Времето през пръстите изтича,
колкото и опити да правя да го спря.
Сякаш вчера бях усмихнато момиче,
в бяла блуза и плисирана пола.
Сякаш вчера първо се целунах,
сякаш вчера чух "обичам те безкрай",
сякаш вчера мъничък вързоп прегърнах,
сякаш вчера бе осемдесет и трета, май.
Сякаш вчера беше друга пролет
и цветята цъфваха заради мен,
сякаш вчера бъдещето беше полет
и отлитаха си ден, след ден, след ден...
Днес пораснах, вече съм голяма
и за вчера спомням си с усмивка и с тъга,
вчерашното момиче в огледалото го няма
но в душата вътре си е тя.
Диляна Лефтерова написа:
Преди повече от 10 години
strahotno e! Bravo!