Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Проблеми, възникващи при налагане на множество запори от един или няколко съдебни изпълнители върху трудово възнаграждение на работник/служител
Запорите следва да се изпълняват от работодателя в поредността на налагането им, респективно на приемането им от него – първо изцяло първият по време, след това изцяло втория и т.н. Работодателят, в качеството си на трето задължено лице, следва стриктно да изпълнява задълженията си съгласно чл. 508, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс( „ГПК”), а именно:
- В тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът и готово ли е да го плати;
- Има ли претенция от други лица върху същото вземане;
- Наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.
Третото задължено лице отговаря за вредите , които биха последвали за взискателя, поради неуведомяване в срок. Отговорът по чл. 508, ал. 1 от ГПК ще позволи на съдебните изпълнители с последващи запори да се присъединят към изпълнителното дело на кредитора по предходен запор, за който са узнали от съобщението на работодателя.
Дружеството предоставя пълноценно правно обслужване, както в рамките на една държава, така и на трансгранични сделки и инвеститори. При всички ангажименти, които то поема, екипите са сформирани по начин, който да осигури на клиента получаването на всички ползи от доброто разбиране на местните закони, обичаи и практики с цел даването на смислен и стойностен юридически и бизнес съвет.
Дружеството е основано през 1996 г. и е член на Globalaw – международна мрежа от правни фирми с глобален достъп до повече от 4000 адвоката в над 88 адвокатски дружества по целия свят.
След присъединяването, следва съдебният изпълнител по първия наложен запор коректно и компетентно да извърши разпределение между всички вземания, съобразявайки привилегиите или съразмерността, в случай че вземанията са от еднакъв ред.
Вземане за издръжка
Съгласно българското законодателство, вземането за издръжка е привилигировано вземане и се ползва с право на предпочтително удовлетворение. Аргументи за това могат да се намерят в чл. 136 Закона за задълженията и договорите, чл. 512, ал. 4 и чл. 446 ал.3 и ал.4 от ГПК.
При получаване на запорно съобщение за присъдена издръжка от работодателя в негова тежест са вменени по-специални задължения с оглед по–силната закрила на този вид вземане. Според становището на Камарата на Частните съдебни изпълнители, при постъпване на запорно съобщение за привилигировано вземане работодателят, като трето задължено лице, следва единствено да изпълни задълженията си за уведомяване, регламентирани в чл. 508, ал1. от ГПК. Всяко друго поведение би вменило на работодателя задължения да преценява привилегии и да прави разпределени, каквито задължения той няма. Съдебният изпълнител е този, който извършва разпределение, като подрежда по реда на привилегиите участващите в разпределението вземания.
Трудово възнаграждение, плащано по банков път
Ако трудовото възнаграждение се превежда по банков път то спира да бъде несеквестируемо. В този случай в тежест на работника/ служителя е да докаже наличие на несеквестируемост.
В тази връзка също така съществува трайна съдебна практика, че ако лице се разпореди със собствени несеквестируеми вещи, то несеквестируемостта по отношение на тези вещи отпада и спрямо тях може да се изпълнява принудително.
Авторът е младши консултант в Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Ко"
Свилен Кръстев написа:
Преди повече от 12 години
Здравейте. Аз съм работодател, получил "запорно съобщение", относно мой служител. Относно чл.508 ал.1 : Защо чрез такова писмо ми вменяват , че е от моята компетенция да преценявам основателността на съдебно вземане, и имам ли право да обсъждам готовността си да го изплащам.