Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12509
5.0

Thumb_articles

Подаръкът от Христинка Нечева

Превали и днешният декемврийски ден – топъл, слънчев, ветровит... Махна с ръце на здрачаване, плисна две-три шепи дъжд – колкото да намокри прашните окапали листа и да отпрати важния, дебел съседски котарак на сушина под балконите. Покривите блеснаха с позабравените си керемидени оттенъци и се приготвиха да се ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8087
0.0

Thumb_articles

Слабост

Мрак. Тишина, от която оглушаваш. Тръпки. Поглед, забит в нищото. Изправяш се бавно. Навеждаш се, за да вземеш белият паднал лист хартия и усещаш пронизваща болка – точно отляво. Позната, за жалост. Затваряш очи, докато болката изчезне. И тогава виждаш отново Онези очи – познати, любими, желани. Изгубени. Липсват ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7771
0.0

Thumb_articles

Коледни гатанки от Вихрен Пирински

Аз съм старец белобрад, ходя бавно, но все пак стигам всеки дом и къща, никой мене ме не връща, нося щастие и радост, берекет и много сладост на дечицата безчет! Виж, огледай, помисли ти, ако можеш, отгатни! *** През декември идва той, носи студ и сняг, покой на дървета и тревички, на животни и пчелички. А ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9029
0.0

Thumb_articles

Коледа от Боби Кастеелс

Ти вярваш ли във Коледното чудо, в шейната със елените вълшебна? Дарявал ли си просяк с топло блюдо, със къшей хляб и дреха непотребна. Ти чувал ли си Коледни звънчета, кристалния им звук и песен чудна? А виждал ли си елфи и джуджета, наяве и насън с надежда будна? Ти търсиш ли все още под елхата, подаръци ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11730
0.0

Thumb_eli_qneva

Моята Коледна магия от Ели Янева

Моето коледна магия и настроение тази година започна още на първи декември! Тогава украсих и нашата коледна елха – с такъв заряд и ентусиазъм слагах всяка една играчка, че стана най-красивата и вълшебна елха от всички години досега. Вдъхнови ме моето малко сладко бебе Ивайла – 9 месеца. Това е първата Коледа, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7796
0.0

Thumb_articles

Има хора

Има хора, безкрайно различни. Хора, които са страдали много, други, които не се обичат и искат на целия свят да си върнат. Хора, които мразят и да обърнат живота откъм опаката страна се стремят. Има такива, които те спъват или не вярват и ненавиждат... които пълзят. Има... Но има и други. Които обичат с ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7517
0.0

Thumb_tales

Тигърска приказка

В зелената джунгла, сред буйни лиани, Сред шумните крясъци на павиани, Сред песни на птици и шум на листа Живеели дружно смел Тигър-баща, Мама Тигрица и Тигърче сладко. Ала самотни били и тъй рядко Имало кой да им каже “Привет”, Че във зелената джунгла наред Всички от страх затрепервали, щом Се приближели ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
17971
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Милена Йорданова

Има толкова много лица тази обич, с която живеем. Като гръм поразява ни тя всеки път щом очите й срещнем. Напориста, изпълнена с плам, сякаш няма за нея прегради. Тя в сърцата ни влиза и там като въглен започва да пари. Вечно луда. Безумна. Без страх. С нея спира летящото време. Но щастливец е всеки от нас ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11477
0.0

Thumb_denica_peeva

Тревожно задъхана

Защо не видях на слънцето залеза, вятъра защо не догоних, цъфтежа на лятото – защо не запазих в хербарий от млади луни? Все бързах за някъде, тревожно задъхана. Крайпътните камъни в дългите дни, трасираха стъпките ми заспали, преди да разсъмне дори. Как ли сега с очите си тъжни, да разтопя заледена роса? ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9072
0.0

Thumb_articles

Коледен обяд от Бисерка Дживодерова

Традиция в нашето семейство е да се събираме на разточителен обяд на Коледа. За менюто на Бъдни вечер имаме спорове. Половината рода е за мръвки, защото какво е празник без месо, а другата – иска девет постни манджи. След два-три поредни скандала на тази свята вечер единодушно стигнахме до консенсус – „Всеки да си ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7066
0.0

Thumb_albena

Прозорец към света

Седеше и се взираше в улицата. Две деца, 10-12 годишни, се блъскат, заливайки се от смях. Възрастен господин с филцова шапка – леко поизтъркана, но нахлупена с достойнство, им се скарва и те показват среден пръст зад гърба му, след което подновяват блъскането. Млада жена – категорично под трийсетте, в ...

Вижте още >>


преди около 14 години
9927
0.0

Thumb_articles

Магията на Коледа от Мариела Кръстева

Навън беше ден, но нищичко не се виждаше от виелицата. Толкова гъста мъгла бе обхванала малкото провинциално градче, че дори небето бе забулено от призрачната пелена на танцуващите снежинки. Прозорците в дома за сираци бяха запотени. Беше следобедно време и всяко дете имаше право да си играе преди вечеря. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8967
0.0

Thumb_g._mixalkov

Хлябът

Татко често казваше: "Никой не е по-голям от хляба." Когато бях малко момче не можех да разбера как така никой не е по-голям от хляба. Досещах се, че в тези думи има някакъв таен смисъл, който само възрастните разбират, но не смеех да попитам какво значи, защото си мислех, че ще ми се смеят. Татко слагаше ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10486
0.0

Thumb_dsc01222

Нещо не е наред

С изискан поклон сервитьорката подаде менюто и почтително - на метър в страни, зачака. Приглушеният шепот и отразените възклицания от салона накараха Михаил да се отпусне. В кожената папка бяха изброени десетки ястия, които още не бе опитвал, а докато се двоумеше с какво да започне, някой се настани насреща му. - ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10254
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Закръглени истории

„За жалост не мога да ви кажа нищо повече за себе си, освен че съм кръгъл (името ми го издава). Не знам какво съм бил преди, но след това съм се заоблил. Някой, някога казал на майка ми, която също не знам какво е, че кръгът съвършената форма и ето ме – съвършен! И така, както вчера си вървях, т. е. търкалях се ...

Вижте още >>


преди около 14 години
9822
0.0

Thumb_dsc01222

Амалкер

Въпреки задоволителното жужене на мрежата, Клатиков надушваше някакво напрежение. Над сто негови колеги, наредени като пчелички в малките си кабинки носеха мед на фирмата, а той с гордост можеше да се нарече - търтеят. Така и го наричаха повечето, мислейки, че той не знае. „Колеги, ама подчинени!" - любуваше ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9084
0.0

Thumb_botev

"Тютюн" и "Майце си" да отпаднат от учебната програма?

Това гласи предложение на МОН - вече да не се изучават и "Моята молитва" на Ботев, вапцаровото "Вяра", както и шекспировият "Хамлет". Днес министър Клисарова отрече подобни промени

Вижте още >>


преди почти 12 години
9531
0.0

Thumb_starsky

Падаща звезда

Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата майка се отронила сълза. Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда. И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най - богатите квартали. ...

Вижте още >>


преди около 12 години
10058
0.0

Thumb_andi

Анди

Когато на входната врата се позвъни, Анди тъкмо се беше кротнал в тоалетната. Този звън малко го подразни. Твърдо беше решил да не отваря. Та това са неговите неприкосновени сутрешни 20 минути... Би отворил само на пожарната и то след осмото позвъняване. Всъщност на пожарната дори няма нужда да се отваря – ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9852
0.0

Thumb_albena

Ухание на узряла есен

Виждаше я как се променя пред очите му. Блестящата й лешникова коса първо посърна, после къдриците се отпуснаха някак безчувствено над слабичките рамене. Самите рамене с всеки ден се привеждаха под тежестта на ежедневието или по-скоро- под безличността на ежедневието. Талията й оставаше все така тънка, но ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9113
0.0

Thumb_articles

Коледа в аптеката от Симеон Христов

Днес определено не му вървеше. След събуждането, с първата стъпка петата на десния му крак попадна на захаросано петно. „Снощи съм разлял безалкохолно?" – проблесна разкритие и той на пръсти тръгна към банята. Как мразеше сутрин да си мие краката... Откъсна остатъците от рулото тоалетната хартия и както бе по ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8034
0.0

Thumb_g._mixalkov

Чичо Милко

Отдавна Трифон не беше се връщал в родното си село и сега, когато пътуваше с колата по лъкатушещия неравен път, се питаше как ли е майка му и какво го очаква. Сестра му се обади, че майка му не е добре и той бързаше да я види. Селото се казваше Планинец, разположено на закътано място, оградено от ...

Вижте още >>


преди около 14 години
9526
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

Вълчиците

Те бяха различни. Твърде различни една от друга. Но като група, рязко се различаваха от другите. Всяка поотделно имаше много приятели. И си имаше своето обаяние, неподправен и необясним чар, който привързваше с невидимите нишки на доверието и съпричастието. На всяка една от тях може да се сподели и най-страшната ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9742
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Магдалена Иванова

Навън е тиха, лунна нощ Навън е тиха, лунна нощ, снегът покрил е пустите поля, Коледа в сърцето ни се ражда. Бог усмихва се над цялата земя. Навън е тиха, лунна нощ, душата ни очаква, търси чудо Коледа във нас изгрява Бог със топлина дарява – не ни е нужно друго. Навън е тиха, лунна нощ, вълшебен свят ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7275
0.0

Thumb_articles

Едно фадо, любов?!

Не се обръщай назад... Усмивка през рамо ни стига. Животът е сластно фадо, любовта – недочетена книга. Притварям клепачи – листца от ириси падат, и падат. Покланя се горда тъга за танц – непокорна и млада. Развихрям се – ябълков цвят в прегръдка на вятъра южен – танцувам. Танцувам... Сълза парва бузата. Тъй ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
28744
0.0

Thumb_g._mixalkov

Един месец

Вървеше по мокрия пясък. Морето шумеше, а студеният есенен вятър я блъскаше в гърдите. Не помнеше кога беше тръгнала и колко време вече вървеше. Стъмваше се, а тя отиваше все по-далече и по-далече, но й се струваше, че стои на едно място, а пясъкът пред нея бяга. Вълните се надигаха с ръмжене, а после се ...

Вижте още >>


преди около 12 години
9680
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Кладенци на звуци

Тя беше обикновено момиче. Само дето умееше да чува тишината. Дали тази ѝ способност я плашеше? Не! Но я принуждаваше да страни от хората и да попада с часове в свой собствен свят. Свят на багри, облечени в звуци; на светлина, пееща за истини и красота; на болка, режеща с крясъци; на обич, примамваща гальовно... ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10268
0.0

Thumb_articles

Изпуснах те хиляди пъти

Изпусках те хиляди пъти Как да го направя отново Куршуми са твоите думи Щом казват ми сбогом Избягваме от всичко Скрили собствената си любов И сякаш не ни струва нищо Дори един живот... Каква е обичта до болка Щом е истинска защо да боли Една душа разпокъсана, жестока Щом в нея нищо не гори Ти знаеш ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8291
0.0

Thumb_i_have_strong_jaws

Години?

Срещам я няколко пъти седмично. Сигурно е около деветдесетгодишна. Или поне на толкова изглежда. Излиза от къщата на пра- пра- внучката си и тръгва доста чевръсто. Не се отдалечава много. Само до завоя след хотела и се връща. Страхува се от колите. После прави завой и пак така. Заговори ме още първия път. ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
10143
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Деница Кръстева

Необяснима тишина, танцуват ангели на нашата земя, там горе лети невиждана шейна подаръци се крият в голямата торба. Малка къщичка в далечината светеше така силно светлината, в стаята елхата на върха и светеше звездата. Снежинки хубаво танцуват, покриват бързо голямата земя нейде там се чува гласът на весели ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7293
0.0