Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 10 години
2
12742
5.0

Thumb_flowerhand

Суров урок

Студеният вятър грубо плющеше в лицето на Емилия. Тя бе привела глава и притичваше между блоковете. Летния дъжд се лееше като из ведро, тя бе мокра цялата. Прибра се у дома си, бързо съблече мокрите дрехи и побърза да влезне в банята. Струите топла вода бясно се стелеха по тялото и . Eми се наслаждаваше на ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10256
0.0

Thumb_albena

У дома

Погали с ръка пожълтелите образи и очите ѝ се напълниха със сълзи. Изтри ги с трепереща ръка. Като вчера си спомняше как се качват на влака за България. – Само за малко отиваме, Илонка, само за малко, докато майка ти оздравее – баща ѝ я галеше по главата утешително, а очите на майка ѝ блестяха с непознат ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10434
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Страх - продължение

Не усетих боцването, а само шамарите на доктора и студената вода, с която ме обливаше сестрата, за да се съвзема от припадъка, който най-неочаквано ме сполетя. И таз добра! Още не бяхме започнали, а аз вече се предадох на своите страхове и се посрамих пред хората. В мен не бе останала и капка от така ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10249
0.0

Thumb_penna_3

Класиците не страдат

Големите български писатели имаха привилегиите да са на вниманието на особени хора. Матеев работеше в Съюза на писателите като домакин и снабдител. Наред с това погребваше хората на перото. Аз имах честа да му помагам. Получавах подобаващо възнаграждение... Безпаричен ден. Влизам в кафенето на Съюза. - ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9790
0.0

Thumb_articles

Любов с много лица

Любовта е навсякъде – в майчината ласка, В цветето на двора, в твоя брат или сестра. Важно е да не я подминем неусетно – Трябва да имаме очи за това. Но случва се все по-често в този Забързан, скучен свят Да не обърнем внимание на дребните неща в живота А точно те осмислят дните ни И с любов е нашият живот ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8880
0.0

Thumb_crs

Коледен концерт

- Една Коледна нощ може би ще помня дълго – каза Теодора. Пастелномеките й очи имаха цвят на есенно море. Тя гледаше към прозореца. В стаята се прокрадваше сребриста светлина. Беше топло и тихо. Навън снегът покриваше малката градинка със старите тъмни кестени, които сега приличаха на самотни човешки фигури с ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11117
0.0

Thumb_sam_1420

Трохи живот

Елеонора вървеше бавно към моста.Облякла бе най-хубавата си рокля – червена, дълга, обвиваща се около крахката ѝ снага. Меките кестеняви къдри се диплеха по гърба, а по нежното ѝ лице нямаше никакъв грим. Ето я реката,която щеше да я приюти и повече няма да ѝ се налага със сетни сили да се изправя след поредния ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10750
0.0

Thumb_dsc01222

Търговецът с печален образ

- Свалям цената с триста лева и си стискаме ръцете. - отсече Манол. Върлинестият клиент омърлушено затърка очилата, вперил поглед в момичето до себе си. То пък, толкова запленено гледаше опела, че продавачът вече предвкусвашe продажбата. - Става! - предаде се сухарът. За сватбата е... - едва ли не се оправда той, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10652
0.0

Thumb_river

На брега на реката

В малко селце, точно до брега на реката, където времето забавяше ускорения си ход, а стрелките на часовниците мързеливо крачеха по своя еднообразен път, живееше млад мъж, болен от много тежка болест. Лекарите не знаеха колко време му остава, затова всеки ден той прекарваше така, все едно му е последен. От любимите ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11507
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Животът като низ от картини

В къщи той има три картини. Те са доста повече, но тези са му най-скъпите. Не е колекционер, дори може да се каже че нямат никаква стойност. Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини, а това винаги е било когато нещата му вървят. Може да е само хубав ден, някоя среща с любими хора или някое ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
10000
0.0

Thumb_dsc01130

Бялата Лилия

Беше красива като името си. Една на майка и татко, Лилия растеше красиво и умно дете. Ранните й спомени се сливаха в една дума: любов. Щастието бе навсякъде около нея – слънчевите лъчи я галеха по русите коси и разпръскваха щедрата си топлина навсякъде. Момичето вярваше, че е целунато от съдбата и нищо не може да ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11421
0.0

Thumb_dsc01130

Детелина

Детелина бе жизнерадостно 10-годишно момиче, което от бебе познаваше само сиропиталището. Викаха й талисманчето на дома, заради името. През деня се смееше и играеше с другите деца, а нощем плачеше тайно под завивките, че никой не я взима. Знаеше, че е различна. Под сурдинка се говореше, че тя има силни ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10216
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Маргарита Дикова

Декември настъпи и доведе със себе си края на 2011 г. Улиците пустеят, студът обгръща градове и села. Навсякъде започват приготовления за дългоочакваните празници. Хората правят планове, къде да прекарат почивните дни, пишат дълги списъци със задачи и отделят средства (колкото и да е трудно в наши дни), за да ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8215
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Езерата на живота

Възрастната жена потрепери от студ. Нямаше ли да се свърши вече тази зима?! Завивката не успяваше да стопли изнемощялото тяло-от възрастта, от болестта, от самотата,от тишината,от забравата на сина,снахата и внуците. Но успяваше да покрие крехкото тяло и част от лицето. Единствено се поддаваха безцветните ѝ очи. ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9880
0.0

Thumb_valeri_stankov

Поети, капки и звуци

Тъй както в сетните минути осъденият на разстрел сънува сребърни кошути да бягат през бодлива тел, а през шпионката под вежда го гледа надзирател строг и няма никаква надежда, че може да го види Бог, тъй както във приют за луди – не арестуван във куплет, поетът мачка пеперуди със всеки ненаписан ред, тъй както ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
11497
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Валентина Костова

Дядо Коледа, да дойдеш със голям чувал, червен, със подаръци за всички – най-големия за мен!   До Лапландия ти пиша дълго, бяло писъмце. Чакам те и много слушам – радвам ти се от сърце! Искам кукличка голяма с бяло, хубаво лице, с рокличка, като на мама, с най-добричкото сърце! А за Ванко – камионче, като ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8308
0.0

Thumb_tales

Сляпата принцеса и музикантът

Далече - през девет царства, та в десетото, във замък сред гъсти и мрачни гори, живеела скрита от всички принцесата - онази, със двете незрящи очи... За тази принцеса, наричана Сляпата, не идвали сватове, нито жених, не молели рицари с обич ръката й, не давали балове в замъка тих. Веднъж, ...

Вижте още >>


преди около 14 години
18068
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Въглен в пепелта на нощите ми

Не искам да съм Не искам да съм моден и циничен, форматът ви да се стърже във кръвта ми, а навикът пък, вместо любовта ми; моделите ви – фар във моя път а изборът ви – кръст във мойта плът; прогресът ви да търси мойта пот, а вените ми, вплетени в хомот. Не ща ви хляба, знамето и бога, и лицемерната ви тога, ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10346
0.0

Thumb_valeri_stankov

За тая болка още няма цяр

Неподслонени нийде стихове из теб мълчат – и как ги носиш? Не ти ли иде да крещиш? Не ти ли иде да си взрив, кълбо въпроси? Из непрочетените твои небеса нима авлигите летят посърнали? Къде, кажи ми, да те отнеса? Живея сам в гнездо от мълнии и гърмели. Отдавна океани от любов не съществуват – пустините са вред. ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10736
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - пета последна част

Зорница се възстановяваше бавно. Дните минаваха в леки упражнения, масажи, лекарства, прегледи, изследвания. Правеше и кратки разходки с болногледачката, която намери Иво. Той не я изпускаше от поглед. Бдеше като сокол. Опастността все още не беше преминала. От седмица на седмица свежестта и се възвръщаше, ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10834
0.0

Thumb_articles

Петък вечер, или преди и след часа на Пепеляшка

Петък вечер. Краят на една полутъмна полусветла седмица (има ток-няма ток). Бързам към втория си още незавършен дом. В ръката ми още студенее масивната месингова дръжка от входната врата на службата. Вървя на изток, срещу необичайно тъмното небе за това време на годината. Идва буря и поривът на вятъра ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8305
0.0

Thumb_articles

Идва Коледа от Любомир Николов

Площадът пред гарата е същият, както преди двадесет години. Нищо не се е променило. Само десетината таксиметрови коли, сякаш прежълтели от чакане. Няма много желаещи да се повозят, малкото хора чакат или градския рейс, или маршрутката. Която ще тръгне след петнадесет минути, така ми отговаря с досада шофьорът й. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8099
0.0

Thumb_articles

Истината за Дядо Коледа от Живодар Душков

Като всеки истински конкурс и конкурсът за Дядо Мраз предявяваше строги изисквания. И въпреки това кандидати се явиха в изобилие. (Изглежда бяха видели и очарователната Снежанка!...). Първите елиминираха веднага. Вярно, че имаха бради, но в никакъв случай не можеше да се получи представа за дядо и внучка. ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8183
0.0

Thumb_articles

Аз съм ангел от Любомира Чавдарова

Аз съм ангел. От онези – с крилцата и бялата перушина. Леко съм нестандартен обаче. Често си забравям багажа на Седмото небе и слизам долу малко неподготвен. И се случва да разочаровам Бога. Не е за разказване, но понякога просто не се справям.   Моята човешка душа на земята въобще не ме забелязваше. През ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8094
0.0

Thumb_nina_doncheva

На чаша чай поседнахме с тъгата

Вали, превръща улиците във реки, разплаква къщите, площадите дори дърветата се къпят във сълзи. Вали, а ние с теб стоим сами. в средата на дъжда почти, застинали очи в очи, потънали във своите съдби. Вали, и облакът над нас гърми, дъждът ритмично трополи, но ние с теб не чуваме, уви! Защото вече сме сами! ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
11393
0.0

Thumb_dsc01222

Защитникът на времето

- Спаси детето ми, Защитнико! – вдигна ръце към небето и безмълвно продължи молитвата си. По лицето й се четеше, както решителността на всяка майка да брани отрочето си, така и страхът от неизбежната борба с интерчумата. Погледна лицето на спящото момче и тревогата отново сви сърцето й. Малкият след броени ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9810
0.0

Thumb_articles

Съдба – човешка безкрайност

Стъпките глъхнещи в нетърпението на очакването се спряха пред вратата ми. Дъхът му – топъл и нежен, влезе пръв и предупреждаващата му ласка ме погали. Мъжът застина чудейки се дали да почука не разбирайки бързината на любовното знание. Мисълта за освобождение дойде, ала я отпратих оставяйки мъжът в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8616
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Под сенките на кукувото лято

Нямам либе – първа обич, нито втора, нито трета. Може пък да ме споходи като ида на небето. Тук не смогнах, не сколасах, нещо все не ми достигна – хем сто вятъра препасах, и се спъвах, и се вдигах – всичко вдън земя потъна. Но не искам лоша дума. Камък и дърво обърнах – значи – сигурно си струва. Някой днес ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10152
0.0