Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 10 години
2
12740
5.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Когато светът се разплиска

Едно дете стъпва на пръсти, за да не събуди вълните... Сложи пръст на устните на вятъра и той се скри в раковина. С ризка от роса и нозе от слънце то се завъртя в танца на чайките... Ще повярват ли вълните, че е птица или ще шепнат завистливо: каква щастлива песъчинка... Здравей, художнико! Господ ти е ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10189
0.0

Thumb_articles

Забранено за лица под ...81 години

Бай Вълчо огледа трите боядисани в зелено пейки в градинката на старческия дом, избра си най-слънчевата от свободните и се отпусна с пъшкане на единия ѝ край. - А, здрасти... – заговори ѝ той като на човек. - Аз съм Бай ти Вълчо Мустака от Овчарово. Не ме знаеш, нов съм още. Първа неделя ми е тук. Е, що са ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9787
0.0

Thumb_g._mixalkov

Чичо Милко

Отдавна Трифон не беше се връщал в родното си село и сега, когато пътуваше с колата по лъкатушещия неравен път, се питаше как ли е майка му и какво го очаква. Сестра му се обади, че майка му не е добре и той бързаше да я види. Селото се казваше Планинец, разположено на закътано място, оградено от ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
10026
0.0

Thumb_eli_qneva

Моята Коледна магия от Ели Янева

Моето коледна магия и настроение тази година започна още на първи декември! Тогава украсих и нашата коледна елха – с такъв заряд и ентусиазъм слагах всяка една играчка, че стана най-красивата и вълшебна елха от всички години досега. Вдъхнови ме моето малко сладко бебе Ивайла – 9 месеца. Това е първата Коледа, ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8186
0.0

Thumb_articles

Коледа от Боби Кастеелс

Ти вярваш ли във Коледното чудо, в шейната със елените вълшебна? Дарявал ли си просяк с топло блюдо, със къшей хляб и дреха непотребна. Ти чувал ли си Коледни звънчета, кристалния им звук и песен чудна? А виждал ли си елфи и джуджета, наяве и насън с надежда будна? Ти търсиш ли все още под елхата, подаръци ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
12108
0.0

Thumb_articles

Има хора

Има хора, безкрайно различни. Хора, които са страдали много, други, които не се обичат и искат на целия свят да си върнат. Хора, които мразят и да обърнат живота откъм опаката страна се стремят. Има такива, които те спъват или не вярват и ненавиждат... които пълзят. Има... Но има и други. Които обичат с ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7885
0.0

Thumb_forest1

Пролет в гората

Пролетта вече е дошла, красива е като сълза, цветята са разцъфтели, поляните – позеленели, гората сложи пъстра премяна, не е ли чаровно засмяна? Няма вече зимен сън, всяко животинче е навън, тук е и пчелата работлива, толкова е трудолюбива, от рано е във своята градина и в кофичка прашец събира. Този материал е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
12037
0.0

Thumb_articles

Коледна магия или това, което Дядо Коледа казва на нас, Хората от Тинко Дончев

Събота вечер е. Големият град започва да затихва. След забързания делник и трескавата ни подготовка за това единствено и светло събитие-РОЖДЕСТВОТО, домашният уют ни събира. В очакване на святата нощ всички притихваме около родителската топлина, с бабина и дядовата мъдрост и с жизнените игри и закачки на децата. ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9326
0.0

Thumb_tales

Тигърска приказка

В зелената джунгла, сред буйни лиани, Сред шумните крясъци на павиани, Сред песни на птици и шум на листа Живеели дружно смел Тигър-баща, Мама Тигрица и Тигърче сладко. Ала самотни били и тъй рядко Имало кой да им каже “Привет”, Че във зелената джунгла наред Всички от страх затрепервали, щом Се приближели ...

Вижте още >>


преди около 14 години
18360
0.0

Thumb_articles

В приказната коледна вечер от Диана Костадинова

В приказната коледна вечер зимни акорди се чуват, по прозорците неспирно играят замръзнали клони, ветровете вдигат снежни кълба до небето и се надуват, а от елхичките бели, бавно снега като пепел се рони. Чувам да почуква странно дребен скрежец по стъклата и всичко вън вече е покрито с нова, бяла пелерина. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9026
0.0

Thumb_g._mixalkov

Последният рожден ден

Тази сутрин леля Данка се събуди рано. Отвори прозореца на малката си стая и дълго гледа ясното, безоблачно небе. На изток слънцето вече се показваше като голяма алена роза. „Какъв хубав майски ден, помисли си тя. Дали е бил така слънчев и ясен, когато съм се родила или е валяло дъжд и е било хладно? Колко отдавна ...

Вижте още >>


преди около 14 години
9867
0.0

Thumb_articles

Добро за Коледа от Петя Стефанова

(Криле за теб, земя за мен, Господи!) В разплакания стих те срещнах, да газиш в заблатената безпътица, захвърлил риза, разсъблечен, да молиш за утеха – глътчица. Наметнах старите ти стъпки и с въглен ти чертаех пътища, приших на празнините кръпки. Крила заших. Завърших те. В разплакания стих те срещнах. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9212
0.0

Thumb_articles

Изпуснах те хиляди пъти

Изпусках те хиляди пъти Как да го направя отново Куршуми са твоите думи Щом казват ми сбогом Избягваме от всичко Скрили собствената си любов И сякаш не ни струва нищо Дори един живот... Каква е обичта до болка Щом е истинска защо да боли Една душа разпокъсана, жестока Щом в нея нищо не гори Ти знаеш ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8688
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Милена Йорданова

Има толкова много лица тази обич, с която живеем. Като гръм поразява ни тя всеки път щом очите й срещнем. Напориста, изпълнена с плам, сякаш няма за нея прегради. Тя в сърцата ни влиза и там като въглен започва да пари. Вечно луда. Безумна. Без страх. С нея спира летящото време. Но щастливец е всеки от нас ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11816
0.0

Thumb_elena

Негово Величество Порасналият

Малкият ми син като всяко дете на две години и половина се чувстваше много голям. Един ден по някаква странна за мен причина вместо да отпие от млякото си, той грабна чашата я изсипа на пода. След това самодоволно започна да се смее като гледаше тържествуващо ту мен, ту излятото на пода. Смаяно го наблюдавах, ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9439
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - четвърта част

Докато се прибираше я обзе гняв! Беше гневна на всичко. И въпроси... „А, сега? На къде? И то сама! Кой ще ме подкрепи безрезервно? Кой ще бди над мен? Кой ще разквасва устните ми? Кой ще държи ръката ми, когато издъхвам... Мразя те! Това, възмездие ли е?! И за какво? Спасих толкова много детски животи... ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9840
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Самотен блус

Тук няма никакви кулиси, ни мизансцен, нито декор. Пред вас застанал съм зависим – един душевен стриптийзьор. Ти, моя публика критична, и съдия, и прокурор, пред тебе само коленича – един душевен стриптийзьор. Пред теб заставам на колене, отправям ти запитващ взор: дали повярва ти във мене – един душевен ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10043
0.0

Thumb_articles

Магията на Коледа от Мариела Кръстева

Навън беше ден, но нищичко не се виждаше от виелицата. Толкова гъста мъгла бе обхванала малкото провинциално градче, че дори небето бе забулено от призрачната пелена на танцуващите снежинки. Прозорците в дома за сираци бяха запотени. Беше следобедно време и всяко дете имаше право да си играе преди вечеря. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9359
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Нищичко да не пропускаме

Животът ми свършва, а не съм ти се още нарадвала Ненаситна съм, ненагледни мой, а изтича той. Кажи ми, бе Господи, това правилно ли е – да не сме вечни, когато обичаме? Непрекъснато искам ръцете ти, искам уюта ти, ненаситна съм, ненагледни мой, ненаситна съм. Наближава самотно космическо лутане. Нека да не ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
11118
0.0

Thumb_radostblack-1

Мокри пейзажи

Не ми се умира, мой бели красавецо... Под бъзова клонка си крия живота. И рони се цвят дваж по-бял от светкавица и трижди по-тих от прегръдка с гарота. Не сварих подковите на Росинанта си да лъсна до сребърно по калдъръма, вратата навън да избия от пантите и в собствени грешки крака да препъна. Не ми се ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
10043
0.0

Thumb_articles

Добро утро

Добро утро. Сънувах кошмари и всички приличаха на теб, и се събудих от вятъра в неуплътнените прозорци. Почти виждам дъха си. И е студено отвън и изтръпнало отвътре. Направих си игленик от пеперудени тела, а всички копчета по мен са си на мястото,пристегнати и закопчани. В съновника те няма,едва ли значиш ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10313
0.0

Thumb_articles

Едно фадо, любов?!

Не се обръщай назад... Усмивка през рамо ни стига. Животът е сластно фадо, любовта – недочетена книга. Притварям клепачи – листца от ириси падат, и падат. Покланя се горда тъга за танц – непокорна и млада. Развихрям се – ябълков цвят в прегръдка на вятъра южен – танцувам. Танцувам... Сълза парва бузата. Тъй ...

Вижте още >>


преди почти 8 години
29128
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

Ще бъда боса

Днес хвърлям люспите си, змийска кожа- за кой ли път Душата ми более. Думите, в торбичка от свѝла ще сложа и ще ги хвърля в облаци големи. Ще бъда няма. И под шапка невидимка бисери, сълзите си ще скрия. Пак ще съм незнайната Лунна любимка, когато срещу нея по вълчи вия. Ще бъда боса. Без пантофки от ...

Вижте още >>


преди почти 8 години
20043
0.0

Thumb_mariya_yanakieva

Рисувам тишина

Не си ли като всичките сезони – цъфтиш от радост в клонче на тъга, валиш от страсти в лудите мусони – изгряваш в плач и в чакана дъга. Не си ли китна като жарко лято – събличаш страхове, тешиш с вълни и с полъха на мирен бриз която хладиш човешки огнени вини. Не си ли позлатена в свойта зрялост – с ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9804
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Магдалена Иванова

Навън е тиха, лунна нощ Навън е тиха, лунна нощ, снегът покрил е пустите поля, Коледа в сърцето ни се ражда. Бог усмихва се над цялата земя. Навън е тиха, лунна нощ, душата ни очаква, търси чудо Коледа във нас изгрява Бог със топлина дарява – не ни е нужно друго. Навън е тиха, лунна нощ, вълшебен свят ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
7700
0.0

Thumb_articles

По Коледа от Любомира Чавдарова

Киселите краставички пристигнаха ненадейно в една октомврийска сутрин. Градецът беше мъничък – почти селце. Магазинът, който ги приюти, отиваше на всичко наоколо – миниатюрно, натурално, простичко. Магазинерът се зачуди защо доставчикът му донесе само един буркан кисели краставички от фирма „Слънчев ден", но ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
7736
0.0

Thumb_botev

"Тютюн" и "Майце си" да отпаднат от учебната програма?

Това гласи предложение на МОН - вече да не се изучават и "Моята молитва" на Ботев, вапцаровото "Вяра", както и шекспировият "Хамлет". Днес министър Клисарова отрече подобни промени

Вижте още >>


преди около 12 години
10000
0.0

Thumb_nina_doncheva

Защото светът е любов

Изгрява денят, събужда тревата, дърветата бавно надигат глави, лъчите на слънцето изпиват росата, вълшебство във въздуха синкав трепти. Политат врабчетата стреснато-сънени, небето изпраща тих благослов. Денят е прекрасен! Така и ще бъде, защото светът е ЛЮБОВ!   Той беше тъжен и не се усмихваше. Живееше ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9845
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Бели лястовици на плажа

Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа – в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покрай хладките ...

Вижте още >>


преди около 14 години
8989
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Неизвървяните посоки

Мираж е всичко, но нима, то беше толкова отдавна? Какво си спомням? Мараня, и прашен път със стъпка бавна. И още нещо - свобода, да извървиш докрай безкрая, копнеж по жълта равнина, опряла в далнината бяла. И там, накрая на света, където всичко уж завършва, една забързана река, към младостта ми пак ме ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9265
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

Вълчиците

Те бяха различни. Твърде различни една от друга. Но като група, рязко се различаваха от другите. Всяка поотделно имаше много приятели. И си имаше своето обаяние, неподправен и необясним чар, който привързваше с невидимите нишки на доверието и съпричастието. На всяка една от тях може да се сподели и най-страшната ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10160
0.0