Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12517
5.0

Thumb_vihren_mihailov

Да обичаме без страх

Спрях от някъде за никъде. Празнотата превърнах в пространство, населих го с вятърни мелници и зачаках всички очакващи. Безпътицата, друг да я носи; на мен оставете куража да бъда. Целите – друг да постига; пътеки ръбати, усукани в мен да се впиват,                                          с мен да ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10826
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Под сенките на кукувото лято

Нямам либе – първа обич, нито втора, нито трета. Може пък да ме споходи като ида на небето. Тук не смогнах, не сколасах, нещо все не ми достигна – хем сто вятъра препасах, и се спъвах, и се вдигах – всичко вдън земя потъна. Но не искам лоша дума. Камък и дърво обърнах – значи – сигурно си струва. Някой днес ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9683
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Езерата на живота

Възрастната жена потрепери от студ. Нямаше ли да се свърши вече тази зима?! Завивката не успяваше да стопли изнемощялото тяло-от възрастта, от болестта, от самотата,от тишината,от забравата на сина,снахата и внуците. Но успяваше да покрие крехкото тяло и част от лицето. Единствено се поддаваха безцветните ѝ очи. ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9489
0.0

Thumb_articles

Звезден сън от Диана Костадинова

В съня ми нахлуха мечтите посипани със звезден прашец. Аз съм малка искряща звезда, а други са сплели огнен венец. Луната е спуснала своята люлка и в нея е седнала звездната фея, усмихва се и бавно протяга ръце, за миг не откъсва очи от венеца. Като звездна сестра тя ни докосва и всички желания наши се ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9784
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Сто причини за щастие

Къде си в тази стихнала безоблачност? Намери вятър, за да долетиш и в шепите си синева ми носиш... Нима решил си да ме задържиш? Но вече някак си не ми подхожда... Отдавна свлякох звездния сатен – над дрипите на голата си кожа обличам само земния си ден. Защото твърде дълго бях въздушна (и нищо, че в съня си ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9660
0.0

Thumb_articles

Коледни гатанки от Вихрен Пирински

Аз съм старец белобрад, ходя бавно, но все пак стигам всеки дом и къща, никой мене ме не връща, нося щастие и радост, берекет и много сладост на дечицата безчет! Виж, огледай, помисли ти, ако можеш, отгатни! *** През декември идва той, носи студ и сняг, покой на дървета и тревички, на животни и пчелички. А ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9044
0.0

Thumb_articles

Коледа в аптеката от Симеон Христов

Днес определено не му вървеше. След събуждането, с първата стъпка петата на десния му крак попадна на захаросано петно. „Снощи съм разлял безалкохолно?" – проблесна разкритие и той на пръсти тръгна към банята. Как мразеше сутрин да си мие краката... Откъсна остатъците от рулото тоалетната хартия и както бе по ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8047
0.0

Thumb_eli_qneva

Моята Коледна магия от Ели Янева

Моето коледна магия и настроение тази година започна още на първи декември! Тогава украсих и нашата коледна елха – с такъв заряд и ентусиазъм слагах всяка една играчка, че стана най-красивата и вълшебна елха от всички години досега. Вдъхнови ме моето малко сладко бебе Ивайла – 9 месеца. Това е първата Коледа, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7811
0.0

Thumb_articles

Коледен обяд от Бисерка Дживодерова

Традиция в нашето семейство е да се събираме на разточителен обяд на Коледа. За менюто на Бъдни вечер имаме спорове. Половината рода е за мръвки, защото какво е празник без месо, а другата – иска девет постни манджи. След два-три поредни скандала на тази свята вечер единодушно стигнахме до консенсус – „Всеки да си ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7078
0.0

Thumb_articles

На Коледа се случват чудеса, нали? от Инес Тарашева 18 г.

Отворих очи и нещо бяло ме заслепи. Отстраних топлата завивка, под която не хвърчаха искри, но въпреки това бе топло – сякаш огнище гори. Погледнах навън – всички радостни и весели, потънали в снежни игри, а от устните им тече коледен звън. Днес Коледа е, знаех аз това. Обичах този празник, обичах снега, но ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8008
0.0

Thumb_articles

Бъдни вечер от Тоня Борисова

Луда виелица преспи кладе. Вятърът злобно се киска в комина. Бъдник разжарен в огнището все весело пее с езичета сини. Върху синията сладко дими прясна купчина от вити краваи. Шета стопанката, пърха с поли, в тясната собица сенки играят. Нейде далече из снежния мрак кудата пее и глъч се зачува... На Бъдни ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7904
0.0

Thumb_botev

"Тютюн" и "Майце си" да отпаднат от учебната програма?

Това гласи предложение на МОН - вече да не се изучават и "Моята молитва" на Ботев, вапцаровото "Вяра", както и шекспировият "Хамлет". Днес министър Клисарова отрече подобни промени

Вижте още >>


преди почти 12 години
9552
0.0

Thumb_articles

Коледна магия или това, което Дядо Коледа казва на нас, Хората от Тинко Дончев

Събота вечер е. Големият град започва да затихва. След забързания делник и трескавата ни подготовка за това единствено и светло събитие-РОЖДЕСТВОТО, домашният уют ни събира. В очакване на святата нощ всички притихваме около родителската топлина, с бабина и дядовата мъдрост и с жизнените игри и закачки на децата. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8950
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Бели лястовици на плажа

Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа – в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покрай хладките ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8648
0.0

Thumb_g._mixalkov

Чичо Милко

Отдавна Трифон не беше се връщал в родното си село и сега, когато пътуваше с колата по лъкатушещия неравен път, се питаше как ли е майка му и какво го очаква. Сестра му се обади, че майка му не е добре и той бързаше да я види. Селото се казваше Планинец, разположено на закътано място, оградено от ...

Вижте още >>


преди около 14 години
9548
0.0

Thumb_mariya_yanakieva

Рисувам тишина

Не си ли като всичките сезони – цъфтиш от радост в клонче на тъга, валиш от страсти в лудите мусони – изгряваш в плач и в чакана дъга. Не си ли китна като жарко лято – събличаш страхове, тешиш с вълни и с полъха на мирен бриз която хладиш човешки огнени вини. Не си ли позлатена в свойта зрялост – с ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9342
0.0

Thumb_articles

Едно фадо, любов?!

Не се обръщай назад... Усмивка през рамо ни стига. Животът е сластно фадо, любовта – недочетена книга. Притварям клепачи – листца от ириси падат, и падат. Покланя се горда тъга за танц – непокорна и млада. Развихрям се – ябълков цвят в прегръдка на вятъра южен – танцувам. Танцувам... Сълза парва бузата. Тъй ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
28766
0.0

Thumb_articles

Закъсняло признание

На татко Прости, че късно те разбрах! Разбрах те късно, мили татко! „Обичам те!" не ти казах и след тебе не затичах. Горчи ми на душата грях – Без думи само те прегръщах. Усещах, че си тръгваш-ах! Защо сълзите си преглъщах! Усмихвах ти се, глупости редях, А ти преструваше се, че ми вярваш. През сълзи беше ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7732
0.0

Thumb_articles

Изпуснах те хиляди пъти

Изпусках те хиляди пъти Как да го направя отново Куршуми са твоите думи Щом казват ми сбогом Избягваме от всичко Скрили собствената си любов И сякаш не ни струва нищо Дори един живот... Каква е обичта до болка Щом е истинска защо да боли Една душа разпокъсана, жестока Щом в нея нищо не гори Ти знаеш ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8319
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Светлана Каменова

Да, любовта може да се нарече многолика, защото тя наистина има много лица. Можем да я изпитваме по различен начин към различни хора: родители, роднини, приятели, половинките си, към децата си и много други. На любовта не можем да дадем точно определение, всеки я определя с различни думи, както я усеща. Но е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7776
0.0

Thumb_articles

На Коледа се случват чудеса от Мария Иванова 13 г.

Сутринта, на Коледа, Ейми се събуди много рано. Тя се зарадва на снега, който беше затрупал всичко навън, и си помисли за децата, които нямат родители и не знаят, че има такъв празник като Коледа. Ейми реши да ги посети и започна да им приготвя сладки, кейк и ябълков сироп. В 10 часа щеше да отиде да им ги занесе. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7802
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Самотен блус

Тук няма никакви кулиси, ни мизансцен, нито декор. Пред вас застанал съм зависим – един душевен стриптийзьор. Ти, моя публика критична, и съдия, и прокурор, пред тебе само коленича – един душевен стриптийзьор. Пред теб заставам на колене, отправям ти запитващ взор: дали повярва ти във мене – един душевен ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9616
0.0

Thumb_articles

Има хора

Има хора, безкрайно различни. Хора, които са страдали много, други, които не се обичат и искат на целия свят да си върнат. Хора, които мразят и да обърнат живота откъм опаката страна се стремят. Има такива, които те спъват или не вярват и ненавиждат... които пълзят. Има... Но има и други. Които обичат с ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7539
0.0

Thumb_articles

Коледен сън от Анита Николова

Един пронизителен вятър бръснеше техните лица, а от очите им потичаха сълзи. Суровият вятър пресъхваше гърлата им. Бяха попаднали в една снежна вихрушка, която непрекъснато си играеше с тях. Вятърът безмилостно ги брулеше, а те с бавни стъпки продължаваха вървежа си. Все още бяха далеч от своя дом, а нощта бавно ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7430
0.0

Thumb_nina_doncheva

Защото светът е любов

Изгрява денят, събужда тревата, дърветата бавно надигат глави, лъчите на слънцето изпиват росата, вълшебство във въздуха синкав трепти. Политат врабчетата стреснато-сънени, небето изпраща тих благослов. Денят е прекрасен! Така и ще бъде, защото светът е ЛЮБОВ!   Той беше тъжен и не се усмихваше. Живееше ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9450
0.0

Thumb_g._mixalkov

Хлябът

Татко често казваше: "Никой не е по-голям от хляба." Когато бях малко момче не можех да разбера как така никой не е по-голям от хляба. Досещах се, че в тези думи има някакъв таен смисъл, който само възрастните разбират, но не смеех да попитам какво значи, защото си мислех, че ще ми се смеят. Татко слагаше ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10504
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Кладенци на звуци

Тя беше обикновено момиче. Само дето умееше да чува тишината. Дали тази ѝ способност я плашеше? Не! Но я принуждаваше да страни от хората и да попада с часове в свой собствен свят. Свят на багри, облечени в звуци; на светлина, пееща за истини и красота; на болка, режеща с крясъци; на обич, примамваща гальовно... ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10292
0.0

Thumb_tales

Тигърска приказка

В зелената джунгла, сред буйни лиани, Сред шумните крясъци на павиани, Сред песни на птици и шум на листа Живеели дружно смел Тигър-баща, Мама Тигрица и Тигърче сладко. Ала самотни били и тъй рядко Имало кой да им каже “Привет”, Че във зелената джунгла наред Всички от страх затрепервали, щом Се приближели ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
17983
0.0

Thumb_orli2_1-1

По стълбите на... живота

Оня ден станах на 57. Цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и на фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят. Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше, за да ѝ купуваме хубавите дрешки и ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10514
0.0

Thumb_articles

Добро утро

Добро утро. Сънувах кошмари и всички приличаха на теб, и се събудих от вятъра в неуплътнените прозорци. Почти виждам дъха си. И е студено отвън и изтръпнало отвътре. Направих си игленик от пеперудени тела, а всички копчета по мен са си на мястото,пристегнати и закопчани. В съновника те няма,едва ли значиш ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9976
0.0

Thumb_articles

Добро за Коледа от Петя Стефанова

(Криле за теб, земя за мен, Господи!) В разплакания стих те срещнах, да газиш в заблатената безпътица, захвърлил риза, разсъблечен, да молиш за утеха – глътчица. Наметнах старите ти стъпки и с въглен ти чертаех пътища, приших на празнините кръпки. Крила заших. Завърших те. В разплакания стих те срещнах. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8816
0.0

Thumb_dsc01222

Амалкер

Въпреки задоволителното жужене на мрежата, Клатиков надушваше някакво напрежение. Над сто негови колеги, наредени като пчелички в малките си кабинки носеха мед на фирмата, а той с гордост можеше да се нарече - търтеят. Така и го наричаха повечето, мислейки, че той не знае. „Колеги, ама подчинени!" - любуваше ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9106
0.0