club50plus.bg

Презареждане

Чук-чук-чук!Тишинааа...
Почуквам на собствената си глава и отвътре никой не ми отговаря. Тотален блокаж на мисли,чувства и мотивация.
Чук-чук-чук!Лек пиперлив полъх и пак нищо.
Тялото ми е в отлична форма, а мозъкът ми е изключил главния бушон и аз се разливам в прегръдката на блажен и удобен креват. С едно единствено хапче - свобода. Свободата да не бързам за никъде, да не ми е напрегнато и задължително всичко до секунда в делникът ми не е разграфено.

Фрас!Фраснах с последни сили един плесник на делника си, работещият механичен ход спря и усетих тялото си освободено от товара. И само леко ехо се дочу в далечина:,,Скоро джобът ти ще е празен!"  Да, но ще бъда здрава!
Обърнах гръб на грижите си за известно време. Не успя женското ми телце да издържи толкова тежест - хм, да не съм с тялото на Рамбо или Херкулес, плюс това и те са измислени герои и е два ли съществуват извън филмите?!
Душата ми се превърна в гейзер. Как страшно изригна-уааау, мощно, силно и безпощадно посипа сълзите си навсякъде и със стихийната сила на водата помете,а после се успокои и отми тинята,и стана една прозрачна тиха рекичка. С посока-на където ми видят очите!

Всичко :страховете,търпението, болката, гневът и пресипналият ми от викане глас, се съюзиха

и излетяха вън от мен. Разтърсиха де що живо срещнаха по пътя си и изведнъж ми просветна:,,Имам право да не понеса всичко и да кажа Достатъчно!"

В Бърза Помощ всички бяха много мили и ми съчувстваха искрено, докато ми слагаха успокоителната и толкова необходима инжекция. Точно така, имах нужда от мили хора, от милост и милосърдие, от обич и съчувствие в големи дози и отвсякъде, точно сега в този момент. Е, извадих късмет, можеше и някой ледников доктор да се беше паднал,но Слава на Бога, около мен се наредиха Ангелските бели престилки!
Не, не беше смешно! Беше безпощадно.Тъжно, но и много пречистващо, само не успях да разбера защо трябва да се срине един човек, за да разберат другите,че неосъзнатото или осъзнато съсипване на друго човешко същество е толкова тъжно и толкова безсмислено.

Чук-чук-чук?!Добре, добре! Време е за една мъничка и необходима релаксация. Де да имаше сега един хубав безплатен масаж, един пълноценен и зареждащ сън и една прекрасна причина да се усмихна на живота си. Най-странното е,че някой май се размърдва в главата ми...О, Господин Мозък, Вие никога не спите, но изглежда сте на авто-пилот до пълното ви и осезаемо разбуждане асяващо Презареждане.
Не се тревожете, Господин Мозък!Вие имате пълно право да се погрижите и за своята почивка, да не сте от желязо, а?!

Утре ще дойда отново да почукам и да ви изведа на една прекрасна разходка на морския бряг по залез слънце, ще ви запозная с тихите плажове и ще ви забраня работата и нощния живот за едно известно време. И вие, Скъпи ми Господин Мозък, ще се изпълните с блаженство и любов към Живота, дори няма да усетите как от самосебе си ще подарите на това уморено тяло Животворна сила и Преоткриване! Сега си починете и поспете!................Чук-чук-чук!....................