Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 10 години
2
12740
5.0

Thumb_tales

Дежа вю

Ти – украсил света и ти – от бога дадена! В най- светлия и най- прекрасен ден – да слеете сега духът си и телата си, съгласни ли сте вий, в съюз свещен? Нека кажа – ако някой има нещо против да бъдат слети тези две души, да ни обади всичко и тука да го стори или... Завинаги да замълчи Така свещеникът, ...

Вижте още >>


преди около 14 години
18094
0.0

Thumb_slava_s_vnuche

Навикът да живеем, навикът да мълчим

Навикът да живеем, навикът да мълчим – сиамското ежедневие предателски да търпим. От кога не сме се срещали в последните сто лета? След залезите горещи – епоха на самота... В лукавото ежедневие, в двузначната ни игра – вместо небе – безнебие, вместо ези – тура. В двойнствени аритметики, спъва се звънкия ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
10924
0.0

Thumb_articles

Нощта е единствено наша

Нощта е единствено наша И никoй няма право да я ни краде Спи всичко в мрака Сами сме под едно небе. . . Нощта е единствено наша Принадлежи на нас Ако е част от чудесата То нека твоето чудо бъда аз Нощта е единствено наша Скрити в нейните ръце Бавно искат се телата Сякаш нищо не може да ги спре Нощта е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8357
0.0

Thumb_articles

Любов с много лица

Любовта е навсякъде – в майчината ласка, В цветето на двора, в твоя брат или сестра. Важно е да не я подминем неусетно – Трябва да имаме очи за това. Но случва се все по-често в този Забързан, скучен свят Да не обърнем внимание на дребните неща в живота А точно те осмислят дните ни И с любов е нашият живот ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8879
0.0

Thumb_valeri_stankov

Поети, капки и звуци

Тъй както в сетните минути осъденият на разстрел сънува сребърни кошути да бягат през бодлива тел, а през шпионката под вежда го гледа надзирател строг и няма никаква надежда, че може да го види Бог, тъй както във приют за луди – не арестуван във куплет, поетът мачка пеперуди със всеки ненаписан ред, тъй както ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
11496
0.0

Thumb_articles

Аз съм ангел от Любомира Чавдарова

Аз съм ангел. От онези – с крилцата и бялата перушина. Леко съм нестандартен обаче. Често си забравям багажа на Седмото небе и слизам долу малко неподготвен. И се случва да разочаровам Бога. Не е за разказване, но понякога просто не се справям.   Моята човешка душа на земята въобще не ме забелязваше. През ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8092
0.0

Thumb_valentina_kostova

Коктейл от звезди и комети

Къде ми е лятото, моето лято с морето и златните пясъци, с изгрев посипал хоризонта със злато със смях и весели крясъци.   Къде е небето с облаци бели и слънце усмихнато щедро, с гларуси палави над нас полетели в утро прохладно и ведро. Къде е момичето с очи на сърна, къде без да каже замина – стои на ...

Вижте още >>


преди около 14 години
9280
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Да обичаме без страх

Спрях от някъде за никъде. Празнотата превърнах в пространство, населих го с вятърни мелници и зачаках всички очакващи. Безпътицата, друг да я носи; на мен оставете куража да бъда. Целите – друг да постига; пътеки ръбати, усукани в мен да се впиват,                                          с мен да ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
11382
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Под сенките на кукувото лято

Нямам либе – първа обич, нито втора, нито трета. Може пък да ме споходи като ида на небето. Тук не смогнах, не сколасах, нещо все не ми достигна – хем сто вятъра препасах, и се спъвах, и се вдигах – всичко вдън земя потъна. Но не искам лоша дума. Камък и дърво обърнах – значи – сигурно си струва. Някой днес ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10148
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Сто причини за щастие

Къде си в тази стихнала безоблачност? Намери вятър, за да долетиш и в шепите си синева ми носиш... Нима решил си да ме задържиш? Но вече някак си не ми подхожда... Отдавна свлякох звездния сатен – над дрипите на голата си кожа обличам само земния си ден. Защото твърде дълго бях въздушна (и нищо, че в съня си ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10167
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Пейзажи и дъга неизгряла

Вълшебно бял, снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини И заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина се ражда снежнобяла истина, във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила във детството за миг ме връща, и гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
10772
0.0

Thumb_v._marincheva

Страхът пропилява света

Всички тези хора с всички тези маски, пристъпват бавно в нощта, един реверанс пред света, продали си бяха те душата. Като кукли, до един еднакви, сливат се хищно с тълпата, а тя само това и чака поглъща ги в развратна суета. Ангели на нощта – това са те сега, но на зазоряване крилата им изчезват, обикновени ...

Вижте още >>


преди около 14 години
9313
0.0

Thumb_nina_doncheva

На чаша чай поседнахме с тъгата

Вали, превръща улиците във реки, разплаква къщите, площадите дори дърветата се къпят във сълзи. Вали, а ние с теб стоим сами. в средата на дъжда почти, застинали очи в очи, потънали във своите съдби. Вали, и облакът над нас гърми, дъждът ритмично трополи, но ние с теб не чуваме, уви! Защото вече сме сами! ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
11390
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Понякога и тишината плаче

Без тебе времето се стича, разкъсвано от самота. Дори дъждът не ме обича – смущава чужда тишина. Звездите са красиви в мрака, когато с някой ги делиш, А любовта намира стряха, в очите, щом я споделиш. Защо не мога да те имам за малко повече от миг? Щом моят свят със твойто име е по-различен от преди? Вървя ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10760
0.0

Thumb_articles

Коледен сън от Анита Николова

Един пронизителен вятър бръснеше техните лица, а от очите им потичаха сълзи. Суровият вятър пресъхваше гърлата им. Бяха попаднали в една снежна вихрушка, която непрекъснато си играеше с тях. Вятърът безмилостно ги брулеше, а те с бавни стъпки продължаваха вървежа си. Все още бяха далеч от своя дом, а нощта бавно ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7757
0.0

Thumb_articles

Подаръкът от Христинка Нечева

Превали и днешният декемврийски ден – топъл, слънчев, ветровит... Махна с ръце на здрачаване, плисна две-три шепи дъжд – колкото да намокри прашните окапали листа и да отпрати важния, дебел съседски котарак на сушина под балконите. Покривите блеснаха с позабравените си керемидени оттенъци и се приготвиха да се ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8492
0.0

Thumb_articles

На Коледа се случват чудеса от Мария Иванова 13 г.

Сутринта, на Коледа, Ейми се събуди много рано. Тя се зарадва на снега, който беше затрупал всичко навън, и си помисли за децата, които нямат родители и не знаят, че има такъв празник като Коледа. Ейми реши да ги посети и започна да им приготвя сладки, кейк и ябълков сироп. В 10 часа щеше да отиде да им ги занесе. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8172
0.0

Thumb_articles

Коледен обяд от Бисерка Дживодерова

Традиция в нашето семейство е да се събираме на разточителен обяд на Коледа. За менюто на Бъдни вечер имаме спорове. Половината рода е за мръвки, защото какво е празник без месо, а другата – иска девет постни манджи. След два-три поредни скандала на тази свята вечер единодушно стигнахме до консенсус – „Всеки да си ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7447
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Светлана Каменова

Да, любовта може да се нарече многолика, защото тя наистина има много лица. Можем да я изпитваме по различен начин към различни хора: родители, роднини, приятели, половинките си, към децата си и много други. На любовта не можем да дадем точно определение, всеки я определя с различни думи, както я усеща. Но е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8131
0.0

Thumb_articles

Закъсняло признание

На татко Прости, че късно те разбрах! Разбрах те късно, мили татко! „Обичам те!" не ти казах и след тебе не затичах. Горчи ми на душата грях – Без думи само те прегръщах. Усещах, че си тръгваш-ах! Защо сълзите си преглъщах! Усмихвах ти се, глупости редях, А ти преструваше се, че ми вярваш. През сълзи беше ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8059
0.0

Thumb_articles

Коледни гатанки от Вихрен Пирински

Аз съм старец белобрад, ходя бавно, но все пак стигам всеки дом и къща, никой мене ме не връща, нося щастие и радост, берекет и много сладост на дечицата безчет! Виж, огледай, помисли ти, ако можеш, отгатни! *** През декември идва той, носи студ и сняг, покой на дървета и тревички, на животни и пчелички. А ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9411
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Деница Кръстева

Необяснима тишина, танцуват ангели на нашата земя, там горе лети невиждана шейна подаръци се крият в голямата торба. Малка къщичка в далечината светеше така силно светлината, в стаята елхата на върха и светеше звездата. Снежинки хубаво танцуват, покриват бързо голямата земя нейде там се чува гласът на весели ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7675
0.0

Thumb_articles

Бъдни вечер от Тоня Борисова

Луда виелица преспи кладе. Вятърът злобно се киска в комина. Бъдник разжарен в огнището все весело пее с езичета сини. Върху синията сладко дими прясна купчина от вити краваи. Шета стопанката, пърха с поли, в тясната собица сенки играят. Нейде далече из снежния мрак кудата пее и глъч се зачува... На Бъдни ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8281
0.0

Thumb_articles

Слабост

Мрак. Тишина, от която оглушаваш. Тръпки. Поглед, забит в нищото. Изправяш се бавно. Навеждаш се, за да вземеш белият паднал лист хартия и усещаш пронизваща болка – точно отляво. Позната, за жалост. Затваряш очи, докато болката изчезне. И тогава виждаш отново Онези очи – познати, любими, желани. Изгубени. Липсват ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8128
0.0

Thumb_articles

На Коледа се случват чудеса, нали? от Инес Тарашева 18 г.

Отворих очи и нещо бяло ме заслепи. Отстраних топлата завивка, под която не хвърчаха искри, но въпреки това бе топло – сякаш огнище гори. Погледнах навън – всички радостни и весели, потънали в снежни игри, а от устните им тече коледен звън. Днес Коледа е, знаех аз това. Обичах този празник, обичах снега, но ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8375
0.0

Thumb_yuliana

Не в риалити, а в реалности

Какво е истина? – Пресечна точка на две различни гледни точки. Разделителна линия. Изгодна позиция. Защото ИСТИНАТА това е да те боли, ако се цели във теб. Но ИСТИНАТА това е да стреляш и ти, ако бъдеш за миг ти съдник. Истината е, сякаш, разменна монета с ези и тура – винаги има губещ в играта. Истината не ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10042
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Нямам нужда от гръмки слова

Разправят, че всичко било суета, че нямало нищо ново под слънцето. Но човек преоткрива вечни неща, когато сам е бездънен. Не умувам безсмислено кой е пръв – съдбата или талантът. Всеки трябва да бъде такъв, какъвто може да стане. Никой не е така богат на време и ситуации, че да пилее на вятъра самородните ...

Вижте още >>


преди около 14 години
11627
0.0

Thumb_denica_peeva

Копнежи с корен

Животът ни има и друга страна, обратна на наште надежди. Има пречупени в полет крила, изтръгнати с корен копнежи. Внезапни раздели оставят без дъх самотните нощи и дни. Празните чаши прощално звънят разлели щастливи съдби. И споменът само заспал е в легло, нетърсещо нищо в мрака. Сънен Морфей ни ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10038
0.0

Thumb_articles

Коледа в аптеката от Симеон Христов

Днес определено не му вървеше. След събуждането, с първата стъпка петата на десния му крак попадна на захаросано петно. „Снощи съм разлял безалкохолно?" – проблесна разкритие и той на пръсти тръгна към банята. Как мразеше сутрин да си мие краката... Откъсна остатъците от рулото тоалетната хартия и както бе по ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8393
0.0

Thumb_denica_peeva

Тревожно задъхана

Защо не видях на слънцето залеза, вятъра защо не догоних, цъфтежа на лятото – защо не запазих в хербарий от млади луни? Все бързах за някъде, тревожно задъхана. Крайпътните камъни в дългите дни, трасираха стъпките ми заспали, преди да разсъмне дори. Как ли сега с очите си тъжни, да разтопя заледена роса? ...

Вижте още >>


преди около 14 години
9534
0.0