Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 10 години
2
12612
5.0

Thumb_rose

Любовта – всичко и нищо на този свят

Кирил беше влюбен. Сърцето му трепваше, когато съзреше Мая, корема му се свиваше на топка, ръцете му се обливаха в пот, без да му е горещо. Всяка вечер след работа се отклоняваше от обичайния си тригодишен маршрут по пътя за дома си, само и само за да мине пред нейния, да я види поне за миг, да зърне усмивката й, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10049
0.0

Thumb_articles

Бъдни вечер от Христинка Нечева

В предколедната вечер — наречена е Бъдна, сънят избяга — знае, че трябва да съм будна. Че искам в миг вълшебен в ръка звезда да хвана. Че пътят на човека е тайна, но неразгадана едва ли ще остане... Защото идва вече най-светлото видение. Христос роди се, хора, срещнете Го в смирение... И химни напишете, и с четка ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9168
0.0

Thumb_cvete

Измислих си ръце

Покрай пъстри дворове. на лятото в края те вървят и говорят... Аз не чувам,не зная за какво им е думата! Нито питам. Обаче виждам мократа шума как във тъмното плаче... И разкъсва се здрача - между двамата тича! Те във тъмното крачат и така се обичат, че дори и луната там пред тях коленичи. 22.11.2010г. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9400
0.0

Thumb_denica_peeva

Щурец в пазвата

Нощта е бяла в свойто пълнолуние и бременна с деня на мъдростта. Щуреца в пазвата и с нежни струни очаква с песен утринта. Под лятната черга земята сънува целувката нежна на белия дъжд. Небето звездни ботуши събува и кротко поляга в узрялата ръж. Суховеят отне на земята всяка надежда за капчица ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9891
0.0

Thumb_photo

Едно предпразнично завръщане

Събота е. Дойде краят на работния ден. Предстояха повече почивни дни. Тази година доста такива приятни изненади се събраха за нас, работещите.За хубаво ли е, за друго ли е не знам. Не че ние като народ сме станали по-работливи, та се нуждаем от такива частични почивки. Не че икономиката ни е на най-горната си ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10127
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Петя Станчева

Гледайки снежинките, се наслаждавах. Танцуваха си те в косата на дете. То ме видя, че него наблюдавах и сви от притеснение ръце. В очите му тревога разпознах. Почувствах със сърцето си веднага, че нещо кара го да чувства страх, че иска то далече да избяга. А беше Коледа – ден тих и снежен. Наоколо всичко бе ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8052
0.0

Thumb_articles

Размяна

След толкова години, пак да ме харесва? След брак полувековен, пак коси да сресва? „Дали е нещо болна? – мисля си с покруса. - Във болницата, здраво ще ни друсат..." Червило слага, точи епилиран крак, из къщата витае сластен полумрак. - „ Добре се справи снощи." – казва, заголила бедра и пищна пазва! ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8779
0.0

Thumb_albena

Ъгълът на кръстопътя

Десет часа четиридесет и три минути. Главата я боли, а стомахът е свит на топка. Гади ѝ се. Дванайсет  и пет минути Колежката я кани да обядват заедно. Отказва с кимане на глава. Има чувството, че ако проговори ще ревне. Един и петнадесет минути Миро звъни да я пита дали иска да вземе билети за кино. За ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9962
0.0

Thumb_mira_petarcheva

Коледен календар от фантазии от Мира Петърчева

25 идеи за коледен подарък за работещи момичета „Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят – продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, – но кой може да измери любовта ми към теб?" "Даровете на влъхвите" ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9690
0.0

Thumb_petar_penchev

Младост

На село моят дом е моята планета във чийто двор любов цъфти както всички плодови дървета, където спиш под сенките напролет ти. Тук не действа земното притегляне щом летя от щастие със теб. Оттук към други светове потеглям, когато се превъплащавам във поет. Превръща се вълшебството в движение, когато ме ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9176
0.0

Thumb_denica_peeva

Обмяна на опит

- Щял да ми окоси ливадето! После да не го скося с двайсет сантима – мърмореше си под носа Стратето и босите му нозе вдигаха пушилка по прашния път към селото. Пак го бяха ядосали косачите днес, когато Стратето отиде да наобиколи ливадката си. Нищо и никаква ливадка, ама откато се пенсионира Стратето се ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9166
0.0

Thumb_mara_chapanova

Рисувам прегръдка за закрила

Понеже бях за всички безобидна, наивна, добродушна бях все оставяна „на втори план" да чакам и да помагам друг                    да стане пръв. Амбициите мои във живота отвъд парадност,                   с помисли добри, не бяха никак модни                   и желани в онези „бурни, героични дни". Сега се ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
10773
0.0

Thumb_articles

Многолика любов от Деница Пеева

Какво е любовта и многолика ли е тя? Безкрайно много определения и истини има описани в дебели и тънки томове и всеки има своята истина за нея. Но като е толкова многолика, какво всъщност търсим? От всички истини Библията съдържа най-изумителната и прекрасна истина, изразена с три думи: – „Бог е ЛЮБОВ". ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9113
0.0

Thumb_articles

Коледно от Йорданка Господинова

Тази вечер Господ се смили, прати ми най-светлото причастие. Бяла тишина навън вали – тя е знак за чудо и за щастие. Сякаш всички минали вини се стопиха с първите снежинки. Пак съм жива в твоите очи и протягам длани да те стигна. Две сълзи в очите ти горят... Само с тях животът е възможен. За да бъда с теб на ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
13537
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Мъжът от южната планина

Не помнеха защо е там.Нито откога живееше в планината.В селото го наричаха Горския човек.Никой не се страхуваше от него, въпреки че бе обвит в плашеща тайнственост. Дори децата знаеха, че той е добър. Птиците не се плашеха от неговия глас, а дивите животни-от стъпките му. Гората му даваше всичко необходимо ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9744
0.0

Thumb_lora_kekevska

Другият

- Мммм..., мамка му! По дяволите! – сложи „Картие" – то на ръката си и скочи от леглото. Беше вече седем и закъсняваше за извънредното заседание на Управителния съвет на фирмата. - Какво има, скъпи? – Мая протегна сънено ръка и погали само празната възглавница. А той погали дългата й черна коса, скриваща ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9604
0.0

Thumb_anka_djenkova

Току що родено лято

Светъл облако, доплувал до мене! Излей своя дъжд благодатен в душата ми! Обгърни ме ефирно – с безвремие и ме вземи, отнеси ме със себе си, някъде! В най-дългия ден, ти, в следобеда тих – само днес, забрави, че и други те чакат! Ще избягаме с теб – зад сини гори – в топлите шепи на току-що ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9335
0.0

Thumb_articles

Най-великото чувство

Какво е любовта – това са се питали хората през вековете И все още точен отговор не е намерен. Аз зная само, че любовта върти света – Събира във едно жените и мъжете. Тя е необяснима-просто трябва да се изживява, Нейната магия е в това – хора от близко и далече Успява неусетно да сплотява. Без нея никой не ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7376
0.0

Thumb_articles

Червено конче за внучето от Кети Рашева

Никифор, дето цял живот беше гледал изпод вежди овдовелите си акрани, дето все за жени приказваха, сам овдовя и разбра какво им е на сърце. Както си живя неговата Сия, тъй си и отиде – ни „ох", ни „олеле". „Лошо ми е, Никифоре" – рече една вечер, легна и на сутринта не стана. Старецът отърча у комшиите да викне ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7355
0.0

Thumb_articles

Необикновената Коледа от Мария Иванова 13г.

Беше 23 декември, навечерието на един щастлив и семеен празник – Коледа. В Лапландия е мразовито и прехвърчат снежинки. Там всичко спи. Само в работилницата на джуджетата и в кабинета на дядо Коледа кипи оживена работа. Дядо Коледа седеше в големия си стол срещу огнището и четеше писма от деца. До него Рут – ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7857
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Валентина Костова

Дядо Коледа, да дойдеш със голям чувал, червен, със подаръци за всички – най-големия за мен!   До Лапландия ти пиша дълго, бяло писъмце. Чакам те и много слушам – радвам ти се от сърце! Искам кукличка голяма с бяло, хубаво лице, с рокличка, като на мама, с най-добричкото сърце! А за Ванко – камионче, като ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8123
0.0

Thumb_denica_peeva

Посвещение

На заспалия град кой разплака капчуците? Кой на южния вятър сложи крила? Това са поетите – с очи недоспали. Това са поетите – с раними сърца. На замръзнал от мъка кой изплете надежда, за да стопли в живота му всички следи ? Това са поетите – със слова незамлъкнали. Това са поетите с чисти души. ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9584
0.0

Thumb_articles

Да почувстваш Коледа от Ваня Ангелова

Предчувствам Коледа. Усещам дъха на боровите клонки, потъвам в пухкавия бял сняг и чувам коледни звънчета на шейната на добрия старец. Обожавам Коледа. Елхата, която украсявам с трепет и вълнения, отварянето на кутията с играчки, спомените, които всяка от тях навява... Колко много Коледи съм посрещала! Дай Боже да ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7770
0.0

Thumb_river

На брега на реката

В малко селце, точно до брега на реката, където времето забавяше ускорения си ход, а стрелките на часовниците мързеливо крачеха по своя еднообразен път, живееше млад мъж, болен от много тежка болест. Лекарите не знаеха колко време му остава, затова всеки ден той прекарваше така, все едно му е последен. От любимите ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11312
0.0

Thumb_g._mixalkov

Вълчицата

Нона се обърна и погледна за последен път къщата. По-добре да не я гледам, каза си. Вече я няма. Никога повече няма да я има. Ще я разрушат и на нейно място ще остане едно петно. Едно петно и никой никога няма да знае, че тук е имало къща, живели са хора. Така изчезва всичко. Така изчезват и хората. Били са и ги ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9915
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Понякога и тишината плаче

Без тебе времето се стича, разкъсвано от самота. Дори дъждът не ме обича – смущава чужда тишина. Звездите са красиви в мрака, когато с някой ги делиш, А любовта намира стряха, в очите, щом я споделиш. Защо не мога да те имам за малко повече от миг? Щом моят свят със твойто име е по-различен от преди? Вървя ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10563
0.0

Thumb_tales

Сляпата принцеса и музикантът

Далече - през девет царства, та в десетото, във замък сред гъсти и мрачни гори, живеела скрита от всички принцесата - онази, със двете незрящи очи... За тази принцеса, наричана Сляпата, не идвали сватове, нито жених, не молели рицари с обич ръката й, не давали балове в замъка тих. Веднъж, ...

Вижте още >>


преди около 14 години
17829
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Пейзажи и дъга неизгряла

Вълшебно бял, снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини И заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина се ражда снежнобяла истина, във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила във детството за миг ме връща, и гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
10512
0.0

Thumb_dsc00495

Благослов

Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти, тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах. Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9060
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Сто причини за щастие

Къде си в тази стихнала безоблачност? Намери вятър, за да долетиш и в шепите си синева ми носиш... Нима решил си да ме задържиш? Но вече някак си не ми подхожда... Отдавна свлякох звездния сатен – над дрипите на голата си кожа обличам само земния си ден. Защото твърде дълго бях въздушна (и нищо, че в съня си ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9933
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък – първа част

Филип се събуди от яростната и шумна лятна буря. Сивата дъждовна пелена се разстилаше над града. Назъбените мечове на светкавиците създаваха феноменални рисунки в здрача. Повъртя се из леглото си, реши че няма да може да заспи повече от грохота на изсипващият се порой. Пусна си Вагнер, отиваше на времето със своя ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10023
0.0