Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Снегът свари България неподготвена. И ето Бездомната Коледа седи сама пред телевизора в двустайния си апартамент и гледа поредните трагични новини.
Косите ѝ са бели. Красиво бели! Запазили този чист цвят от неразумно цъфналата пролет. Добили леко синкавия цвят на морето и небето през лятото. И напълно побелели от белотата на зимата.Очите ѝ са жадни. Иска им се още надигащи зелени главички от снега кокичета; още глътки червено вино на Трифон Зарезан; още мартеници за здраве; още великденски яйца; още цветя за Кирил и Методий; още еньови билки; още непосилни летни шеги; още златни и пъстри есени; още студени декемврийски утрини; още вълшебни Бъдни вечери; още сутрини на Коледа... Но приютена Коледа, имаща в портмонето повече от минималната пенсия за страната (около 165 лв.). Коледа, която може да даде на внучетата пари за празника и подари жадуван от тях подарък. Коледа, която не я притискат последните за годината сметки за ток, вода и парно.
Една усмихната Коледа, споделена с приятели и близки!
Ръцете на Бездомната Коледа са празни. Всеки ден се протягат към рафтовете в магазина и се връщат обратно, без да докоснат стоките, без да вземат нищо. Искат да погалят главичките на любимите внучета, но те пак не са намерили време с родителите си да дойдат да я видят. И затова докосват със сбръчкани пръсти само цъфналите цикламени цветове на коледарчето в саксията на прозореца.
Краката ѝ са натежали от годините и болни от ревматизъм.
Затова и нямат сили да излязат на дълга разходка в парка. Така тя – Бездомната Коледа ще срещне човеци, с които да побъбри непринудено.
Тежка самотна въздишка проехтя глухо в дома на Коледа.
Снегът пак свари България неподготвена.
Кръстана Стойчева написа:
Преди повече от 12 години
Толкова реално и истинско, че няма как да не докосне сърцето на всеки който го прочете. Тази реалност е болезнена но е нашата реалност. Поздравления Рози. Пожелавам ти много творчески успехи и много щастливи коледи в живота ти.
Розалина Ружина написа:
Преди повече от 12 години
Благодаря за изключително топлите коментари!!!Очите на читателите се докосват лесно,но сърцата-трудно!Благодаря!
Spasena Siderova написа:
Преди повече от 12 години
Ti si nai-dobrata!!!!!Sigurna sym,che tvorbite ti dokosvat i nai-ledenite dushi....
илинка костова написа:
Преди повече от 12 години
Разказите,които пишеш са много истински. Докосват сърцата на читателите.Много ми харесват.
Розалина Ружина написа:
Преди повече от 12 години
Благодаря Ви за хубавите думи!Самотата не е когато телефонът мълчи,нито когато сме сами.Самотата е когато няма какво да си кажем с човека,който е до нас!
Соня Паскалинова написа:
Преди повече от 12 години
Много силно и много истинско, досущ като ежедневието ни и като мислите, които са спохождали всекиго. Тежка е самотата по празничи, по-тежка от празнотата на ръцете.общуването е онзи дар, който всеки жадува.
Розалина Ружина написа:
Преди повече от 12 години
Благодаря!!!Да прочетеш толко поетичен и компетентен коментар е награда за твореца!!!
vili spasova написа:
Преди повече от 12 години
pogalena ot realnostta sgy6ena v pregradkite na poslednata nadejda 4e sveta vse pak 6te ima ytre po prekrasno ot dnes si sazdala yiyt v koito da pome4tae vseki zemen mig taga komplimentiiiiiiiiiiiiiiiii