club50plus.bg

Падналия сутринта сняг скърцаше под краката ми и сякаш пееше своята краткотрайна песен. Знаеше че до утре щеше да е стопен и бързаше да запечата деня в съзнанието ми. Радвах му се защото беше сняг и не бях забравила очакването в детските ми години за него.

 

Бях сигурна, че снега довежда дядо Коледа. Бях се сгушила в спомените си и уханието в душата ми не бе се изпарило. Не поглеждах около себе си страхувайки се да не загубя този чуден миг сама със себе си. Толкова рядко ми се случва в последните години! Душата ми тръпнеше като птица която бе измръзнала но топлината на спомена я съживяваше и тя запя. Песента ме заля, прекрасна и сладка и се намерих там в бащиният дом около масата.
Виждах всички любими хора които вече си бяха заминали и радостта погали очите ми със топли сълзи.

Това бе моето Коледно чудо – да се върна назад във времето, за да разбера, че нищо не си е отишло а е скътано като в съкровищница дълбоко в душата.

Снегът продължаваше да скърца под краката ми напомняйки ми за преходността и за вечните неща!