club50plus.bg

Театър София започна новия си сезон с премиера на новия си спектакъл „Ние сме вечни” на Кирил Буховски. Това е първата пиеса на този млад автор, чиято пиеса спечели в третия конкурс за съвременна българска пиеса и тя вече се играе на сцената на този театър, с режисьор Василена Радева, сценограф Даниела Николчова и композитор Емилиан Гацов-Елби. Действието представя темата за оцеляването на младите хора в днешно време, за кулизиите, през които минават и които животът им поднася, за узряването, болезнено и мъчително при среща със суровата реалност на живота.

Те са млади, пълни с енергия и сила, събират се всеки ден около паметника на съветската армия, там се срещат, общуват, обичат, или отричат, или се дистанцират по свой начин от нещата от живота. Пред всеки персонаж е поставен изборът накъде да тръгне в следващия етап от живота си, когато напуска детството и навлиза в по-зряла възраст, напускайки училище, когато трябва да приеме отговорността за бъдещето си. С болка, агресия и куп провокации те се затварят в себе си или в групата, в която се познават от детството, застават пред големия избор – сега накъде!  Всеки от тях има своя драматичен обрат, който минава през приятелството, любовта, тъгата и отчаянието, пред личния избор в множество сладко-горчиви ситуации, когато човекът е човек.

Пиесата веднага впечатлява с езика, на който общуват днешните млади, грубоват, хапещ, пренебрежителен, неглижиращ някого или нещо от света около тях. Те  имат и своите възможности, които избират, или пренебрегват и пропускат. Пред всеки от тях застава дилемата какво да направят с живота си оттук нататък, като изборът на посоката съвсем не е лесен и е по-скоро болезнена крачка към следващото, което предстои на всеки от тях. Актьорите са млади, почти на възрастта на своите герои, разиграват действията правдоподобно, съвсем истински. Всеки е привнесъл по нещо свое към образа, който пресъздава. Шестте млади актьора на сцената всеотдайно играят сякаш себе си и не се чувства дистанция между актьор и герой.

„Ние сме вечни” се явява като изповед, сурова, болезнена, но адекватна тук и сега за младото поколение,  която ще докосне всеки и ще го провокира да си зададе множество въпроси, на които едва ли тук ще намери отговори. Но по-важното е, че докосва, разтърсва и кара всеки да търси своя отговор за смисъла на живота, за вечните ценности, доколко ги има и какви са те в днешните млади, за пътя им към щастието, за промяната, за истината и за посоката, която избират или са принудени да тръгнат нанякъде, накъдето не искат. Въпроси повдигащи дебата за истината, с цялата провокация на реалността в наше време и различията в поколенията.