club50plus.bg

Изготвянето им е по-трудно, отколкото изглежда

Дълго време отричан от социалистическата правна доктрина като проводник на „вредни капиталистически идеи“, брачният договор се появява за пръв път в нашето законодателство с приемането на новия Семеен кодекс през 2009 г.

Това нововъведение на Семейния кодекс намира свои антагонисти и в по-нови времена. Противниците на този тип договори изтъкват различни аргументи – че не е редно да се мисли за пари при сключването на брак, че такъв договор би имал за резултат излишното усложняване на отношенията между съпрузите или че уреждането на последиците от евентуален развод само подтиква съпрузите към такъв и по този начин профанизира брачната институция.

Макар не малка част от тези доводи да имат своето основание, брачните договори, които отдавна съществуват в повечето западноевропейски общества (Франция, Германия и др.), имат своето социално и юридическо обяснение и по-скоро регламентират взаимоотношенията на съпрузите, отколкото да ги усложняват.

Отвъд всякакви идеологически и теоретични спорове, факт е, че брачните договори са част от съвременното българско законодателство и познаването им би било сериозен плюс за хората, желаещи да сключат такъв. Брачен договор могат да сключат както двойки, на които тепърва им предстои да встъпят в брак, така и тези, които вече са го сторили, дори ако са били бракосъчетани преди влизането в сила на новия Семеен кодекс.

На първо място е важно да се уточни, че брачните договори имат за единствена цел уреждането на имуществените взаимоотношения на съпрузите. Те не могат нито да ги задължат да се обичат, нито да поставят единия от тях в неравностойно положение спрямо другия.
Брачният договор не може да урежда въпроси, свързани с упражняването на родителските права след евентуален развод.

Всеки би могъл да намери за себе си смисъл и интерес от сключването на брачен договор, но най-често срещаните причини за това са следните: единият от двамата съпрузи има значително повече имущество от другия; или упражнява рискова професия, която носи опасност за семейното имущество; или пък има намерение да си остане вкъщи, за да отглежда децата и да се грижи за домакинството.

Статистиката показва, че брачни договори се сключват най-често, когато става въпрос за втори брак на (поне) единия от съпрузите. Сякаш „изтрезнели” след края на първия си брак, те разбират, че освен чисто емоционални последици (които разбира се трябва да бъдат водещи), брачният съюз има и имуществени.

Брачният договор се сключва лично и задължително пред нотариус. Веднъж сключен, той трябва да бъде регистриран в Агенцията по вписванията. Често задаван въпрос е дали желаещите да сключат брачен договор могат го запазят в тайна. Естеството на договора предполага той да бъде публично достъпен за трети лица, но част от съдържанието може да бъде скрита от тях. Става въпрос за клаузите, уреждащи въпроси свързани с издръжката на съпрузите.

След като уточнихме кои отношения не подлежат на договорно уреждане чрез брачен договор, нека разгледаме и случаите, в които той е приложим.
На първо място, брачният договор може да урежда въпроси, засягащи собствеността на различни движими и недвижими вещи. Той би могъл например да посочи видове обекти, които ще попадат в семейната имуществена общност (т.е. ще станат общи за съпрузите) и други, които ще бъдат изцяло лични. Договорът обаче не може да лиши единия от съпрузите от всичко придобито по време на брака и да го определи за собственост на другия.

Друг съществен въпрос, който може да се уреди чрез брачен договор е начинът на управление и разпореждане с имуществото. Тук, договорът би могъл да предвижда, че с някои видове имущество съпрузите ще се разпореждат съвместно (т.е. всеки от тях ще се нуждае от съгласието на другия), а с други – лично. Нерядко, границата между двата модела на разпореждане се отбелязва в зависимост от стойността на вещите. Например, над определена сума съпрузите трябва да съгласуват решенията си, а под нея – могат да действат самостоятелно.

Друг важен въпрос, ако не и най-важният, е отговорността на съпрузите спрямо трети лица. В голяма част от случаите тази отговорност е солидарна. С други думи, ако единият съпруг дължи определена сума някому, последният може да си поиска дължимото от другия съпруг, при това в пълен размер. Тази тежка солидарна отговорност би могла да бъде ограничена чрез брачен договор.

Договорът може също така да урежда въпроси, свързани с издръжката на децата или на другия съпруг, но само ако е по-благоприятен за тях от законовия режим (т.е. един от съпрузите не може например да бъде лишен от правото си на издръжка).
Всички неуредени от договора въпроси остават подвластни на законовия режим.

Изготвянето на подходящ брачен договор е по-трудно, отколкото изглежда. Най-сложно е да се установи каква е истинската воля да съпрузите. Взаимоотношенията между тях са строго индивидуални и сключването на подходящ договор предполага уникален подход при редакцията му. Именно затова горещо ви препоръчваме, ако сте решили да подписвате брачен договор, да се обърнете към специалист и да му разкажете всичките си желания и страхове, свързани с брака.

Ако след време нагласите и намеренията ви се променят и вече не отговарят на съдържанието на договора, не се безпокойте, той може да бъде изменян и по време на брака, стига и двамата съпрузи да са съгласни и това да не уврежда правата на трети лица.

Докато чакате следващата тема, не се притеснявайте да задавате вашите въпроси на правна тема на [email protected].

Авторът е правен консултант в Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Ко"