Подари ми
Една усмивка време подари ми
и поглед пълен с весели искри.
Това желание поне изпълни ми ,
преди времето да отлети.
На слънчев лъч ще се залюлея
и с вятъра ще литна във нощта,
да дойда , на ръце да те полюлея
и с тиха прегръдка да те приспя.
А после нежничко ще те целуна
с устни – паяжинки от роса ,
ще те погаля с вятъра на двора
и безмълвно пак ще отлетя.
11.04.2011г.
Такава съм
Господи , такава съм,каквато ти си ме създал.
Неуморна , непокорна
и до болка искрена.
Сърцето ми – кървяща рана,
събрало болките на хиляди съдби.
Душата ми – звъняща струна ,
разпръсква обич за хиляди души.
Усмивка слагам на лицето си
и вплитам в косите си слънчеви лъчи,
а вместо цвете , закичвам си сърцето
с една любов , която ме крепи.
11.04.2011г.
Коя е авторката
Казвам се Стефка Павлова и съм учител в детска градина.Пиша стихове.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Венко Венков написа:
Преди повече от 10 години
Обаче на душа може да резонира само душа!