club50plus.bg

Трафикантът не е здравеняк с кожено яке и тъмни очила, не е гангстерският образ от филмите, от който всички знаят да се пазят. Случват се и отвличания на улицата с цел трафик, но те не са правилото. Много сме чували и чели за трафик на жени с цел проституция, млади момичета от малките градове, казват ни медиите, излъгани с обещания за лъскав живот или направо издърпани от дискотеката. Да, жените от 18 до 33 години са 70% от жертвите на трафик и поради тази причина за тях се чува най-много, и въпреки това недостатъчно. Малко по-встрани остава темата за трафик на по-възрастни хора. Хора в пенсионна и предпенсионна възраст, останали без работа или с много ниски доходи стават жертва на трафк за трудова експлоатация. Тях никой не ги отвлича от дискотеката, но престъплението е същото. 

Гореизнесените статистики са с двегодишна давност, но картината не се е променила в положителен аспект. Въпреки горчивия опит, трафикантите на хора продължават да намират жертви.Обикновено става така: човек (мъж или жена, млад или възрастен) търси по-добра работа и доходи. Намира (или го намират) представител или агенция, предлагаща работа в чужбина. Фирмата има каталози и брошури, служителите й карат хубави коли, носят скъпи дрехи и предмети. Омайват кандидата с обещания за високи приходи още от първия ден, безплатни или много евтини квартири, всякакви удобства, въобще – рай на земята! За достъп до тези блага естествено не се изисква специално образование и квалификация, “точно ти, точно с твоите умения си идеален/на!” 

Работата е уговорена, документите са предадени, билетите са закупени. Ентусиазираният работник пристига на новото място, където го очакват изненада след изненада. Сценариите са много, но винаги става въпрос за неспазени условия, неплатени или удържани пари, липсваща работа, задържани документи, пълно разминаване с предварителните обещания. Много от хората, заминали да работят като домашни помощници или в селското стопанство често дори не си дават сметка, че са жертви на трафик на хора. Приемат намалените си надници, “глобите”, удържани за какво ли не, мизерните бараки и стаички, виковете и дори боя като нормални черти на работата в чужбина. При случаите на трудова експлоатация предварителните договорки с работодателите обикновено се разминават драстично с реалните условия на живот и работа, или изобщо не са формализирани с предварително подписан договор. Жертвите полагат принудителен труд, който се заплаща минимално или не се заплаща, документите им за самоличност са отнети от работодателя, заплащат нерегламентира сума (дълг) за това, че им е осигурена работа. Много често те не започват работа веднага след пристигането си, а са принудени да чакат, докато изхарчат наличните си средства и задлъжнеят на работодателя, който често им вменява допълнителни задължения за разходи, които трафикантите уж са направили за жертвите. Условията на живот много приличат на условията на труд – под поносимия житейски минимум.Трябва да се знае, че нарушаването на човешките права и на трудовото законодателство не може да бъде оправдано по никакъв начин и при първите признаци на нередност трябва да се реагира.

Още по-трудна за възприемане е ситуацията, в която трафикантът е близък, приятел или роднина. Да, случва се много по-често, отколкото можем да си представим. Сина на съседката, който е “намерил работа” на няколко други жени, приятел на приятел, който е ходил вече и е “много доволен”… Често това е предишна жертва на трафик, която склонява бъдещи жертви. Всички тези ситуации звучат невероятно, съзнанието не иска да ги приеме и заради това подозрението към трафиканта се потиска и се проявява тогава, когато вече е твърде късно.