. Във всички краища на България началото на септември се свързва с есенната оран и сеитба. Това е и времето, когато се събират орехите.

Затова в навечерието на летния Симеоновден, стопаните носели за освещение в църквата семена за посев. В зърното те поставяли стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети, и пепел от дървото, горяло на предишната Бъдни вечер. Това символизирало плодородието, което чакат да им изпрати Бог, а преди това свети Симеон Стълпник да благослови.
На първия ден от септември, в ранни зори домакините омесвали пшеничени питки, с които ритуално захранвали на добитъка. За впрегатните животни се приготвяли специални малки кравайчета, които закачвали на рогата им. Обличали се в нови празнични премени и тръгвали към полето с каруци, накичени с цветя.

В Северозападна България е познат обичаят Курбан за св. Симеон Стълпник. Стопанката коли петел пред приготвената за тръгване каруца, като по този начин показва почитта си към светеца. Наръсва с жар от огнището, в което е пекла обредния хляб, та да е спорна работата, и подава на мъжа си варена кокошка, увита в специално изтъкана за целта бохча. В бохчата има още баница и погача.

Орачите, щом стигнат нивата, изорават една бразда, след което разчупват обредния хляб на четири – колкото са посоките на света. Едната част от хляба хвърлят на изток, откъдето изгрява слънцето; другата дават на воловете, които вършат тежкия труд; третото парче заравят в земята за същинския стопанин на нивата; четвъртото парче отива за орача. Кокошката изяждат цялата, а костите ѝ заравят пак в първата изорана бразда.
 

Според народните поверия, на Симеоновден храна вкъщи не се връща, защото се вярвало, че е на глад и немотия. Сутринта се гледа кой гостенин ще „полази" първи дома – какъвто е полазникът, такава ще е годината.В миналото  орачът по целия път гледал кого ще срещне и гадаел – ако е бременна жена или жена с пълни ръце, то значи реколтата ще е плодовита; ако е бедняк окъсан, значи ги очаква лоша година; ако е дете пъргаво, то значи бързо ще изкласят семената.

И още... Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се палело огнището, за да се предпазят нивите от пожари. Стопанките не перат, нито простират, за да не поникнат празни житните класове; не предат и не плетат, за да не нападнат вълци стадата.

Според народните вярвания на този ден пари на заем не се давали и не се изнасяло нищо от дома, за да не излезе „берекетът". А ако времето било слънчево и топло, поверието гласяло, че и през януари идната година ще е такова.