Монологът на мравката
Животът ми - невзрачен в мравуняка,
всред хилядите мравки кой съм аз?...
Душица дребна, незабележима в мрака,
безропотна, без власт и „глас”…
Къде е мойто място в обществото,
дали за личност някой ме зачита?...
Или съм просто мравката „с кросното” –
безлична някаква прислуга свита?...
Предимства в общия мравуняк има,
но тук живееш не по свойта мяра.
Пленник си в зависимост незрима,
на мастити мравки и на стадна вяра.
Свободата тук за мен каква е
и мога ли тук себе си да изявя?
Без бъдеще светло, нима туй съдба е -
без друго небе, без друга земя?...
Някой разбира ли, че аз съм различен?
Но имаш ли избор, тук в мравуняка?
Тук си войник в роман прозаичен,
под строй маршируваш в чужда атака…
Тоталитарен ли тука, какъв е режима
или демокрация макар и фиктивна?
Безвремие мътно - „политическа зима” -
не бленувай промяна, о, мравко, наивна.
Раснах с религия, обичаи и нрави -
те мен ли обслужват или обществото?
Къде са във нас устоите здрави,
добра ли, каква е ”маята” в тестото?
Кипи ли във мене „всемирния квас”
и зреят ли в мен мисли съдбовни?
Нима тъй ще живея до сетния час
в битие на застой и чувства лъжовни?
Макар и мравка със роля присъща,
как да живея с чужди заблуди?
И търся в себе си воля могъща,
чужди мисли от мен да прокуди…
Докога сам ще вярвам,че съм обречен,
че освен мравуняка няма друго в света?
Имам вяра челичена, духът ми е вечен,
дишам ли - значи, живея в борба…
Макар да съм мравка, мога да бъда
пътешественик смел или теософ,
не признавам ничия чужда осъда -
душата съзряла е почти философ…
Мечтая ли само, или мога наистина
да потърся в света аз свой мироглед,
да търся закони и вечната истина,
за звездите далечни, за космичния ред?...
Какво от това,че съм „мравка без тога”
ако в мене препуска духовен Пегас?
Всички сме равни в нозете на Бога,
макар неразбрана, засега съм сред вас…
09.2015 "За теб,човеко" Стефан Сираков
Все още няма коментари