Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12174
5.0

Thumb_tales

Принцесата с красивите очи

Живяла някога през девет планини в десета една принцеса. Като всички приказни принцеси, и тя била чудно красива – в косата й се вплитали слънчеви лъчи, в снагата й се виели тънички върби, а в очите й , ех очите й...Никой не знаел какви били очите на принцесата, защото щом някой я погледнел в тях и вмигом в камък ...

Вижте още >>


преди почти 10 години
38581
5.0

Thumb_articles

Едно фадо, любов?!

Не се обръщай назад... Усмивка през рамо ни стига. Животът е сластно фадо, любовта – недочетена книга. Притварям клепачи – листца от ириси падат, и падат. Покланя се горда тъга за танц – непокорна и млада. Развихрям се – ябълков цвят в прегръдка на вятъра южен – танцувам. Танцувам... Сълза парва бузата. Тъй ...

Вижте още >>


преди около 7 години
28209
0.0

Thumb_articles

Железопътен спомен

Пътувах аз с колата стара покрай счупената ЖП гара и в ума ми се въртеше песен изпълнена отдавна с глас чудесен. Та тази песен чудновата дълбоко бръкна ми в душата и в миг усетих тръпка стара затуй паркирах до довара. Бях сам, а нежния гласец звънтеше в мен като звънец и в кратък миг, от чудо озарен образ ...

Вижте още >>


преди около 7 години
27554
0.0

Thumb_darove

У дома за Коледа

В дома беше необичайно тихо. Не се чуваше детски смях, нито стъпки по коридорите. Повечето деца бяха извън дома за празниците, а тези, които оставаха се бяха сгушили под дебели юргани заради студа. Навън зимата се вихреше в цялата си стихия. Дебела, бяла пелена беше покрила дърветата, гората спеше своя зимен ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
27465
5.0

Thumb_sam_1420

Куршум от любов

Елица трепереше цялата.Треската от тялото пулсираше в тялото и.Дано тази нощ я остави да спи.Дано не я тормози.Не смееше да изключи телефона,защото знаеше от опит,че това нямаше да помогне,а само да стане още по-лошо.Въпреки,че от това по-лошо едва ли имаше накъде...Знаеше.Опитваше се да мисли за нещо ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
26307
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Децата на 90-те

Помниш ли ти, пораснало дете, колко хубаво бе да растем през деветдесетте? От агресия и технология необременени, винаги щастливи, весели, засмени... Без джаджи и компютърни игри военни, само забавления истински и пълноценни - игра на топка, стражари и апаши колко безценни са спомените наши... Волейбол ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
25011
0.0

Thumb_articles

Амброзия

В очите ти вселената видях и тя блести така лазурно синя. Луничките, поле от звезден прах, Лицето ти – икона на светиня! В ръцете ти – желаните – прозрях, че жарко е сърцето на богиня, че няма рай без тебе и без тях. Не ми е нужен листа от смокиня! В „недрата ти" божествени узнах: вкусът на младо вино – ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
21793
0.0

Thumb_articles

Просто любов...

Някой ден любовта ще си отиде. Единствената, живата, вечната... Тази, без която не можеш да живееш, да дишаш, да съществуваш. Ще останеш сама, разбита, неразбрана. На границата между Ада и Рая, ще се чудиш дали си жива и защо. Дали не си я сънувала, любовта на живота ти? Тази, която отвори небесата си за теб, ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
21401
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Бряг на времето

От тестето на тоя живот ми се падаха всякакви карти. Но не станах добър на белот и не цаках, когато потрябва. А дори да ми беше и цел, кьорав карти нали не играе... Всеки гледа да вземе ръце и с успех да излезе накрая. Щом си седнал на масата там, не търси друга същност в Играта. И в живота е същото, знам. ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
20412
0.0

Thumb_tales

Мелник - Моята приказка от детството

Защо Мелник? Защото това е моят роден град. Моята радост и моята тъга. Това е моето детство, моето минало. Това минало, което е останало в най-хубавата част от спомените ми. Такива спомени имат хората от моята възраст, които прекараха едно доста бедно, но щастливо детство при баба и дядо, които играеха и тичаха ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
19993
5.0

Thumb_tales

Приказка за момичето, което не беше нито красиво, нито работно, нито умно

     В едно малко градче преди не много време се родила третата дъщеря на една жена. Разочарованието й било двойно. Първо - чакали момче. Второ - момичето не било красиво като двете си по-големи сестри. Родителите също не били хубави, но Природата решила да поправи тази несправедливост и им пратила гените от ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
19887
0.0

Thumb_articles

Обичам те, Варна!

Обичам те, Варна, със морето – ту палаво, ту ласкаво и мирно! Със морската градина, след кафето в неделя – благодатен елексир. С обширните, златисти плажове, с рибарите издули в улов мрежи и гълъбите бели по паважите, посяващи със човчици надежда. Със храма твой и улиците живи от стъпките на хиляди лица. С ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
19758
0.0

Thumb_dsc00495

Орехи

Пред кабинета на д-р Петрушева се беше извила опашака от пациенти – и по-млади, и по-възрастни. Всички безропотно чакаха реда си, защото знаеха, че така или иначе ще бъдат прегледани от докторката – тя си беше такава – внимателна и отзивчива. А и много добър кардиолог – един от най-добрите. Затова всички я ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
18987
0.0