club50plus.bg

Преди хиляда години Александрийските астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно за 365, а 365, 2422 дни. Така за 4 години се навърта още едно денонощие и това би довело до изместване на сезоните. С вмъкването на един ден, който веднъж на четири години прави годината 366 дневна, се прави опит да се компенсира това изместване.

Римският император Гай Юлий Цезар с присъщата си категоричност, заповядал календарът да отразява новото денонощие и  от този момент годината, съдържаща ден вповече била наречана от древните римляни bix sexus, в превод от латински - "вторият шести". Тъй като февруари е най-къс месец това допълнително, изравнително денонощие било прикрепено към него.

На Стария Континент до средата на 17 век считали 29-я ден на февруари, който се добавял веднъж на четири години, за несъществуващ. За да се избегне объркване в документите, а и от суеверия, дълго време на този ден не се сключвали никакви сделки.

Днес, 29 февруари, случващ се веднъж на четири години, си е един напълно нормален ден. С добавянето му средната година има 365,25 дни. Това обаче все още причинява изместване на пролетното равноденствие на тропическата година, затова на всеки 100 години се пропуска една високосна година. Средно аритметичните изчисления показват,че по този начин средната година става 365,24 дни, което се оказва също не напълно точно, затова се добавя високосна година на всеки четири века, което довежда средната година до 365,2425 дни. Има предложения за допълнително правило -годините, кратни на 4000,  да не са високосни, но засега те не се приемат.

Малко объркващо, нали?

***

по информация от Уикипедия и Енциклопедия Британика

Можете да ни изпращате интересни любопитни факти и/или снимки на електронна поща - [email protected] или в нашия форум