Смъртта стоеше пред вратата му
решила, че е време да го поведе.
В угасналия поглед се разпали
искрица синя и той каза: НЕ!
А беше сам, по вълчи сам сред зима
нощта изпиваше самотният му вой.
Гноеше рана на плътта му бледо синя
пулсираше душата в лудост, без покой.
Не можеше така да тръгне и да срещне Бог!
Жадуваше за нежност още, за капчица любов.
След толкова горчиви чаши, жадуваше една
която земетръсно да разклати мъжките му рамена!
И тръгна куцайки в последна битка
с доктора, предричащ участ зла.
Погледна дяволито бялата престилка
и рече: Докторе, аз няма да умра!
Изписаха го, без особени надежди.
По път, на доктора намигна, тъй едва,
побърза с всички сили към портала-
вярваше, че някъде го чака най-светлата жена.
Година мина и я срещна-
старица с поглед на дете.
Очите всичко обясниха-
Животът е Любов
и няма време да се мре!
Lucky
Искрица
Това е историята на един 74 годишен мъж.
Разказвам я на всички, които са се отказали да вярват в Любовта.
Създадена на 30.07.2014 г.
Славка Лукипудис написа:
Преди повече от 10 години
ВЯРА И ЛЮБОВ - ТОВА Е ЖИВОТЪТ!
ПОЗДРАВЛНЕИЯ!