club50plus.bg

Някои основни положения, които местните физически лица следва да знаят за данъка върху доходи от договор за наем или друго възмездно предоставяне на ползването на вещ

Настоящата статия се отнася до въпросите за данъчното облагане и деклариране на доходи от договор за наем или друго възмездно предоставяне на ползването на движима или недвижима вещ единствено в случаите на данъчнозадължени местни физически лица.

1. Основни правила за данъчното облагане на доходи от договор за наем или друго възмездно предоставяне на ползване на вещ

По смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), доходите от наем или друго възмездно ползване на движима или недвижима вещ подлежат на данъчно облагане.

Основното правило при облагането на доходите от наем е, че данъкът върху дохода от наем се начислява и внася от наемодателя, а не от наемателя. Когато обаче наемателят е самоосигуряващо се лице (или предприятие), размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от наемателя при изплащането му. В случай че наемателят е физическо несамоосигуряващо се лице, задължението за авансовия данък е на наемодателя. Самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържат окончателен данък, в случаите на доходи, начислени/изплатени на чуждестранни лица.

2. Определяне на размера на данъка.

По „ЗДДФЛ" размерът на доходите от наем следва да бъде намален с 10%, които за целите на данъчното облагане се наричат „нормативно признати разходи". Облагаемият доход на местното физическо лице от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество не се намалява със задължителните осигурителни вноски по Кодекса за социалното осигуряване, защото доходите от наем не са от трудови правоотношения. Лицата, които не се осигуряват по общия ред на Кодекса за социално осигуряване или не се осигуряват здравно за сметка на републиканския бюджет, следва допълнително да намалят получения остатък от размера на тези доходи с размера на здравното-осигурителното вноска. В този случай доходът от наем ще се намали и с вноските за здравно осигуряване. Или с други думи, лице, придобило такива доходи, дължи данък върху разликата между облагаемия доход по чл. 31 от ЗДДФЛ и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка.

Ако през течение на данъчната година местно физическо лице с 50 или над 50 на сто намалена работоспособност получи облагаем доход от наем и от всички други източници, който превишава сумата от 7 920 лева, за превишението дължи данък. Данъчната ставка е 10%.

Размерът на данъка се получава, когато данъчната основа се умножи по данъчната ставка от 10%.

3. Ред и срокове за внасяне на данъка върху доходите от наем или друго възмездно предоставяне на ползването на вещ

Редът и сроковете за внасяне на данъка са определени в чл.65-68 от ЗДДФЛ.

Когато данъкът се удържа и внася от наемателя, това следва да бъде направено в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от самоосигуряващото се лице.

Когато доходите от наем са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът се удържа и внася от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/изплащането на дохода. Данъкът в този случай се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.

Когато задължен за внасяне на данъка е наемодателя, той се дължи до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. За доходите, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се внася авансов данък – данъкът в този случай се внася с годишната данъчна декларация до 30.04.2012 г., следваща годината на придобиване на дохода. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, включително на едноличния търговец.

Когато не може да се установи мястото за внасяне на данъка, данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София-град.

4. Деклариране

Придобитият през годината доход от наем или друго възмездно предоставяне на ползването на вещ, се декларира с годишна данъчна декларация по образец. Тя се подава в ТД на НАП по постоянния адрес на местното физическо лице до 30-ти април на следващата данъчна година. В Годишната данъчна декларация се попълват Приложение № 4 „Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество", състоящо се от три части и Приложение № 4а „Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество от източник в чужбина" със същите три части и четири таблици съобразно вида дохода. 

Самоосигуряващите се лица, платци на доходи, начислени/изплатени на чуждестранни лица декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка, в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.

Ако платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъчната декларация се подава от лицето, придобило дохода, в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като данъчната декларация се подава в ТД – София на НАП.

Авторът е адвокат в Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Ко"