club50plus.bg

Знаете ли коя е думата, която присъства цял живот и всяка секунда в нашия живот?

Не бързайте да давате спонтанни отговори, ще сгрешите при всички положения, особено ако на преден план пред вас изплуват думите любов, Родина, дълг, интереси или каквато и да е друга основателна и общоприета, сменяема максима, с високо октаново число на покритие в живота.

Тази дума, или по-скоро това действие, е толкова " сериозна игрословица ", колкото не се среща дори и в нашия гротескен Парламент, при онези, които всяка секунда волю или неволю вървят против интересите на хората, с тяхното действие, бездействие или криво преценена от нас компетенция.

 За  да сваля напрежението от плещите ви, докато търсите в главата си между гънките на кората и натрупания опит, коя е тази толкова често спрягана дума, която тотално ни обсебва, ще ви разкрия думата, но при условие, че вникнете дълбоко в нейната сериозност и претенциозност. Въпросът за двете положения  "Да бъдеш или не", е описан още през "царуването" на западноевропейският ренесанс, от големия драматург Уилям Шекспир и съдържа онзи силен и натрапчив парфюм на думата, от която понякога получаваш силно главоболие, друг път оставаш без дъх - разочарован,съкрушен, или обратното, но никога безразличен, защото резултатът мигновено се отразява върху твоето поведение и отношение към последващите събития.

Думата, която  ни  дава тон и  владее живота ни се нарича избор.

Дори и при избора има две положения : можеш да направиш своя избор, а може и да не направиш такъв - това по своята същност е също избор...Да бъдеш пасивен и безучастен, напълно индиферентен към предстоящото е също въпрос на избор.

 Без да се спирам на темата за равнодушието и непукизма, защото тук изобщо не става дума за подобни категории поведение или отношение към даденото нещо, ще допълня, че изборът на поведение, съпричастие, решения или бездействие е избор, който ни налага моментът, възпитанието, ситуацията, възможностите, значимостта на следствието от подобен избор.

  Но самия избор сме принудени да направим независимо от интелектуалния си багаж, социалното си положение или от вероятността да си навлечем гнева на някой, да се облагодетелстваме или просто да изкапризничим, за да опровергаем или проверим ответната реакция на някой или нещото си там...

 Вечното дерби между ДА  и  НЕ  започва още от събуждането,

дори още по-рано, преди заспиването или не заспиването / поради една или друга причина /.
И през цялото денонощие това дерби вилнее в нас, защото е  вклинено като пиявица в нашето съзнание, в тялото ни, в нашите реакции и действия, върви по петите ни и чака своите правилни или неправилни отговори. Като например изборът да се събудя или не ; да бързам или не ; да закуся или не; какво да взема от празния хладилник; да се усмихна или няма смисъл; какво да обуя или да облека; да се обадя ли или не; да направя ли това или  онова ; да се влюбя ли или не; да продължа ли или не; да излъжа ли или не ; и още милиарди питания какво да избера ?...

 Все въпроси, които постоянно ни карат да избираме и  даваме своя вот за всевъзможни неща от сутринта до вечерта и този припев се повтаря тягостно и уморително през целия ни живот.

Как да не се изхаби човек и да не съкрати земните си дни, като алтернативата да се раздели с опеката на тази дума е без алтернатива  ? Трябва да отбележа, че тук изобщо не става дума за отлъчването или финализирането на живота ни на тази Земя, защото където и да ни отвее вятъра или в каквото и да се преродим извън нея, ние пак трябва да се срещнем с тази дума и да направим своя избор между това или онова. Същото важи и за онзи преходен и почти винаги неудачен избор на политическо ръководство и управници, на която и да е държавност и система.

Вероятно в този абзац трябва да включим и последните ни  парламентарни избори, чието значение и многоликост от партии представляват една шарена палитра от алчни самозванци, блеснали пред народа със своите  несъвършенства ?
Но,... тази тема се породи ей тъй, по най-обикновения дедуктивен признак и няма нищо общо с великата простота на думата ИЗБОР, защото докато нашето съзнание и придобитата във времето практичност, диктуват какво сме избрали да ни се случи, или ни се случва независимо от нашия избор, то в тази нечистоплътна тема " политиката " нещата се движат не по обективни и закономерни причини, а на случаен принцип, който често зависи от броя на подадените кебапчета преди изборите или нови двайсетолевки  сред хората, които не зная защо все още наричаме малцинство, а това не отговаря на истината.
 
На всяка българска родилка днес, се падат по 4-5 малцинствени "български" родилки, за чието възпитание и отглеждане Държавата също прави своя избор, измисля нови интеграционни закони и дори назначения на отговорни държавни длъжности. Но това е също въпрос на избор, както е въпрос на избор, след подобни избори и алтернативи, къде ще абдикират и мигрират нашите младежи, отделили се от родните си гнезда в търсене на по-справедлив и щастлив живот. Както се вижда, броят на населението у нас също зависи от тази дума и е въпрос на избор, колко дълго ще намаляваме десетичния знак пред седем милионната ни, измършавяла и обезлюдена Държава плачеща за обновление ? Когато изкуствено се спира възпроизводството на страната ни и се развява байрака на безхаберието, друг рационален избор за "по-слабите оптимисти" , освен търсенето на друга дестинация за щастливо съществуване, за сега няма.В подобна игрословица няма победители, има само победени.

А може би все още имаме  избор да решим дилемата  между ДВЕТЕ ПОЛОЖЕНИЯ -
Държава на книга или Държава  на три морета, както сочи диалектната карта на БАН
и историческата ни памет?

                    *   *   *

Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор