Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 10 години
2
12740
5.0

Thumb_dsc00495

Нивите

1. Младата жена стоеше приведена в треволяците край чучура. Повече от час, откакто дойде бързешката, оглеждайки се изплашено и вече чувстваше краката си изтръпнали, а гърбът я болеше ужасно. Но изобщо и не помисляше да си тръгне... "Детито ще дойде, сигурна съм" отново си помисли тя, сякаш, за да убеди самата себе ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
11332
0.0

Thumb_dsc00495

Орехи

Пред кабинета на д-р Петрушева се беше извила опашака от пациенти – и по-млади, и по-възрастни. Всички безропотно чакаха реда си, защото знаеха, че така или иначе ще бъдат прегледани от докторката – тя си беше такава – внимателна и отзивчива. А и много добър кардиолог – един от най-добрите. Затова всички я ...

Вижте още >>


преди повече от 8 години
20248
0.0

Thumb_valentina_kostova

Баба Нина

Малката Аля, потърка очи с юмручета, протегна се и погледна към прозореца.Слънцето вече се показваше над покрива на съседната къща.Сякаш и се усмихваше и казваше: /Хей, момиченце сънливо, погледни навън света, вече пее всичко живо, и пчелички, и цветя!/ Слезе от леглото и изтрополи с боси крачета до ...

Вижте още >>


преди около 13 години
11544
0.0

Thumb_ludmila_petrova

Оцелявам в хаоса

Боклуците зимни разчиствам, Стаявали се под килим от сняг. И нова страница прелиствам, завъртам се във кръговрата пак. Защо се появи такава смет? Прилежно в торби я събирам. И мисля си даже, че имам късмет – пролетната свежест провокирам. Слънцето в очите ми блести. Стопи тревогите познати. Луди мисли умът ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
12066
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Йовка Петрова

Обичам мириса на бор в камината, събрала ни във края на годината, съгряла ни сърцата и душите и дала порив на мечтите! Обичам огънят в камината да свети, дъха на баница с късмети, на старо вино, сини сливи и искам ние да сме щастливи! И всички да живеем дружно – повече не ни е нужно!

Вижте още >>


преди почти 14 години
8597
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Пролуките на времето

От рано все чаках и плаках,                но все се надявах;                кръщавах, прощавах,                до бяс полудявах,                и все се надявах; да питаш, да скиташ и пак да политаш, да мразиш, да тачиш, да влачиш нашето скучно смирение до сетната тъжна капка съмнение. Не е това. А ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
11613
0.0

Thumb_articles

Цигара разстояние

... А ти си само на цигара разстояние... Стоя в празната стая, обитавана от вещи и мисли. Мисля си често за теб. Блудкаво. Рядко ми се случва да съм такъв. По-рядко от преди. Аз съм инвалид-негоден за употреба, употребиха ме преди години, две. Влюбих се, както става с много хора, както си мечтаят много ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10616
0.0

Thumb_articles

Афганистанският Ромео и българската Жулиета

От пропуска на посолството се обади Попето, дежурния служител този ден и каза, че афганистански младеж, студент в България моли да бъде приет от консула. Искал да разговаря по консулски въпрос. Казвам: „Нека дойде. Придружи го". Изпълнявам по съвместителство и тази длъжност. И ето го, младежът влиза: висок, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11629
0.0

Thumb_valeri_stankov

Вечер ще ти казвам блага дума

Ако с теб избягаме в Аляска, нейде на Азорите, в Тасман, ще ти бъда шемет, стих и ласка, Тихи и Индийски океан. Цял ден ще ти казвам – хубавице, месечко и слънце в дълъг ден. И ще грея в сините зеници на Жената, тръгнала със мен. Да те любя тихо – ненаситно, да съм рибка, литнала над вир, Бог и дявол, мъж, ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
12276
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Наесен, в листопадите

Простира майка ти кенари, суши ги с вятър от Пирин, а зад високите дувари баща ти лее луд пелин. Знам гроздето като куршуми как тегнеше върху пръстта. Наля се като сладки думи – в хастара жълт на есента си търся две от тях за мене – за свят ден, викаш, ги държа. На времето какво му дреме – затръшна твоята ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
11749
0.0

Thumb_articles

Обичам те, Варна!

Обичам те, Варна, със морето – ту палаво, ту ласкаво и мирно! Със морската градина, след кафето в неделя – благодатен елексир. С обширните, златисти плажове, с рибарите издули в улов мрежи и гълъбите бели по паважите, посяващи със човчици надежда. Със храма твой и улиците живи от стъпките на хиляди лица. С ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
20767
0.0

Thumb_articles

Коледата на Гошко от Боби Кастеелс

Сивото декемврийско утро разхлабваше бавно мразовитата си хватка с настъпването на деня. Крехката корица скреж, покрила като призрачно було силуетите на колите и сградите, изчезваше мистериозно с дъха на забързаните хора. Дърветата последни сваляха ефирната бяла дантела, като че ли тази белота прикриваше грозотата ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9915
0.0

Thumb_articles

Лунен ореол

Наближаваше Нова година. Дълго се чуди и на няколко пъти променя мнението си – къде и с кого да празнува. Вариантите бяха два – в ресторант, цивилизовано, или на хижа. Клонеше към вариант едно, досадни й бяха приготовленията, багажът, преценката от кое по колко да вземе, тежката раница,... На всичкото отгоре, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10387
0.0

Thumb_valeri_stankov

Тревичка в топлата ти шепа

Момиче ме гледа щастливо със езерно сини очи – кобилка, развеяла грива – към мене момиче хвърчи, нехае за тихия залез в плешивото мое небе – посочва ме то с показалец – в нозете ми пали фламбе, земята под мене ли пари – или се въззех в небеса, и аз – пепелен от пожари – отново си чувам гласа – аз пея – за ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
13414
0.0

Thumb_articles

Сбъднат сън

Очаквам залеза, за да заспя, очаквам го, за да сънувам, очаквам пак да донесе съня ликът ти мил, за да му се любувам. С ръце мисленно да галя твойта гръд и думи нежни пламенно да ти шептя и може би с наслада както всеки път в скута ти с усмивка да лежа. Очаквам твоите очи да ме пленят макар и мислено в мене ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9655
0.0

Thumb_articles

Оброчно

Сякаш тази нощ венча Земята – прати ѝ оброчно пълнолуние... С ветрове поиска ѝ ръката, тях калеса като стари кумове. Както обичаят повелява, кат от бели дрехи ѝ облече. Храм от снежни преспи ѝ направи, всички грехове от нея свлече... И така, нагиздена и бяла, тя отърси старите си болки. Но успя ли всичко да ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
15399
0.0

Thumb_articles

Всичко, от което се нуждаем е любов

Дали наистина всичко, от което се нуждаем е любов? А може би това е просто изтъркана фраза от някой романтичен филм?! От кого, кога и как да очакваме да покаже любовта си към нас? Кога и как един човек показва любовта си към друг? Може би с подкрепата в трудни моменти, с думи на съпричастност или с това – да ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
13019
0.0

Thumb_articles

Св. Валентин

За празника на влюбените – св. Валентин искам от любимия подарък само един например малко букетче цветя, но набрани от всички страни на тази земя. И да ми го поднесе сред приказен рай например Таити, Халкидики, Хавай че отдавна аз си копнея аз си мечтая да видя с очите си тази омая. Може и малко пръстенче, ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9035
0.0

Thumb_articles

Амброзия

В очите ти вселената видях и тя блести така лазурно синя. Луничките, поле от звезден прах, Лицето ти – икона на светиня! В ръцете ти – желаните – прозрях, че жарко е сърцето на богиня, че няма рай без тебе и без тях. Не ми е нужен листа от смокиня! В „недрата ти" божествени узнах: вкусът на младо вино – ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
22840
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Някога веднъж

Ще тръгна бавно, както някога, пред мене пътят ще блести, ще ме примамват бързи влакове, разпалили в нощта искри. Рекичка отстрани ще тича, осеяна с безброй звезди и пак в безкрая ще се вричат разпенените й вълни. Тогава може би ще седна на камък бял покрай брега, назад за малко да погледна, където ражда се ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
12365
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Полудели друми

Не чакай да те срещна с пълни менци, по изгрев слънце, боса във росата и да отворя дървени кепенци – чевръсто да премитам пред вратата. И песен кръшна няма да провикна (не че не искам, но фалшиво пея) и зад дувари няма да примигвам – поруменяла няма да немея. Не съм мома от приказки изпята, такава съм – ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
12070
0.0

Thumb_articles

Коледните приключения на Иво от Яна Илиева

В едно малко селце, откъснато от града, живееше малко момче на име Иво. Една нощ то се събуди от силното разтърсване на къщата. Стана и погледна през прозореца. На релсите имаше разпростряна мъгла. Той излезе и видя, че това е парен влак. От влака изкочи весел кондуктор, който му обесни, че влака е за Лапландия и ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8677
0.0

Thumb_dimitrina_stefanova

С устни шепнейки любов

С устни шепнейки любов, в единственят миг е ценен знам ще чакам цял живот За единствен миг вечен Докосваш ме така леко Като прегръдка на дете Мои пътник от далеко Сгушен в двете ми ръце Мълчиш и ме обричаш На глуха тишина Каква да бъда , за да ме обичаш Дете или жена? С очи треперещи горещи Поглеждаш ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
11412
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

В тишината

В тишината белеят кръстове по хиляди безсмъртни голготи. И вече късно, ужасно късно е за нещо да моля отново живота. А когато тишината заплаче и блесне стигмата Мълчание, светулките подпалват здрача и бяла Вечерница в мен сияе. Тогава аз съм нечия Луна, а ветровете - конче еднорого. И нека плаче тъжна тишина - ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10283
0.0

Thumb_articles

Коледна магия от Теодора Георгиева

Всички ние свързваме тези светли празници с подаръци, пожелания, песни, късмети. Но според мен магията на Коледа е в това да бъдем заедно с най-близките си, да се стараем да бъдем добри и човечни не само по празниците, а и през цялата година. Да се стремим и да помагаме на хората които нямат семейства и няма с ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
8729
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Съществуване в новия социум

Непрекъснато ми се иска Непрекъснато ми се иска да не говоря за глупости, да обсъждам единствено умни неща, но второ, че няма кой да ме слуша и първо, че всичко май казали Платон и Кант. Обаче не мога да млъкна от технологии – такива адски блага ни натресоха, че няма измъкване и денонощно коментираме, чатим ...

Вижте още >>


преди около 14 години
11301
0.0

Thumb_kristina

С усмивка за истината и за лъжата

Да не лъжа възрастните у нас учеха ме някога. Но кажете сега как да съм убедителна с внуците – като им е ясно (и още как), че излъганата съм аз. Били на лъжата къси краката. Ала явно промениха се нещата – който лъга по-далече му стигнаха амбициите и правата.   Гласът на лъжата не е глас в пустиня – ...

Вижте още >>


преди повече от 14 години
11880
0.0

Thumb_articles

Коледа – най-светлият християнски празник от Анита Николова

Дните отминават бавно, а целият християнски свят е в очакване на раждането на Божия Син. А защо ли всички ние сме толкова нетърпеливи? Може би, защото хората казват, че на Коледа стават чудеса. Именно на чудо се надяват всички миряни. Ние искрено носим надеждата, че светът може да бъде по-добър. За съжаление днес ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
10238
0.0

Thumb_poetry

Завръщане в роден дом

Във роден дом се връщам, майко, татко! Години дълги във чужбина аз живях, творих. Далеч от родна стряха, мила къща, пари изкарах... но от мъка остарях. Пред бащина ми мила, свята къща, застанал тихо спомени редя: от люлката, от детството безгрижно, до онзи ден, във който път поех. Във двора роден сякаш всичко е ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10173
0.0