СТАРАТА ЦИГАНКА
Цял живот си останах бездомница.
Боса минах по тая земя,
а съдбата ми - старата сводница
в тъмна люлка ме залюля.
Търсех обич и милост от хората,
ала чужда останах за тях.
Тъмна. Зла. Като цвете без корен
и прогонвана с камък и смях.
Виж очите ми - листите есенни,
заприличах на стара върба.
но вървя през света - тежка циганска песен,
и влека и торба, и съдба.
Д. Янев написа:
Преди около 5 години
Трогателно! Кратко. но толкова силно. Аз съм млад човек но разбирам болката Ви, защото също нося такава..