club50plus.bg

Учтивостта и чувството за хумор са основни козове в древната игра

Мъжете казват, че жените са изворът на всяка беда. Нежният пол обаче би обвинил... обувките.
В дъното на моята неволя стояха чифт високи токчета. Просто трябваше да ги имам. На всяка цена.

Е, фигуративно казано. Бедата бе, че в седмицата преди заплата в портмонето ми самотно се гушеше една единствена банкнота от 50 лв., грижливо пазена за сметката за тока.

Признавам, че беше безумие точно в този ден да ме обхване собственическата страст. Но толкова трудно си харесвам обувки обаче, че не можех да повярвам, че последният останал чифт от този модел отговаря на всичките ми строги естетически критерии. Проблемът бе, че

моята самотна банкнота не покриваше цената

Никога през живота си не съм се пазарила. Спомням си, че когато бях малка, баща ми чакаше да се свечери, за да се поразходи из „Георги Кирков" и да води безконечни спорове с продавачите за килограм чушки.

Чудех се на този ентусиазъм и не разбирах обясненията му, че това е просто едно хоби, което го разтоварва след дългия ден.
Този ден обаче трябваше да приложа уменията, които се надявах да съм попила от него още в невръстна възраст.

Докато в миналото пазаренето е било не само единственият начин да се сдобиеш с желаната стока, но и забавление за всички замесени страни, днес, ако решиш да обсъждаш цените в магазина, усилията ти най-вероятно ще бъдат посрещнати с насмешка, и дори враждебно.

Имах късмет, че това бе малко магазинче,

а зад щанда стоеше самата му собственичка. Бях готова да се обзаложа, че екзотичният ми вкус за обувки е рядко срещан, и едва ли някой друг клиент ще прояви същия ентусиазъм за покупка. Меко казано, съм малко старомодна.

Заложих на това. Изтъкнах аргумента. Всъщност, изтъкнах всеки аргумент, който ми дойде наум, дори няколко, които, трябва да се съглася, звучаха абсурдно.
Когато признах, че просто разполагам само с 50 лв., и помолих продавачката да ми запази обувките до другата седмица, когато (може би) ще ми платят, тя внезапно омекна.

Не знам дали защото ме съжали, или защото бе наясно, че няма начин да спечели в наддаването за по-висока цена. Излязох тържествуваща от магазина, прегърнала ценната си придобивка.

Погледнах победоносно най-добрата си приятелка, която бе наблюдавала мълчаливо и скептично воинските ми усилия.
„Не си ли възхитена? – възкликнах аз. – За пръв път през живота си се пазаря, и успях!"
„Дааа... – замислено коментира тя. – Но тези обувки са 36-ти номер, ти носиш 38-ми."

Е, моят първи успех в този начин на търговия все още събира прах на дъното на един шкаф. Сърце не ми дава да изхвърля мечтаните високи токчета.
Но оттогава имам едно наум –

пазаренето е игра, в която не бива да си позволяваш да се увлечеш

Яснооо... Правило номер едно, което трябва да помниш, преди да започнеш да спориш за цената на дадена стока е: помисли дали тя наистина ти трябва. Очевидно, Уотсън.

Моята история може да звучи глупава до абсурд, но мога да се хвана на бас, че няма човек, по чиито рафтове да не се търкалят непотребни покупки. Особено когато сме на почивка, сме склонни да се изръсим за сувенири, които стряскат със своята безполезност. Казваме си, че те ще ни напомнят за добре прекараното време, но остават единствено мълчаливи свидетели на нашето прахосничество.
Дори и една вещ да изглежда полезна обаче,

трябва да сте нащрек с качеството

Магазинчетата за един лев може и да ни забавляват с купчината боклуци, в които да се поровиш, но преди да извадите портфейла, за да купите нещо несъмнено изгодно, помислете колко време ще издържи. В къщи се въргалят цяла купчина кукли с липсващи крайници и глави, като реликви от времето на Инквизицията. Може и да ме наречете снобарка, но вече не купувам Барби, ако не виждам логото на Mattel.

Нито пък ще платя за комплекти гаечни ключове, които се разпадат при първия опит да ги използваш, лепило, което не лепи нищо друго освен пръстите ти, ножове, които не режат, и други подобни „евтини" придобивки.

Проблемът е, че ако и при вас боклуците се натрупват и сте започнали да проверявате марката на стоките, просто трябва да забравите пазаренето. Очевидно – то е недопустимо в мола. За да се отдадете на древното хоби, трябва да намерите древен по дух търговец. Съвременните „аутлети" не окуражават забежките в историческите нрави.

За да упражните уменията си в пазареното,

разходете се привечер из столицата, идете до Женския пазар, идете до Илиенци, посетете малкия квартален бутик, вижте разнообразните сергии с джунджурии и сувенири.

Правило е, че ако зад щанда стои собственикът на бизнеса, имате шанс той да ви направи отстъпка. Наемните работници рядко разполагат с подобна свобода.
Ще познаете търговците, готови да поспорят за цената и по това, че те често не слагат табелки със стойността по стоките си.

И докато в България пазаренето май става отмиращо хоби, в Инстанбул, Мексико, Китай, на много места по света, особено в Азия, то все още е правило.
Нещо повече – ако просто платите поисканата цена, може дори да обидите продавача, който се е надявал да поиграете на древната игра и да разнообразите монотонния му ден.

„Гринго!" – ще свие той разочаровано рамене.
За да откриете удоволствието от пазаренето обаче, помнете –

това се предполага да е забавление, а не война

Подходете приятелски, и избягвайте да критикувате стоката.
Разбира се, не трябва и да демонстрирате ентусиазма си за покупка.
Вкарайте в употреба изрази от рода на „е... чудя се, защото вече имам един много подобен пуловер", или „не съм убеден, че този цвят ще ми отива... нямате ли нещо по-тъмно?"

Ако обаче се опитате да скриете, че просто си умирате да купите точно тази вещ, като по един или друг начин я наречете боклук, ще срещнете не само съпротива от страна на продавача, но е напълно възможно той да се възмути до такава степен от арогантността ви, че да откаже сделка на каквато и да е цена.

Хуморът винаги помага

Някога умелите в изкуството на пазаренето играчи са събирали тълпи, които наблюдават и коментират ловкия дуел между купувач и продавач. Всяка успешна реплика е била посрещана със смях и аплодисменти. Когато не е имало реалити предавания и дори телевизори, една разходка из ухаещия на подправки пазар е предлагала достатъчно забавления за скучаещите зяпачи.

Помнете обаче – пазареното не е само игра. За човека срещу вас е и поминък. Ако той приеме предложената от вас цена, а вие въпреки това не извадите портфейла, това би била изключително груба постъпка.

Никога не се пазарете за стока, която нямате намерение да купите

Обратното правило обаче също важи – бъдете винаги готов да си тръгнете, ако цената не ви урежда. Ако си позволите да се обвържете емоционално, и да ви завладее настроението „трябва да имам това на всяка цена", вероятността по-късно да съжалявате, е огромна.

Не прекалявайте. Всеки експерт в пазаренето е донякъде артист, а всеки уважаващ себе си артист знае как да не прекрачва границата и да не преиграва. Не вдигайте недоволно рамене и не се преструвайте, че се отказвате, ако не сте сигурен, че търговецът ще ви спре, или ако не сте готов наистина да зачеркнете покупката от списъка си.

Една от най-сложните тайни при усвояване в древното изкуство на пазаренето е

как да отправите първоначалното си по-ниско предложение

Според експертите, обикалящи света и трупащи тонове сувенири, обичайно е да споменеш стойност с около 20 на сто по-ниска от поисканата. Договорката най-често се осъществява някъде по средата между двете начални оферти, тоест, отстъпката варира в границите на 10%. Разбира се, това е толкова общо правило, че е спорно доколко е практично – съществуват твърде много изключения. В Индия например е нормално да опиташ да свалиш цената с до около 70 на сто.

Закон на пазаренето, което в много случаи сме склонни да забравяме в забързаното си ежедневие е, че

процесът не свършва с покупката

След като сте платили и сте получили заветната стока, отделете две минути да поздравите противника си и да му направите комплимент. Това е не само задължителна учтивост, но и застраховка за бъдещето – никога не е сигурно, че няма да ви се наложи да пазарувате пак от същия продавач.

Разбира се, правилата на успешното пазарене не се изчерпват с пет-шест съвета. Не забравяйте, че на тази база математиците са изградили удивително сложната и неразбираема за простосмъртните теория на игрите.

Все пак не се плашете – няма нужда да се ровите в дебели учебници и теореми. Просто се наслаждавайте на забавлението. И ако основните ви оръжия са учтивостта и чувството за хумор, и вие, и търговеца, ще приключите преговорите с усмивка.