Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди около 10 години
2
12512
5.0

Thumb_articles

Писмо до него

Пиша ти, защото ти изтрих номера, а оператора отказва да ми го даде, но така има възможност да прочетеш това, което имам да ти кажа, отколкото пак да си наговорим глупости по телефона. Не знам как стигнахме онази вечер до онзи разговор, но определено развръзката не ми хареса. Не съм спряла да мисля оттогава ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
13464
0.0

Thumb_sam_1420

Руби

Снегът се бавеше.Есента дори и без особена сила на власт и авторитет, запазваше своето господство. Светът линееше в меланхолична депресия, оправданието, което лекарите използваха за диагноза, когато не можеха да открият истинската. Дърветата събличаха бавно дрехите от себе си и вече бяха останали само по бельо. ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10495
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Дарен с живот, живот дарявай

Дълбоко съм ви благодарен за името, с което съм наречен, че сляхте с обич „Живо" с „Даре" – в съдбовен знак от вас обречен: дух жизнен аз да разпилявам: с най-чистите си мисли, без остатък. И не да вземам, а да давам – на другите, дори и непознати. А как се случи, не усетих, но „Даре" скоро си остана вкъщи ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10771
0.0

Thumb_articles

На дъното стоя

Не се заглеждай дълго във очите ми – опасно е. Дълбоко. И е тъмно. А тъмното отглежда страхове и после, с тях, вървенето е стръмно. Не пазя във очите си небе. Небето ми потъна и кротува пак там, където никой не краде, но как се стига – дълго се умува. Не святкай със фенерче, не търси – вървяната пътека е ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9373
0.0

Thumb_articles

Тя е...

Тя е в погледа, в думите, в жеста. Цвете, полъх, милувка, сълза. Тя усмихва, ранява, раздава надежда – в утрото, в деня и нощта. Тя е в слънцето, вятъра, бурята. Спътница, сянка, мечта. Все сезонна, различна и вятърна, тя е нежност, и дъх... топлина.  Тя е въздуха, водата и вярата. Сърце, тишина и съдба. С ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9553
0.0

Thumb_valentina_kostova

Светулчина нежност

Тополата стара не шуми, а ридае издигнала клони и стройна снага, с устни по мене любов ли чертаеш, или жадно ме пиеш на глътки така.   Моста преминал на тихи мечтания, почти изкачил връх Еверест, дар подаряваш ми мъжко признание, страст, претворена в цветен цъфтеж. Светулчина нежност в замяна ти давам, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9653
0.0

Thumb_articles

Бяла Коледа от Нели Господинова

Светло ли ти е в душата, мамо, горе, на небето отмаляло... В коледната нощ без тебе само скита се сърцето оцеляло. В стъпките, отдавна избледнели, в спомените живи като рани... Търся те в най-светлите недели, търся те в угасналите длани. Светло ли ти е? Ще ти запаля свещ от восък с коледната пита. Бъдникът в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10967
0.0

Thumb_mariya_yanakieva

Във себе си аз нося...

Във себе си аз нося две жени. Тази, кротката, живее във сърцето. Немирната все някъде лети – вещерна фея, пазеща детето. Едната се усмихва сутринта, а другата тъгува звездни нощи. Едната смела е, приветства обичта, а другата омесва страхове във нощви. Едната е бъбрива и говори мисли, а другата със чувствата ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
10381
0.0

Thumb_articles

Стихотворение за любовта

Въгленче в жарава Защо ли минали обиди и ден,и нощ безспирно нищя, тя, ревността е какавида, сърцето стяга със кълчища?! Защо ли сините стрелички зениците ти в мене впиха, изстреляха омая всички и като вино ме опиха?! Защо ли сутрин те събуждам с най-преданата си усмивка и всеки твой каприз и нужда аз ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10280
0.0

Thumb_tales

Приказка за момичето, което не беше нито красиво, нито работно, нито умно

     В едно малко градче преди не много време се родила третата дъщеря на една жена. Разочарованието й било двойно. Първо - чакали момче. Второ - момичето не било красиво като двете си по-големи сестри. Родителите също не били хубави, но Природата решила да поправи тази несправедливост и им пратила гените от ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
20565
0.0

Thumb_articles

Кратка поезия

Странна бе тази нечакана сцена – крачех разсеяно, не виждах дори някакви мисли ме бяха обзели... И изведнъж пред очите ми ти се яви! Бе непознат, лице сред тълпата, нямах представа – кой, от къде? Ала усети сърцето ми тръпка позната и я откри върху твоето мъжко лице! Гледах в очите ти, даже не дишах. Времето ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9562
0.0

Thumb_genka_01

Апокалипсис (триптих)

Сухи са гераните в полята, демони откраднаха водата. Млъкнаха чешмите сладко струйни. Кротнаха се и реките буйни. Моли се земята с устни сухи, ала Бог и облаците – глухи. Слънцето в небето пълновластно сипе жар и гледа безучастно. Как посърнаха ливади и поляни. Вехнат плодовете необрани. Премаляла в ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10125
0.0

Thumb_articles

Да спасиш смъртта

Живял някога добър и скромен човек. Изкарвал хляба си честно като помагал на хората – той бил лекар. Имал до себе си прекрасна съпруга, която го дарила с детенце. Лекарят не можел да откаже на никого и когато го повикали той поемал без да се замисли и до най-далечната точка на света. Нямало го дни наред и ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9469
0.0

Thumb_kristina

Подстригани размисли

Когато човечеството оглупява, това етап от развитието му ли е ? Вятърничавите първи узнават какъв вятър ще завее. Всеки берберин предпочита да му седне кьосе - хем не го бръсне за нищо, хем си плаща за всичко. Нещото - вечно срещу течението, нищото - винаги по течението ... Явленията имат двустранен ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9880
0.0

Thumb_articles

Коледа от Гюняр Мердан

Наближава един от най-светлите християнски празници – Коледа. Дyшата на всеки един от нас се изпълва с невероятни и топли чyвства. От началото на Декември навсякъде започнах да виждам коледни yкраси по книжарниците, хранителните магазини, библиотеки и дрyги. А след една седмица вече започнаха да се продават и ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9411
0.0

Thumb_katyaslavova2

Следата

Малкото сбутано кафе до хотел „Плиска" приюти тяхната спонтанна симпатия. Тя не помни как точно започнаха разговора. Беше нещо за цигарите – за вечно отлаганото намерение на пушача да се избави от този вреден навик. После заговориха за поезия. Странни и интересни бяха разсъжденията му. Пишел. Не печатал. ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
10427
0.0

Thumb_articles

Коледата на една елха от James de la pluie

Тази история се разказва от баща на син и днес настъпи часа и ти да я научиш. Веднъж когато бях много малък, горе-долу колкото теб баща ми разказаха тази вълнуваща случка, която е знае от своят баща. А той твоят пра дядо е това момче променило коледата на една елха. И така когато бях на осем години, на ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8335
0.0

Thumb_albena

Пътуването, което не избра

Слънцето обгръщаше върховете на планината, плъзгаше се по склоновете и я правеше нереално красива. Искаше ѝ се да запази този образ, да е единственият образ. Искаше ѝ се уханието на свежа есенна утрин да е единственото ухание, което ще ѝ напомня за тази страна. Искаше ѝ се. Карабинерите я побутваха по гърба и нещо ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
11589
0.0

Thumb_kristina

Живот между две епохи

Преди животът на Георги течеше, както казват, по релси. Работа, семейство, грижи. Нямаше време да си отдъхне. Децата растяха, искаха си своето – дрехи, вещи, училище, развлечения. Жената и тя – първо поде въпроса за жилището, после за обзавеждането, колата, че и вила... И още не се бяха пенсионирали, дойде ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10352
0.0

Thumb_articles

Подарък за Дарко от Живодар Душков

Както всяка година, така и тази, към Лапландия полетяха милиони писма. Едно от тях бе от Дарко. По-точно от „Ж. Д. Х. – Пловдив, България, Европа", защото Дядо Коледа трябва да се знае пълния адрес на детето, написало му писмо, за да приготви подаръка и да го отнесе в коледната нощ. И понеже децата по земята са ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8979
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Смехотворението, което избрахте

В Института за чуждестранни студенти – София, имаше неписана забрана за употребата на две думи: негър и маймуна. Когато преподавах там български език (1980-1984 г.), ИЧС се наричаше „Г. А. Насър" и в него чуждестранните студенти изучаваха една учебна година български език, за да могат след това да продължат в ...

Вижте още >>


преди около 14 години
11080
0.0

Thumb_hana

Лек от болка по изгубено чедо

Баба Словена се изправя от лехата с мерудия, набраните току-що стръкчета се изсипват от полата й, тя не прави усилие да ги задържи. Работата край няма, а грижите като нажежено стъкло режат натежалата от мисли старческа глава. Режат мислите на бабата, а тя подгонена от тях, не си намира никъде сгодно място, няма ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9619
0.0

Thumb_albena

Цената

Мамо, мамо, мамо... и да знаеш, страхотно е и има едни големи фонтани, които разпръскват водата навсякъде чак до краката ти и се образуват причудливи фигури, и има музика и-и-и – дъщеря ѝ звучеше толкова развълнувана, че думите се прескачаха една през друга – и, знаеш ли, знаеш ли... ох, мамо, трябваше да си тук, ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
10364
0.0

Thumb_dsc01222

Кеят към безкрая

Все по уверено пристъпваше напред. Загърбваше тревогите и преборил страха, вървеше без да спира. Знаеше, че трудното предстои. Там на ръба, където парапетът липсваше, навярно погълнат от вълните, щеше да разбере истината. Забеляза го едва на третата година и благославяше късмета си, защото това лято за малко не ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10073
0.0

Thumb_articles

С надежда за коледна магия от Донка Димитрова

...каквото и да ставаше имаше едно сигурно място, където тя намираше пристан след всички бури. В семейството нещата изобщо не вървяха, дори бяха ужасяващо драматични след всеки скандал и полицейско присъствие. Приятелите й не можеха по никакъв начин да помогнат, съседите бяха вдигнали ръце от ситуацията и вече ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
7922
0.0

Thumb_anka_djenkova

По голите камъни на пролетта

И ако пък ти, този, същият, който по рождение, знам, да бъдеш добър, си осъден – изтърпиш ме да бъда наоколо ти, както в годините минали – в годините бъдни – всеки път ще получавам по късченце щастие... Но ако някой ден внезапно изчезна, тръгна си тихо, без сбогом за теб си отида – дали пък, питам се аз, забележиш ...

Вижте още >>


преди около 13 години
10233
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

Маските на демоните

- Мамоо... – чух изпълнения с тревога стон на дъщеря си. Няколкото метри от хола до стаята й ми се видяха километри. Тя седеше в леглото си с подпряна на коленете глава. Лицето й бе обляно в сълзи и се гърчеше от болка и разочарование. - Какво има, миличко? – попитах, обзета от тревога. Беше минало времето ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9511
0.0

Thumb_articles

Магията на Коледа от Петя Станчева

Студена и суха сутрин. Бъдни вечер, а дори няма сняг. Вървях и си мислех как нищо хубаво не е останало на този свят, как вече не вярвам в чудеса и дори в собствените си мечти. Понеже беше Негов празник, си обещах, че давам последен шанс на Господ да ми върне вярата във всички тези неща. Уви, всичко вървеше точно в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9074
0.0

Thumb_denica_peeva

Премеждие

Откакто ги помня, моите съселяни си лафят с идиоми. Просто нямат време за дълги приказки. Ако попиташ някого как е, ще промърмори, че е „орта будала" и те подминава. Те са и най-уникалните зевзеци, които съм срещала в живота си. Контактите им се състоят повече в това да си погаждат различни номера и после години ...

Вижте още >>


преди около 14 години
10550
0.0

Thumb_articles

Без заглавие

Когато ти е тъжно и не виждаш светлинка в тунела, когато ти е прекалено трудно да отвърнеш на нечия усмивка. Когато си самичък, затворил се в стаичката малка, когато се разхождаш под дъжда и няма кой сълзите твои да изтрие. Когато ти е ужасно трудно да захвърлиш всичко и да кажеш – „Почвам отначало". Аз ще ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8634
0.0