Thumb_yuliana

Душа като пчела през зимата

Така добра и влюбена във хората ме правиш ти. Орисваш ли ме, зимо? Защо, Душа, като врата разтворена, попиваш нежност зрима и незрима? И като в храм, молитвено изтръпнала, мълчиш, Душа, за ласки зажадняла. Но днес не си ни черна, ни помръкнала... Снегът отвън и теб направи бяла.   Душата ми ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9548
0.0

Thumb_nina_doncheva

Мечти и молитви

Луната пак слезе в моята стая и тихо донесе лунни петна. Всички ли спят? А аз мечтая! Мечтата е начало на истини в съня. И в топлата вечер южният вятър погали косите ми с нежна ръка. Той е при мен, при мен е и луната не искам да сънувам, не искам и да спя. Луната пак слезе в моята стая и мракът уплашен ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9159
0.0

Thumb_valeri_stankov

Поети, капки и звуци

Тъй както в сетните минути осъденият на разстрел сънува сребърни кошути да бягат през бодлива тел, а през шпионката под вежда го гледа надзирател строг и няма никаква надежда, че може да го види Бог, тъй както във приют за луди – не арестуван във куплет, поетът мачка пеперуди със всеки ненаписан ред, тъй както ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9487
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Пейзажи и дъга неизгряла

Вълшебно бял, снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини И заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина се ражда снежнобяла истина, във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила във детството за миг ме връща, и гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8999
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Невярно време

Напечено, невярно време стана – мъжете мрат инфарктни и инсултни. Жени варят ракия на казана с надежда някой ден да бъдат чути – сам Господ или втори ранг светия едно око да хвърли в битието, през църкви, синагоги и джамии, през времето, назаем сякаш взето – да дойде и да седне на софрата , където всъщност няма ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10493
0.0

Thumb_nelly_gospodinova

Душите си да не подминем

Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно, зряло в черната угар до синора в крайната нива – овършано по пладне с копита на бели коне и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза. Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто. Той е тежка молитва, изричана нощем безмълвно. Малко зрънце любов във отлюспена ...

Вижте още >>


преди около 13 години
12248
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Земни послания

Детето искаше да си откъсне небе. Да докосне короната на дървото. Протягаше ръчички все нагоре и гледаше приседналата баба със ей такива умоляващи очи. Една жена – добра и непозната, която там наблизичко минаваше, го вдигна с едрите си възлести ръце и то разцъфна в слънчева усмивка. Откъсна си листенце ...

Вижте още >>


преди около 13 години
11233
0.0

Thumb_kristina

Броя чудеса и чудовища

Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш колко важни неща подминаваш. Времето още по-бързо изтича, просто годината се измича. Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш – най-важното разпиляваш. А кое е по-важното – дали неуловимото, или тези пари, влудили ни от необходимост.   И пак – моите вечни душмани. Които сама си отхраних. ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9568
0.0

Thumb_rumyana_simova

Странноприемница за самотни пътеки

Срещнах много мъже, срещнах много любови. Запознавах се често с раздялата, аз след нея умирах и възкръсвах отново. Затрептявах в очакване цялата... Чаках ти да пристигнеш като конник от тъмното, да ме грабнеш и с мен да препускаш по нетъпкани пътища, по некръстени улици, да преливаш от страст и от чувства. ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
12541
0.0

Thumb_kristina

С усмивка за истината и за лъжата

Да не лъжа възрастните у нас учеха ме някога. Но кажете сега как да съм убедителна с внуците – като им е ясно (и още как), че излъганата съм аз. Били на лъжата къси краката. Ала явно промениха се нещата – който лъга по-далече му стигнаха амбициите и правата.   Гласът на лъжата не е глас в пустиня – ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10008
0.0

Thumb_mara_chapanova

Рисувам прегръдка за закрила

Понеже бях за всички безобидна, наивна, добродушна бях все оставяна „на втори план" да чакам и да помагам друг                    да стане пръв. Амбициите мои във живота отвъд парадност,                   с помисли добри, не бяха никак модни                   и желани в онези „бурни, героични дни". Сега се ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9183
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Да обичаме без страх

Спрях от някъде за никъде. Празнотата превърнах в пространство, населих го с вятърни мелници и зачаках всички очакващи. Безпътицата, друг да я носи; на мен оставете куража да бъда. Целите – друг да постига; пътеки ръбати, усукани в мен да се впиват,                                          с мен да ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9374
0.0

Thumb_valeri_stankov

Тревичка в топлата ти шепа

Момиче ме гледа щастливо със езерно сини очи – кобилка, развеяла грива – към мене момиче хвърчи, нехае за тихия залез в плешивото мое небе – посочва ме то с показалец – в нозете ми пали фламбе, земята под мене ли пари – или се въззех в небеса, и аз – пепелен от пожари – отново си чувам гласа – аз пея – за ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
11580
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Нищичко да не пропускаме

Животът ми свършва, а не съм ти се още нарадвала Ненаситна съм, ненагледни мой, а изтича той. Кажи ми, бе Господи, това правилно ли е – да не сме вечни, когато обичаме? Непрекъснато искам ръцете ти, искам уюта ти, ненаситна съм, ненагледни мой, ненаситна съм. Наближава самотно космическо лутане. Нека да не ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9350
0.0

Thumb_nina_doncheva

На чаша чай поседнахме с тъгата

Вали, превръща улиците във реки, разплаква къщите, площадите дори дърветата се къпят във сълзи. Вали, а ние с теб стоим сами. в средата на дъжда почти, застинали очи в очи, потънали във своите съдби. Вали, и облакът над нас гърми, дъждът ритмично трополи, но ние с теб не чуваме, уви! Защото вече сме сами! ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9492
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Обръгнали на сол молитви

Показах ти се – сякаш съм чаршия, вилня по мен надълго и широко. Залиса се – то беше шарения, то беше чудо – празник за окото! Разголих се до кост в невярно време, треперих посред зима като свраче. Ти ходеше и гледаше по мене, поспря за малко. После ме прекрачи. Отворих се – сергия до сергия, и светех из ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
11609
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

В живота има толкова любов, колкото у нас

Знаят обречените на болка, че зло и под камък не спи. Често истината се мярва гола, но колкото да заслепи. Кой ли ще я наметне с риза в съдбоносния миг? Понякога е въпрос на избор, понякога – на инстинкт. В поговорките има главно утехи и мъдър фолклорен прах. Където посрещат по дрехите, там често изпращат ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10108
0.0

Thumb_ludmila_petrova

Оцелявам в хаоса

Боклуците зимни разчиствам, Стаявали се под килим от сняг. И нова страница прелиствам, завъртам се във кръговрата пак. Защо се появи такава смет? Прилежно в торби я събирам. И мисля си даже, че имам късмет – пролетната свежест провокирам. Слънцето в очите ми блести. Стопи тревогите познати. Луди мисли умът ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10241
0.0

Thumb_radostblack-1

Мокри пейзажи

Не ми се умира, мой бели красавецо... Под бъзова клонка си крия живота. И рони се цвят дваж по-бял от светкавица и трижди по-тих от прегръдка с гарота. Не сварих подковите на Росинанта си да лъсна до сребърно по калдъръма, вратата навън да избия от пантите и в собствени грешки крака да препъна. Не ми се ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8311
0.0

Thumb_valeri_stankov

Вечер ще ти казвам блага дума

Ако с теб избягаме в Аляска, нейде на Азорите, в Тасман, ще ти бъда шемет, стих и ласка, Тихи и Индийски океан. Цял ден ще ти казвам – хубавице, месечко и слънце в дълъг ден. И ще грея в сините зеници на Жената, тръгнала със мен. Да те любя тихо – ненаситно, да съм рибка, литнала над вир, Бог и дявол, мъж, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10602
0.0

Thumb_valentina_kostova

Сладка вечерна омая

Ти никога не си ми късал цвете и никога очите ми не си целувал, дори не си държал ръцете ми, не си ме милвал, не си ме и сънувал. Ти никога при мен не си се връщал, не си се вглеждал в моите зеници, единствено в мечти си ме прегръщал, и сам си плакал тихо под звездите. Ти погледа ми никога не срещна, вкуса ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10299
0.0

Thumb_slava_s_vnuche

Навикът да живеем, навикът да мълчим

Навикът да живеем, навикът да мълчим – сиамското ежедневие предателски да търпим. От кога не сме се срещали в последните сто лета? След залезите горещи – епоха на самота... В лукавото ежедневие, в двузначната ни игра – вместо небе – безнебие, вместо ези – тура. В двойнствени аритметики, спъва се звънкия ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9106
0.0

Thumb_v._marincheva

Страхът пропилява света

Всички тези хора с всички тези маски, пристъпват бавно в нощта, един реверанс пред света, продали си бяха те душата. Като кукли, до един еднакви, сливат се хищно с тълпата, а тя само това и чака поглъща ги в развратна суета. Ангели на нощта – това са те сега, но на зазоряване крилата им изчезват, обикновени ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
7640
0.0

Thumb_asparuh_marinov_ucho

Песни от Австралия

Магьосник съм аз – на дявола адютант. На сърцето си всеки удар ще превърна в диамант. И всички ще ги нанижа на огърлица. С нея красотата ти ще накича. И нека всеки диамант „богиня" те нарича и ти напомня колко магьосникът те обича. А когато съм пиян като свиня, прости и си спомни за други времена. И когато ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8395
0.0

Thumb_stanka_parusheva

Пясъчинки

Жадни пчели се молят за дъжд Смърт. Звезден праг, в който се спъваме. Вятър разказва за безветрието в равнината. Нощни звуци. Оркестър от пияни щурци. Тиха нощ бродира цветни сънища. Мрак. Утайка в препълнената чаша на деня. В скута на детството сънувам голи баири. С топлия вятър играем на мъж и жена. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8012
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Въглен в пепелта на нощите ми

Не искам да съм Не искам да съм моден и циничен, форматът ви да се стърже във кръвта ми, а навикът пък, вместо любовта ми; моделите ви – фар във моя път а изборът ви – кръст във мойта плът; прогресът ви да търси мойта пот, а вените ми, вплетени в хомот. Не ща ви хляба, знамето и бога, и лицемерната ви тога, ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8556
0.0

Thumb_denica_peeva

Тревожно задъхана

Защо не видях на слънцето залеза, вятъра защо не догоних, цъфтежа на лятото – защо не запазих в хербарий от млади луни? Все бързах за някъде, тревожно задъхана. Крайпътните камъни в дългите дни, трасираха стъпките ми заспали, преди да разсъмне дори. Как ли сега с очите си тъжни, да разтопя заледена роса? ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
7921
0.0

Thumb_valeri_stankov

За тая болка още няма цяр

Неподслонени нийде стихове из теб мълчат – и как ги носиш? Не ти ли иде да крещиш? Не ти ли иде да си взрив, кълбо въпроси? Из непрочетените твои небеса нима авлигите летят посърнали? Къде, кажи ми, да те отнеса? Живея сам в гнездо от мълнии и гърмели. Отдавна океани от любов не съществуват – пустините са вред. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9002
0.0

Thumb_yuliana

Не в риалити, а в реалности

Какво е истина? – Пресечна точка на две различни гледни точки. Разделителна линия. Изгодна позиция. Защото ИСТИНАТА това е да те боли, ако се цели във теб. Но ИСТИНАТА това е да стреляш и ти, ако бъдеш за миг ти съдник. Истината е, сякаш, разменна монета с ези и тура – винаги има губещ в играта. Истината не ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8325
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Съществуване в новия социум

Непрекъснато ми се иска Непрекъснато ми се иска да не говоря за глупости, да обсъждам единствено умни неща, но второ, че няма кой да ме слуша и първо, че всичко май казали Платон и Кант. Обаче не мога да млъкна от технологии – такива адски блага ни натресоха, че няма измъкване и денонощно коментираме, чатим ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9392
0.0

Thumb_valentina_kostova

Коктейл от звезди и комети

Къде ми е лятото, моето лято с морето и златните пясъци, с изгрев посипал хоризонта със злато със смях и весели крясъци.   Къде е небето с облаци бели и слънце усмихнато щедро, с гларуси палави над нас полетели в утро прохладно и ведро. Къде е момичето с очи на сърна, къде без да каже замина – стои на ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
7634
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Под сенките на кукувото лято

Нямам либе – първа обич, нито втора, нито трета. Може пък да ме споходи като ида на небето. Тук не смогнах, не сколасах, нещо все не ми достигна – хем сто вятъра препасах, и се спъвах, и се вдигах – всичко вдън земя потъна. Но не искам лоша дума. Камък и дърво обърнах – значи – сигурно си струва. Някой днес ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8416
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Вятърът, с който нощем шептя

Бледнее звездата вечерна, свещица доронва сълза. Завърнах се, сякаш бе вчера, този ден, който днес отлетя. Сякаш вчера бе, много отдавна, преди сто, или двеста лета. Сега съм отново на прага, разпилял зад гърба си нощта. И зная, че в миг ще ме грабне, на вчерашна ласка гнева. А утре любов безпощадна, ще ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
7949
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Когато светът се разплиска

Едно дете стъпва на пръсти, за да не събуди вълните... Сложи пръст на устните на вятъра и той се скри в раковина. С ризка от роса и нозе от слънце то се завъртя в танца на чайките... Ще повярват ли вълните, че е птица или ще шепнат завистливо: каква щастлива песъчинка... Здравей, художнико! Господ ти е ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8475
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Нямам нужда от гръмки слова

Разправят, че всичко било суета, че нямало нищо ново под слънцето. Но човек преоткрива вечни неща, когато сам е бездънен. Не умувам безсмислено кой е пръв – съдбата или талантът. Всеки трябва да бъде такъв, какъвто може да стане. Никой не е така богат на време и ситуации, че да пилее на вятъра самородните ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9786
0.0

Thumb_nina_doncheva

Защото светът е любов

Изгрява денят, събужда тревата, дърветата бавно надигат глави, лъчите на слънцето изпиват росата, вълшебство във въздуха синкав трепти. Политат врабчетата стреснато-сънени, небето изпраща тих благослов. Денят е прекрасен! Така и ще бъде, защото светът е ЛЮБОВ!   Той беше тъжен и не се усмихваше. Живееше ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
8264
0.0