Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12509
5.0

Thumb_rozalina_rujina

Езерата на живота

Възрастната жена потрепери от студ. Нямаше ли да се свърши вече тази зима?! Завивката не успяваше да стопли изнемощялото тяло-от възрастта, от болестта, от самотата,от тишината,от забравата на сина,снахата и внуците. Но успяваше да покрие крехкото тяло и част от лицето. Единствено се поддаваха безцветните ѝ очи. ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9462
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Вятърът, с който нощем шептя

Бледнее звездата вечерна, свещица доронва сълза. Завърнах се, сякаш бе вчера, този ден, който днес отлетя. Сякаш вчера бе, много отдавна, преди сто, или двеста лета. Сега съм отново на прага, разпилял зад гърба си нощта. И зная, че в миг ще ме грабне, на вчерашна ласка гнева. А утре любов безпощадна, ще ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9128
0.0

Thumb_articles

Тишината на 2012 от Кристина Кирилова

Зима е отвън навяла. От комините на къщите е вият бели пътеки, устремени нагоре, нагоре към дълбината на Вселената. Едри късове сняг небето стеле, не можеш да си видиш носа, побелялото минало скърца в сгушената душа. Тишината е белота, въздишат само подметките, докоснеш ли снега. Няма птици, всички са се ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9283
0.0

Thumb_sam_1420

Изгрев в цветята

Тишината звучеше в хладната стая.Тя беше будна...Гледаше отмаляла любимото лице и сърцето и се преизпълваше с топлина.Докосна с пръсти голия му гръб,после с устни рамото му и като пеперуден полъх вдиша усещането за любов,витаещо из въздуха.Отпусна глава върху възглавницата и притвори очи.Сънят пак не идваше...От ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10054
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Валентина Костова

Дядо Коледа, да дойдеш със голям чувал, червен, със подаръци за всички – най-големия за мен!   До Лапландия ти пиша дълго, бяло писъмце. Чакам те и много слушам – радвам ти се от сърце! Искам кукличка голяма с бяло, хубаво лице, с рокличка, като на мама, с най-добричкото сърце! А за Ванко – камионче, като ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7908
0.0

Thumb_articles

Най-великото чувство

Какво е любовта – това са се питали хората през вековете И все още точен отговор не е намерен. Аз зная само, че любовта върти света – Събира във едно жените и мъжете. Тя е необяснима-просто трябва да се изживява, Нейната магия е в това – хора от близко и далече Успява неусетно да сплотява. Без нея никой не ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7208
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Под сенките на кукувото лято

Нямам либе – първа обич, нито втора, нито трета. Може пък да ме споходи като ида на небето. Тук не смогнах, не сколасах, нещо все не ми достигна – хем сто вятъра препасах, и се спъвах, и се вдигах – всичко вдън земя потъна. Но не искам лоша дума. Камък и дърво обърнах – значи – сигурно си струва. Някой днес ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9656
0.0

Thumb_articles

Свята Коледна нощ от Деница Пеева

И в тази Коледна нощ ще има деца, с тъжни лица – протегнали шепичка празна в мрака. Кой знае защо, но пред техния праг няма да спре, шейната с подаръци пак.   За тези деца с тъжни лица в тази Коледна нощ – знам, ще отроня сълза. И с кратичък стих ще пожелая в тоз миг – никога, нийде в света да няма деца, с ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8198
0.0

Thumb_articles

Съдба – човешка безкрайност

Стъпките глъхнещи в нетърпението на очакването се спряха пред вратата ми. Дъхът му – топъл и нежен, влезе пръв и предупреждаващата му ласка ме погали. Мъжът застина чудейки се дали да почука не разбирайки бързината на любовното знание. Мисълта за освобождение дойде, ала я отпратих оставяйки мъжът в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8264
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Горещо лято

Не ми се иска да заспивам, рано ми е все още, а и ти къде ли се губиш, по тия летни нощи. Пак ли някъде навън се скиташ, дебнеш за жертва от засада, както лъвицата напада, без жал и без пощада. Но чакай излизам след малко и аз като теб да ловувам, но внимавай, че с мъж щом те хвана, ще хапя, ще ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9524
0.0

Thumb_articles

Нощта е единствено наша

Нощта е единствено наша И никoй няма право да я ни краде Спи всичко в мрака Сами сме под едно небе. . . Нощта е единствено наша Принадлежи на нас Ако е част от чудесата То нека твоето чудо бъда аз Нощта е единствено наша Скрити в нейните ръце Бавно искат се телата Сякаш нищо не може да ги спре Нощта е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7981
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Гостоприемна

Добре дошла, самота, добре дошла в очите ми, плачещи за него. Добре дошла, самота, добре дошла в ръцете ми, очакващи само него. Добре дошла, самота, добре дошла в сърцето ми, биещо за него. Добре дошла, самота, добре дошла в диханието ми, умиращо без него. Добре дошла, самота, бъди добра от днес с мене – ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8900
0.0

Thumb_poetry

Орис

С вихри се отдръпна зимата оголи земя, зърна и звуци, под топъл бял кожух преспаха образи на златоливни ниви!   Земя на хляб, на вино и мечти, на прадядов глас и ширини, прилумнал род, подирил мир в образи на божии души. В скрижали вехти написа своя нов живот, на хора в сплетени съдби, а аз носех здравец, ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
8920
0.0

Thumb_articles

Звезден сън от Диана Костадинова

В съня ми нахлуха мечтите посипани със звезден прашец. Аз съм малка искряща звезда, а други са сплели огнен венец. Луната е спуснала своята люлка и в нея е седнала звездната фея, усмихва се и бавно протяга ръце, за миг не откъсва очи от венеца. Като звездна сестра тя ни докосва и всички желания наши се ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9767
0.0

Thumb_river

На брега на реката

В малко селце, точно до брега на реката, където времето забавяше ускорения си ход, а стрелките на часовниците мързеливо крачеха по своя еднообразен път, живееше млад мъж, болен от много тежка болест. Лекарите не знаеха колко време му остава, затова всеки ден той прекарваше така, все едно му е последен. От любимите ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11109
0.0

Thumb_articles

Добро утро

Добро утро. Сънувах кошмари и всички приличаха на теб, и се събудих от вятъра в неуплътнените прозорци. Почти виждам дъха си. И е студено отвън и изтръпнало отвътре. Направих си игленик от пеперудени тела, а всички копчета по мен са си на мястото,пристегнати и закопчани. В съновника те няма,едва ли значиш ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9944
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Страх в равнината

Светулката беше много разтревожена. Из цялата равнина се говореше, че денят и нощта са се скарали и сега нощта ще си отиде. Една светулка винаги има нужда от мрак, който да просветлява, иначе не би била светулка. Така кахърна и притисната от застрашаващата я опасност от обезличаване, тя пое към реката, която бе ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9475
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Бели лястовици на плажа

Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа – в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покрай хладките ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8628
0.0

Thumb_ilia_mihailov

Кабо да Рока

Стоях десетина минути безмълвен на скалистия бряг край най-западната точка на атлантическото крайбрежие и следвах с поглед бавно оттеглящата се вода. После слязох. Подвластен на трудно обяснимо желание, ей така, както си бях с обувките, поех по океанското дъно. Метър, два, десет, сто... Този материал е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8744
0.0

Thumb_elena

Вежди

Нахлузиха й на голо парче набран кафеникав плат, прихванат на раменете, препасаха я с връвчица, дадоха й сандали с равна подметка и ето че заприлича на древна римлянка от народа. Дадоха й също син плащ, което показваше, че не е от най-окаяните гражданки, на които и плаща беше с чувален цвят. Сега чакаше да й ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9759
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Когато светът се разплиска

Едно дете стъпва на пръсти, за да не събуди вълните... Сложи пръст на устните на вятъра и той се скри в раковина. С ризка от роса и нозе от слънце то се завъртя в танца на чайките... Ще повярват ли вълните, че е птица или ще шепнат завистливо: каква щастлива песъчинка... Здравей, художнико! Господ ти е ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9718
0.0

Thumb_articles

Забранено за лица под ...81 години

Бай Вълчо огледа трите боядисани в зелено пейки в градинката на старческия дом, избра си най-слънчевата от свободните и се отпусна с пъшкане на единия ѝ край. - А, здрасти... – заговори ѝ той като на човек. - Аз съм Бай ти Вълчо Мустака от Овчарово. Не ме знаеш, нов съм още. Първа неделя ми е тук. Е, що са ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9364
0.0

Thumb_elena

Негово Величество Порасналият

Малкият ми син като всяко дете на две години и половина се чувстваше много голям. Един ден по някаква странна за мен причина вместо да отпие от млякото си, той грабна чашата я изсипа на пода. След това самодоволно започна да се смее като гледаше тържествуващо ту мен, ту излятото на пода. Смаяно го наблюдавах, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9023
0.0

Thumb_snimkahris

Зъболекарите също плачат

Срещна ги болката. Пустият му мъдрец! Не го остави да мигне цяла нощ. Едва дочакал да се развидели, набра смелост и потропа на вратата на зъболекарския кабинет. - Влизай, влизай! – чу звънкия глас на медицинската сестра. Пенка работеше вече двадесет години в здравната служба на завода и хората я имаха за ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10541
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - четвърта част

Докато се прибираше я обзе гняв! Беше гневна на всичко. И въпроси... „А, сега? На къде? И то сама! Кой ще ме подкрепи безрезервно? Кой ще бди над мен? Кой ще разквасва устните ми? Кой ще държи ръката ми, когато издъхвам... Мразя те! Това, възмездие ли е?! И за какво? Спасих толкова много детски животи... ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9448
0.0

Thumb_nina_doncheva

Защото светът е любов

Изгрява денят, събужда тревата, дърветата бавно надигат глави, лъчите на слънцето изпиват росата, вълшебство във въздуха синкав трепти. Политат врабчетата стреснато-сънени, небето изпраща тих благослов. Денят е прекрасен! Така и ще бъде, защото светът е ЛЮБОВ!   Той беше тъжен и не се усмихваше. Живееше ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9433
0.0

Thumb_radostblack-1

Мокри пейзажи

Не ми се умира, мой бели красавецо... Под бъзова клонка си крия живота. И рони се цвят дваж по-бял от светкавица и трижди по-тих от прегръдка с гарота. Не сварих подковите на Росинанта си да лъсна до сребърно по калдъръма, вратата навън да избия от пантите и в собствени грешки крака да препъна. Не ми се ...

Вижте още >>


преди около 14 години
9592
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Нямам нужда от гръмки слова

Разправят, че всичко било суета, че нямало нищо ново под слънцето. Но човек преоткрива вечни неща, когато сам е бездънен. Не умувам безсмислено кой е пръв – съдбата или талантът. Всеки трябва да бъде такъв, какъвто може да стане. Никой не е така богат на време и ситуации, че да пилее на вятъра самородните ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11098
0.0

Thumb_katya_rasheva

Февруарска къща

Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшумно довършваха ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9530
0.0

Thumb_denica_peeva

Дърво – Чудо

В моя край не растат смокини. Първо – защото е безводен и летата са сухи и горещи и второ – зимите са студени и продължителни, а виелиците затрупват всичко – няма път, няма пъртина. За първи път видях смокиня, когато бях в шести клас и лятото заминах на пионерски лагер в Созопол. Всяка сутрин под строй ни ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10077
0.0

Thumb_forest1

Пролет в гората

Пролетта вече е дошла, красива е като сълза, цветята са разцъфтели, поляните – позеленели, гората сложи пъстра премяна, не е ли чаровно засмяна? Няма вече зимен сън, всяко животинче е навън, тук е и пчелата работлива, толкова е трудолюбива, от рано е във своята градина и в кофичка прашец събира. Този материал е ...

Вижте още >>


преди около 13 години
11556
0.0