Що ти рекох?

За любов мислим, независимо на колко сме години, но...
Normal_500x500june3

            Моля те, спри, недей, не влюбвай се във мене! Виж, поглеж добре – стара съм, минало е време, скоро и на век ще стана, що ще правим с тебе ний тогава?... Пък съм и дебела вече, нямам ни пола, ни елече, дето да стоят добре на таз снага от раз и денем, вечер – все ми се яде… А пък ти, толкова години, где ли беше? Чаках тебе нощем и дори в зори… Чак сега, в старостта ми ли намери с гръм и трясък, та се появи?
            Моля те, недей! Нямам и пари ни за хляб, ни за свещи, нито за игри… Болести ми лягат и с илачи сме на Ти…
            Млада бях, когато исках те, любов, а ти се хилеше отсреща – наконтена, безмилостна към мене нещо и се чудеше защо с песен на уста и снага гореща незаконно вятъра подгоних рицари да търсим, някъде родени с ризи и доспехи, със цветя червени в синя свила обновени… Сега е късно! Само сняг се сипе и ме тегнат мисли някакви такива, че светът си тръгва, някъде отива и без да иска, той сърцето свива, че се питам още кръста докога ще нося със бастунка мила, с грижи и неволи в стари буренясали ми двори и где тебе да те сложа, като тясно днес е мойто ложе за ония дяволски греховни вопли в райските покои…
            Моля те, недей! Не влюбвай се във мене! Като нищо ще съм пощуряла, спирка после невидяла и скрила нейде с тебе сили сетни към незнайни приказки и висини ще съм вече отлетяла… А крилата,  дали имат още пух и перушина, тъй съм не видяла…
            То, всичко туй е харно, но да си призная, да ти кажа право – вкъщи няма парно… Що ще кажеш, за отидем там, отсреща и да пием по кафе? Ще се видим… Ще побъбрим… Ще си спомним нещо, за красивите неща или за авери, кой жив, кой поел  към райски двери, а пък после, то е ясно… С някой рейс безплатно ще се вмъкнем във квартален магазин да си купим хлебец или евтин някакъв бензин – за синовете, дето са далече и нямат време вече за теб и мен, дори за  “Добър ден!”
            О, хайде, стига! Нещо много се разбъбрих и забравих, що ти рекох най-напред?… Ама ти не бързай! Има време, все ще дойде всичко – ред по ред и тогава – ще се си хапнем по лъжичка мед… 
 


Създадена на 05.07.2014 г.

Коментари

  • 96b500e7044cf47f63d952a8103ca638?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Рая Вид написа:

    Преди около 7 години

    Благодаря за наградата! Благодаря на всички, които ме подкрепиха и гласуваха за моите творби! Благодаря и на създателите на този сайт за богатството и разнообразието от теми, които предоставят на членовете си!