Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12508
5.0

Thumb_tales

Приказка за момичето, което не беше нито красиво, нито работно, нито умно

     В едно малко градче преди не много време се родила третата дъщеря на една жена. Разочарованието й било двойно. Първо - чакали момче. Второ - момичето не било красиво като двете си по-големи сестри. Родителите също не били хубави, но Природата решила да поправи тази несправедливост и им пратила гените от ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
20554
0.0

Thumb_articles

Любов от Ани Колева, 18 г.

Една история помня аз от малка, една история величествено жалка, една история разказа ми морето, как едно поле се влюбило в небето. Гледало полето всяка нощ, блестящите очи на своята любима, любувало се то на мил разкош, искало му се да може да я има. Сутрин с нея раждал се денят му, с лъчи гальовни, със ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9451
0.0

Thumb_pavlina_ilieva_2

Коледна магия в розово от Павлинка Илиева

Два месеца преди Коледа влязох във владение на новото си служебно „царство". В един ден, когато въртележката от задължения забави хода си, забелязах на перваза на прозореца това подобие на саксия със започнало да залинява и жълтее цвете. Тук е редно да си призная, че отглеждането на цветя не ми се отдава и затова ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9600
0.0

Thumb_hana

Клетката

Дана разбра, че трябва да свикне с тишината. Цял живот бягаше от самотата, но тя я преследваше неотлъчно по всяко време. И в препълнените салони, където отиваше, и сред много хора, и у дома сред близките я усещаше, като клеймо на съдбата, от което нямаше измъкване. Може би, за да избяга от самотата, отрано се ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10068
0.0

Thumb_color1

Деменция

Баба Тинка повече от пет години не излизаше от стаята. Последните месеци вече не напускаше и леглото. Краката й не я държаха. Единственото, което произнасяше разбрано при всеки опит да й се помогне да се изправи, дори да седне в леглото беше „ Шъ падна". Друго почти не проговаряше. Това тормозеше психиката на ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9715
0.0

Thumb_nelly_gospodinova

Душите си да не подминем

Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно, зряло в черната угар до синора в крайната нива – овършано по пладне с копита на бели коне и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза. Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто. Той е тежка молитва, изричана нощем безмълвно. Малко зрънце любов във отлюспена ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
13524
0.0

Thumb_articles

Благодаря, Дикинсън!

Само миг да откраднем от времето есенно. Да се скрием от залеза тъжен за миг. В мравуняка разбунен – самотни, унесени, да си спомним за куцата мравка – войник. Бяхме там. Нали помниш добре? През войната... Мравоядите бяха ни смляли почти. Една куцаща мравка се гипсира в стената И това ни спаси... Тенк ю, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8556
0.0

Thumb_articles

На дъното стоя

Не се заглеждай дълго във очите ми – опасно е. Дълбоко. И е тъмно. А тъмното отглежда страхове и после, с тях, вървенето е стръмно. Не пазя във очите си небе. Небето ми потъна и кротува пак там, където никой не краде, но как се стига – дълго се умува. Не святкай със фенерче, не търси – вървяната пътека е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9349
0.0

Thumb_genka_01

Апокалипсис (триптих)

Сухи са гераните в полята, демони откраднаха водата. Млъкнаха чешмите сладко струйни. Кротнаха се и реките буйни. Моли се земята с устни сухи, ала Бог и облаците – глухи. Слънцето в небето пълновластно сипе жар и гледа безучастно. Как посърнаха ливади и поляни. Вехнат плодовете необрани. Премаляла в ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10104
0.0

Thumb_denica_peeva

Уловени сезони

Покрай преминаха много сезони, в палитрата цветна всичко се сля. От живота ми дните вече се ронят, като преглъщана дълго сълза. Уморена луна в оцеляло небе, на облака тъжен остави сребърна диря. А в моите сънища, бели коне, ...с юздите си времето спират. Не можах да опазя, както мидите пазят ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10955
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Койчо Георгиев

Искаш валентинка мила, сладка, пиша ти история, не много кратка! Нека ти припомня за нашата младост, ще я помним до дълбока старост. Помниш ли как случайно се запознахме и колко глупави бяхме? Все двамата в една посока вървяхме и пред нищо не се спряхме. Ние нашето винаги си знаехме, за останалото често ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8963
0.0

Thumb_almanah

Пърленцето

Живяло някога малко момиченце - Ети. В една бяла снежна сутрин то пристигнало на гости на баба и дядо на село. Зарадвана, бабата го завела до обора, откъдето се чували нежните гласчета на новородените агънца, и му дала да си гушне най-малкото от тях. Било беличко, мекичко, пухкаво. После го завела на поляната ...

Вижте още >>


преди около 14 години
9770
0.0

Thumb_valentina_kostova

Сладка вечерна омая

Ти никога не си ми късал цвете и никога очите ми не си целувал, дори не си държал ръцете ми, не си ме милвал, не си ме и сънувал. Ти никога при мен не си се връщал, не си се вглеждал в моите зеници, единствено в мечти си ме прегръщал, и сам си плакал тихо под звездите. Ти погледа ми никога не срещна, вкуса ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
11473
0.0

Thumb_articles

Кратка поезия

Странна бе тази нечакана сцена – крачех разсеяно, не виждах дори някакви мисли ме бяха обзели... И изведнъж пред очите ми ти се яви! Бе непознат, лице сред тълпата, нямах представа – кой, от къде? Ала усети сърцето ми тръпка позната и я откри върху твоето мъжко лице! Гледах в очите ти, даже не дишах. Времето ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9543
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Дарен с живот, живот дарявай

Дълбоко съм ви благодарен за името, с което съм наречен, че сляхте с обич „Живо" с „Даре" – в съдбовен знак от вас обречен: дух жизнен аз да разпилявам: с най-чистите си мисли, без остатък. И не да вземам, а да давам – на другите, дори и непознати. А как се случи, не усетих, но „Даре" скоро си остана вкъщи ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10750
0.0

Thumb_kristina

Подстригани размисли

Когато човечеството оглупява, това етап от развитието му ли е ? Вятърничавите първи узнават какъв вятър ще завее. Всеки берберин предпочита да му седне кьосе - хем не го бръсне за нищо, хем си плаща за всичко. Нещото - вечно срещу течението, нищото - винаги по течението ... Явленията имат двустранен ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9872
0.0

Thumb_sam_1420

Руби

Снегът се бавеше.Есента дори и без особена сила на власт и авторитет, запазваше своето господство. Светът линееше в меланхолична депресия, оправданието, което лекарите използваха за диагноза, когато не можеха да открият истинската. Дърветата събличаха бавно дрехите от себе си и вече бяха останали само по бельо. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10486
0.0

Thumb_valentina_kostova

Светулчина нежност

Тополата стара не шуми, а ридае издигнала клони и стройна снага, с устни по мене любов ли чертаеш, или жадно ме пиеш на глътки така.   Моста преминал на тихи мечтания, почти изкачил връх Еверест, дар подаряваш ми мъжко признание, страст, претворена в цветен цъфтеж. Светулчина нежност в замяна ти давам, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9636
0.0

Thumb_slava_s_vnuche

Изповед на малкия човек

Черният ми дроб – уголемен, белият ми – безразсъдно черен. Нощите ми станали са ден, а денят ми – грошче е мизерно...   Днешен господин съм – бивш другар, всъщност – никой, казано накратко. Камъкът – в пълнежа на дувара, стотна дупка на кавала, братко! Анонимен, своя си живот, средностатистичен, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11126
0.0

Thumb_articles

Любовта в моя живот

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце – поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от миналото. Просто ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9685
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Кочияшът

Животът е един перон на запустяла гара. Във края, уморен файтон, и кочияш с цигара. Вихрушката с оркестър див, танго във транс извива. Листата жълти с порив жив, в красив декор се свиват. И призрачно, като финал, на изживяна драма, пристига влакът закъснял с места едва за двама. И слиза Тя и после ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9985
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Децата на 90-те

Помниш ли ти, пораснало дете, колко хубаво бе да растем през деветдесетте? От агресия и технология необременени, винаги щастливи, весели, засмени... Без джаджи и компютърни игри военни, само забавления истински и пълноценни - игра на топка, стражари и апаши колко безценни са спомените наши... Волейбол ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
25683
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Обръгнали на сол молитви

Показах ти се – сякаш съм чаршия, вилня по мен надълго и широко. Залиса се – то беше шарения, то беше чудо – празник за окото! Разголих се до кост в невярно време, треперих посред зима като свраче. Ти ходеше и гледаше по мене, поспря за малко. После ме прекрачи. Отворих се – сергия до сергия, и светех из ...

Вижте още >>


преди около 14 години
12999
0.0

Thumb_kristina

Броя чудеса и чудовища

Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш колко важни неща подминаваш. Времето още по-бързо изтича, просто годината се измича. Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш – най-важното разпиляваш. А кое е по-важното – дали неуловимото, или тези пари, влудили ни от необходимост.   И пак – моите вечни душмани. Които сама си отхраних. ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10783
0.0

Thumb_articles

Писмо до него

Пиша ти, защото ти изтрих номера, а оператора отказва да ми го даде, но така има възможност да прочетеш това, което имам да ти кажа, отколкото пак да си наговорим глупости по телефона. Не знам как стигнахме онази вечер до онзи разговор, но определено развръзката не ми хареса. Не съм спряла да мисля оттогава ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
13446
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Просяче

Веднъж както си вървях, загледан там в далечината, едно детенце аз съзрях, проблясък в тъмнината. С две протегнати ръце и поглед тъжен, но човешки, с примряло сърчице от изпокъсаните дрешки. Седнало бе то да проси, хляб,стотинки, каквото има и не задаваше въпроси, стига да изкараше и тая зима. И ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11259
0.0

Thumb_sam_1420

Безпътна душа

Борето вървеше,вървеше,вървеше...След вече толкова години неговата прегърбена походка не привличаше вниманието на жителите на красивия южен град.Той беше неделима част от улиците,от пейките,от студа и жегата,от дребните души на 21 век... Един от местните бизнесмени,опазил чистотата на сърцето си и добротата ...

Вижте още >>


преди около 12 години
10232
0.0

Thumb_articles

Подарък за Дарко от Живодар Душков

Както всяка година, така и тази, към Лапландия полетяха милиони писма. Едно от тях бе от Дарко. По-точно от „Ж. Д. Х. – Пловдив, България, Европа", защото Дядо Коледа трябва да се знае пълния адрес на детето, написало му писмо, за да приготви подаръка и да го отнесе в коледната нощ. И понеже децата по земята са ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8964
0.0

Thumb_articles

Коледа от Гюняр Мердан

Наближава един от най-светлите християнски празници – Коледа. Дyшата на всеки един от нас се изпълва с невероятни и топли чyвства. От началото на Декември навсякъде започнах да виждам коледни yкраси по книжарниците, хранителните магазини, библиотеки и дрyги. А след една седмица вече започнаха да се продават и ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9397
0.0

Thumb_articles

Коледата на една елха от James de la pluie

Тази история се разказва от баща на син и днес настъпи часа и ти да я научиш. Веднъж когато бях много малък, горе-долу колкото теб баща ми разказаха тази вълнуваща случка, която е знае от своят баща. А той твоят пра дядо е това момче променило коледата на една елха. И така когато бях на осем години, на ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8320
0.0

Thumb_articles

С надежда за коледна магия от Донка Димитрова

...каквото и да ставаше имаше едно сигурно място, където тя намираше пристан след всички бури. В семейството нещата изобщо не вървяха, дори бяха ужасяващо драматични след всеки скандал и полицейско присъствие. Приятелите й не можеха по никакъв начин да помогнат, съседите бяха вдигнали ръце от ситуацията и вече ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7906
0.0

Thumb_articles

Бяла Коледа от Нели Господинова

Светло ли ти е в душата, мамо, горе, на небето отмаляло... В коледната нощ без тебе само скита се сърцето оцеляло. В стъпките, отдавна избледнели, в спомените живи като рани... Търся те в най-светлите недели, търся те в угасналите длани. Светло ли ти е? Ще ти запаля свещ от восък с коледната пита. Бъдникът в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10948
0.0