club50plus.bg

Опознайте особеностите на съсобствеността, за да запазите добрите отношения с роднините

Въпреки безспорните предимства на завещанието, преди всичко с оглед на плавното, сигурно и равномерно разпределение на имуществото, малцина са тези, които се сещат да уредят приживе въпросите, касаещи вещите, които ще предадат на наследниците си post mortem.

А може би не е и необходимо. Така или иначе, пряката последица от това е включването на цялото наследствено имущество в рамките на наследствена имуществена общност (Общността) между сънаследниците (в случай че са повече от един), уреждана по общите правила за съсобствеността. Тази на пръв поглед нормална и ясна ситуация може сериозно да застраши добрите отношения между тях и познаването на особеностите на такава ситуация и изглежда наложително.

Думата съсобственост е известна на почти всеки, но не са много тези, които реално съзнават нейното значение и следователно юридическите последици, които тя води след себе си. Съсобственост има, когато правото на собственост принадлежи на две или повече лица, всяко имащо една идеална (абстрактна) част от цялото. Тя може да възникне по различни начини (чрез договор, при прекратяване на семейна имуществена общност и др.), но най-често се заражда именно при наследяване.

Безспорно един от най-съществените и важни въпроси е този за ползването и управлението на съсобствеността. Правилото тук е, че решаваща е волята на съсобствениците, притежаващи повече от половината идеални части от Общността.

Важно е да се отбележи, че това не винаги означава, че трябва да са съгласни повече от половината сънаследници, тъй като делът на някои от тях може да бъде по-голям от този на други. Желанията на мнозинството обаче не бива да са в ущърб на Общността. Ако това все пак е така (както и ако не може да се достигне до каквото и да е решение), всеки един от останалите сънаследници може да се обърне към районния съдия, който, ако прецени за необходимо, е компетентен да вземе необходимите мерки и дори да назначи управител на Общността.

Редно е също така да се отбележи, че всеки сънаследник има право да получава част от извличаните от Общността ползи (например ако имотът се дава под наем – част от наема), а също така задължението да участва в разходите свързани с Общността (да речем за извършването на необходими за запазването на имота ремонти).

Именно заради този затруднителен, а понякога и неразбираем характер на съсобствеността, често сънаследниците търсят начин да избегнат усложненията. В голяма част от случаите (когато става въпрос за малко и неделимо имущество) съсобствениците решават да продадат въпросния имот. Ако Общността обаче е съставена от няколко имота, които лесно биха могли да се поделят между сънаследниците, те най-често преценяват, че е най-добре да прекратят Общността чрез доброволна делба.
Поради извънредната ѝ сложност, тук няма да разглеждаме съдебната делба (налагаща се, когато сънаследниците не успеят да постигнат съгласие относно разпределението на имуществото).

Доброволната делба представлява възможно най-безболезнения и неконфликтен начин за прекратяване на Общността, като същевременно в най-голяма степен се постига целта на законодателя, наследеното имущество да се запази в рода.

Доброволната делба е договор между сънаследниците относно разпределението на наследеното имущество. Когато става дума за движими вещи на стойност, надвишаваща 50 лв., както и за недвижими имоти (без значение от стойността им), делбата трябва да бъде задължително извършена писмено с нотариално заверени подписи.

Участието на всички сънаследници в доброволната делба е наложително и се удостоверява от нотариуса, въз основа на предоставените му от страните документи, а именно удостоверения от общината за смъртта на наследодателя и за неговите наследници, както и за характера и пазарната цена на наследствените имоти.

В заключение, редно е да се спомене, че разпределението на наследственото имущество е извънредно труден момент за близките на починалия. Това е така, защото периодът след кончината на любим човек неизбежно е време на скръб и траур, на спомени и равносметка, на осъзнаване на ефимерността на живота.
Въпреки това, разрешаването на имуществените въпроси, свързани с наследството, не бива да бъде отлагано до безкрай.

Намирането на приемлив за всички наследници вариант и извършването на доброволна делба за неговото узаконяване е безспорно най-добрият и немъчителен за роднините изход от ситуацията.

Докато чакате следващата тема, не се притеснявайте да задавате вашите въпроси на правна тема на [email protected].

Авторът е правен консултант в Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Ко"