club50plus.bg

Все по-малко стават българите, които отглеждат в собствените си градини плодове и зеленчуци в такива количества, че освен за прясна консумация, да остане нещо и за консервиране. А да се купуват пресни плодове и зеленчуци от магазините и селскостопанските пазари, за да се приготвят от тях консерви, става вече икономически неизгодно, защото крайната им цена при ниската домашна производителност е по-висока от тази на фабрично приготвените. Да не броим времето за приготвянето на консервите в домашни условия, необходимите съоръжения и т.н. И, нещо много важно: непостижимите у дома изисквания за хигиена, стерилност, чистота и други строги изисквания при производството на консервирани храни.

Всичко това е вярно, но и данните от социологическото изследване очевидно не са измислени и не подлежат на съмнение. Българинът, следователно, остава запален привърженик на домашните консерви. Вече споменахме някои причини за това. Накрая ще добавя още една, може би най-важната.

Скъпи, трудоемки, капризни за съхраняване, с понякога недотам добри хигиенни и санитарни показатели, българските домашно консервирани храни са автентичен кулинарен деликатес. Деликатес, който няма и не може да има аналог при фабричното, стерилно и на конвейер производство.

Кулинарен деликатес, който е уникален по състав и по вкус във всяко отделно семейство

и с който то демонстрира своето уважение към насъщния и към всеки поканен гост на неговата трапеза.

И още нещо: домашните консерви са част от бита на българина, от неговия начин на живот, от трапезата му – част, на която очевидно държат и младите, както сочи социологическото изследване. Открити към света и към новото, те може би най-добре осъзнават, че точно това кулинарно българско наследство е толкова ценно, колкото и френската гастрономия, която съвсем наскоро бе обявена за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

А дали един ден и българската домашна консерва няма да бъде поставена на този пиедестал? Заслужава си да се помисли. Тези, които имат властта и правомощията да го направят поне като предложение.

Това може да стане, след като са изпитали несравнимото удоволствие за небцето от една традиционна домашна българска лютеница, например. Но в компанията на представители на строгите европейски институции, които толкова държат на свещения принцип на самобитността и разнообразието.

Дори българската домашна консерва да не влезе скоро в световната културно-кулинарна съкровищница, все пак няма да е лошо и нашите, и европейските властимащи да помислят. Така биха насърчили и промотирали тази кулинарна занаятчийска автентична домашна българска хранителна индустрия.

Което ще обогати цяла Европа, а и вероятно ще създаде нови работни места и ще увеличи броя на по-щастливите европейци, замезили домашна ракия с туршия, или домашно вино с бабек.
Защото щастието минава и през стомаха, нали!