Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12508
5.0

Thumb_anka_djenkova

По голите камъни на пролетта

И ако пък ти, този, същият, който по рождение, знам, да бъдеш добър, си осъден – изтърпиш ме да бъда наоколо ти, както в годините минали – в годините бъдни – всеки път ще получавам по късченце щастие... Но ако някой ден внезапно изчезна, тръгна си тихо, без сбогом за теб си отида – дали пък, питам се аз, забележиш ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10214
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Смехотворението, което избрахте

В Института за чуждестранни студенти – София, имаше неписана забрана за употребата на две думи: негър и маймуна. Когато преподавах там български език (1980-1984 г.), ИЧС се наричаше „Г. А. Насър" и в него чуждестранните студенти изучаваха една учебна година български език, за да могат след това да продължат в ...

Вижте още >>


преди около 14 години
11073
0.0

Thumb_dsc01222

Всичко е за мен

Напрежението го удари още на влизане. Витаеше из стаите и безмилостно напомняше, както за пропуските на строителите, така и за стойността на ремонта, който го очакваше. Това обаче бе едно на ръка, защото надуши и друго: жена му гузно запречваше вратата към спалнята, подрънкваше с две чаши кафе в ръце, а щом й ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11000
0.0

Thumb_hana

Лек от болка по изгубено чедо

Баба Словена се изправя от лехата с мерудия, набраните току-що стръкчета се изсипват от полата й, тя не прави усилие да ги задържи. Работата край няма, а грижите като нажежено стъкло режат натежалата от мисли старческа глава. Режат мислите на бабата, а тя подгонена от тях, не си намира никъде сгодно място, няма ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9602
0.0

Thumb_dsc01222

Кеят към безкрая

Все по уверено пристъпваше напред. Загърбваше тревогите и преборил страха, вървеше без да спира. Знаеше, че трудното предстои. Там на ръба, където парапетът липсваше, навярно погълнат от вълните, щеше да разбере истината. Забеляза го едва на третата година и благославяше късмета си, защото това лято за малко не ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10063
0.0

Thumb_kristina

Живот между две епохи

Преди животът на Георги течеше, както казват, по релси. Работа, семейство, грижи. Нямаше време да си отдъхне. Децата растяха, искаха си своето – дрехи, вещи, училище, развлечения. Жената и тя – първо поде въпроса за жилището, после за обзавеждането, колата, че и вила... И още не се бяха пенсионирали, дойде ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10339
0.0

Thumb_albena

Цената

Мамо, мамо, мамо... и да знаеш, страхотно е и има едни големи фонтани, които разпръскват водата навсякъде чак до краката ти и се образуват причудливи фигури, и има музика и-и-и – дъщеря ѝ звучеше толкова развълнувана, че думите се прескачаха една през друга – и, знаеш ли, знаеш ли... ох, мамо, трябваше да си тук, ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10358
0.0

Thumb_mariya_yanakieva

Във себе си аз нося...

Във себе си аз нося две жени. Тази, кротката, живее във сърцето. Немирната все някъде лети – вещерна фея, пазеща детето. Едната се усмихва сутринта, а другата тъгува звездни нощи. Едната смела е, приветства обичта, а другата омесва страхове във нощви. Едната е бъбрива и говори мисли, а другата със чувствата ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10358
0.0

Thumb_articles

Тя е...

Тя е в погледа, в думите, в жеста. Цвете, полъх, милувка, сълза. Тя усмихва, ранява, раздава надежда – в утрото, в деня и нощта. Тя е в слънцето, вятъра, бурята. Спътница, сянка, мечта. Все сезонна, различна и вятърна, тя е нежност, и дъх... топлина.  Тя е въздуха, водата и вярата. Сърце, тишина и съдба. С ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9533
0.0

Thumb_rumyana_simova

Странноприемница за самотни пътеки

Срещнах много мъже, срещнах много любови. Запознавах се често с раздялата, аз след нея умирах и възкръсвах отново. Затрептявах в очакване цялата... Чаках ти да пристигнеш като конник от тъмното, да ме грабнеш и с мен да препускаш по нетъпкани пътища, по некръстени улици, да преливаш от страст и от чувства. ...

Вижте още >>


преди около 14 години
13902
0.0

Thumb_denica_peeva

Премеждие

Откакто ги помня, моите съселяни си лафят с идиоми. Просто нямат време за дълги приказки. Ако попиташ някого как е, ще промърмори, че е „орта будала" и те подминава. Те са и най-уникалните зевзеци, които съм срещала в живота си. Контактите им се състоят повече в това да си погаждат различни номера и после години ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10538
0.0

Thumb_articles

Магията на Коледа от Петя Станчева

Студена и суха сутрин. Бъдни вечер, а дори няма сняг. Вървях и си мислех как нищо хубаво не е останало на този свят, как вече не вярвам в чудеса и дори в собствените си мечти. Понеже беше Негов празник, си обещах, че давам последен шанс на Господ да ми върне вярата във всички тези неща. Уви, всичко вървеше точно в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9056
0.0

Thumb_articles

Коледна молитва от Тоня Борисова

Коледа е! Благодат вали, но дали в душите става бяло? В тая нощ Иисус се е родил и Звезда-Спасение огряла: да прогони мрака на греха, и човеците да стори братя; милостта на Прошка-Светлина да познаят с Доброта в сърцата! Да изчезнат болки и беди, кървава жестокост и омрази... Тази нощ Иисус над всички бди и с ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10497
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

Маските на демоните

- Мамоо... – чух изпълнения с тревога стон на дъщеря си. Няколкото метри от хола до стаята й ми се видяха километри. Тя седеше в леглото си с подпряна на коленете глава. Лицето й бе обляно в сълзи и се гърчеше от болка и разочарование. - Какво има, миличко? – попитах, обзета от тревога. Беше минало времето ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9501
0.0

Thumb_albena

Слънчогледи за Пепеляшка

Мъжът отсреща я фиксира. Чувства погледа му като лепкава слуз и леко потръпва. Ново, непознато усещане, странно. Усмихва се,след което отпива бавно от чашата и баавно облизва горната си устна. Подсъзнателно усеща как мъжът отсреща се напряга, дори вижда как една вена отляво на врата му започва да пулсира. ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10448
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Земни послания

Детето искаше да си откъсне небе. Да докосне короната на дървото. Протягаше ръчички все нагоре и гледаше приседналата баба със ей такива умоляващи очи. Една жена – добра и непозната, която там наблизичко минаваше, го вдигна с едрите си възлести ръце и то разцъфна в слънчева усмивка. Откъсна си листенце ...

Вижте още >>


преди около 14 години
12502
0.0

Thumb_articles

Просто любов...

Някой ден любовта ще си отиде. Единствената, живата, вечната... Тази, без която не можеш да живееш, да дишаш, да съществуваш. Ще останеш сама, разбита, неразбрана. На границата между Ада и Рая, ще се чудиш дали си жива и защо. Дали не си я сънувала, любовта на живота ти? Тази, която отвори небесата си за теб, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
22032
0.0

Thumb_tales

Арабският принц

Помня първият път, когато ясно го съзрях в съзнанието си. Бях на не повече от две или три години, но имах усещането, че съм живяла векове. Всяка нощ, когато попадах в прегръдките на мама, подготвях душата си за поредния полет извън времето и пространството, прекрачващ граници и стопяващ неудобните бариери.   ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
18069
0.0

Thumb_articles

Коледна игра от Петя Стефанова

Семейна традиция, като при повечето семейства – заедно сме, независимо от желанията. Всеки тайничко иска да изненада другите, пъхнал необявен и нечакан подарък под дрехите в гардероба. Всъщност, мина времето, когато се изненадвахме искрено, но играем тая игра всяка година – на Коледа. Театрално се ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9333
0.0

Thumb_articles

Без заглавие

Когато ти е тъжно и не виждаш светлинка в тунела, когато ти е прекалено трудно да отвърнеш на нечия усмивка. Когато си самичък, затворил се в стаичката малка, когато се разхождаш под дъжда и няма кой сълзите твои да изтрие. Когато ти е ужасно трудно да захвърлиш всичко и да кажеш – „Почвам отначало". Аз ще ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8611
0.0

Thumb_articles

Най – незабравимият коледен дар от Кристина Кирилова

Привечер. Или по-точно 16 часа на 22 декември. Годината не е от значение. Отвън се заформяше бяла приказка. Въпреки че се стелеха рядко и бяха съвсем миниатюрни, снежинките упорито покриваха с белотата си сивия пейзаж на оголените без листа дървеса и осиротялата без цветя и растения земя. Увлечени в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8794
0.0

Thumb_dsc00495

Роза в саксийка

Виолетка отново "беше в притеснение", както често мислеше за себе си тя. Винаги си е била такава – уплашена и очакваща да се случи нещо недобро. Но откакто заживя сама с двете си деца и възрастна майка, състоянието на страх стана постоянно. Сърцето и винаги беше свито. Имаше обяснение, разбира се. Но не и ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9956
0.0

Thumb_kristina

Жени на лов

Със Зоя, потомствена авджийка и с ловен стаж близо 40-годишен сме седнали на пусия. През последните години стана даже модно в мъжкото хоби да навлезе женското лоби – казано но кратко жени на лов. Аз съм така да се каже от новите млади ловци. И тъкмо се отворихме, че жените са по-дисциплинирани във всичко, ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10581
0.0

Thumb_articles

Сън

Ти спиш и в съня си си красива див ангел палещ страстта, ти спиш, а вън вятъра пее и пригласят му зелените листа. Съня ти като слънце в тебе свети виждаш ли моето лице? Усмихваш се значи си щастлива хайде, протегни към мен ръце. Аз в моите прегръдки ще те грабна и ще те понеса по света, ще ти покажа ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9627
0.0

Thumb_denica_peeva

Делнична поезия

Свалих си грима от заучени фрази, на лустрото маската снех и си помислих – „Бог да ме пази, такава ще бъда от днес". На лицемера показах вратата, лъжеца посрещнах със смях. Яростно спрях на крадеца ръката, дадох на бедния хляб. Но лицемера капан ми заложи, верния път лъжеца ми скри. Сънят ми открадна ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10414
0.0

Thumb_katyaslavova2

Следата

Малкото сбутано кафе до хотел „Плиска" приюти тяхната спонтанна симпатия. Тя не помни как точно започнаха разговора. Беше нещо за цигарите – за вечно отлаганото намерение на пушача да се избави от този вреден навик. После заговориха за поезия. Странни и интересни бяха разсъжденията му. Пишел. Не печатал. ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
10414
0.0