Народни традиции по Сирни Заговезни


070100.0

Normal_sirni_www.pravoslavieto.com

Сирни Заговезни е не само традиция, празникът има силата да решава семейни драми

Един от големите пролетни празници в българския народен календар за радост е все още жив навред из България. Назован с различни имена: Сирни заговезни, Прошка, Поклади, Оратник.

Сирни Заговезни е с променлива дата – зависи от Великден и е 49 дни, седем седмици преди най-големия християнски празник – Възкресение Христово. 

От дълбоки старини българите честват събуждането на природата и приближаването на пролетта. Със Сирни Заговезни започват поредица от празници, обреди и обичаи, предхождащи Великден. Трапезата на този празник е богата, но без месо. По традиция всички храни са приготвени от мляко, яйца, сирене. Затова е и : „сирни" заговезни.

Някъде го наричат „Прошка".
Защото на този ден, младите хора искат прошка от родителите си за лоша постъпка или обидна дума, казана неволно през годината:
– Прости ми!
– Простено да ти е от Бога и от мене!

Младоженците ходят на гости у кумовете си и също искат извинение за нещо казано „накриво". Носят в дар баница, плодове и вино.

Децата обичат хамкането, но възрастните се забавляват двойно повече Снимка: кадър от 'Хамкане в Приселци', http://vbox7.com/play:328156e5

Обреди и ритуали

На Сирни заговезни децата с нетърпение очакват „Хамкането".
В края на празничната вечеря на тавана се окачва връв, за долния ѝ край се завързва бяла халва или обелено твърдо сварено яйце.
Децата се подреждат в кръг, с ръце на гърба. Най-възрастният член от семейството завърта конеца със закаченото лакомство и всяко дете се опитва да го захапе, без да си помага с ръце. Това поражда много вълнения, закачки и шеги.Но който успее да си отхапе парче или цялото завързано лакомство – той ще е здрав през цялата година. След това връвта се запалва. И по това как изгаря се гадае каква ще бъде годината за присъстващите.
Ако гори бързо и с ярък пламък, това е знамение за щастие на цялата фамилия. Ако гори бавно и мъждукащо, е поличба за предстоящи трудности.

Народът ни от векове вярвал в пречистващата сила на огъня, във възможността му да предпазва от лоши сили, караконджули, таласъми, паразити и болести. Очакван обичай на Сирни заговезни е „Играта с огън"За него младите се приготвят от сутринта.На открито подреждат голяма клада. И когато свърши празничната вечеря, с „прошката" и „хамкането" у дома, всички излизат край огъня. Запалват го. Заиграват хоро.

Младежите чакат с нетърпение да понамалее буйният пламък, та да започне прескачането на огъня. Отново с пожелание за здраве. Още от сутринта по-малките момчета са си приготвили и „Оратници".
На места в Западна България празникът така се и нарича – „Оратник".

Момчетата си избират чаталести клони, омотават ги със слама, та да горят като факли. Вечерта запалват „ортаниците", въртят ги над главите си и нареждат:

Ората, копата,
дай ми, дедо, момата
да ти не запаля брадата...

И още един обичай с огън през тази вечер, който много се харесвал на младите.Младежи целят дворовете на девойките, които харесват, със запалени стрели.
В народната песен се пее: Пречистващият огън Снимка: кадър от 'Сирни заговезни', http://www.youtube.com/watch?v=rBt3z-ehEyU&feature=related 

Юнак си стрели мяташе
и на мома хабер даваше,
майка ѝ стрели сбираше
и си ядно думаше:
Щерко ле, мило детенце,
прикя не ти е готова,
дарове не са тъкмени,
що си глава дигнала
кой момък майка загледа,
та стрели стрелна изстреля,
къщата да ни подпали...

Но на сутринта момата, в чийто двор са хвърлени най-много стрели, се хвалела пред приятелките си, а майката, уж сърдита, обикаляла съседките и разправяла колко много са кандидатите на дъщеря ѝ. Кукери в Радомир Снимка: Боян Пищиков, arhivatora.com, CCНай-ярък и интересен момент от празнуването на Сирни заговезни си остават кукерските игри, които в градовете се превръщат в маскирани балове и вечеринки, в маскаради. С празничните огньове и с маските Сирни заговезни си остава един от най-обичаните български празници.
А основният смисъл на множеството обреди и обичаи е да се прогонят злите сили, да се отървем от „лошотията", да си пожелаем плодородие и здраве. Със Сирни заговезни започват поредица от весели пролетни празници, предвестници на Великден. Предвестници на пролетта, на пробуждащата се природа, на младостта и любовта! Какъв по-хубав ден за пропъждане на злото и лошотията?! Традиционен български празник на любовта и разбирателството в българското семейство !

 

 


Създадена на 18.02.2018 г.

Коментари

Все още няма коментари