Приготвянето на бъднивечерната трапеза започна от 23 декември, за да си помогнем за следващия ден. Вкъщи домакините сме две: майка ми и аз. Свих зелевите сарми и ги сложих да къкрят на печката на дърва и въглища, която, както казваше баба ми Пина /галено от Деспина/ "не си знае годините". Мен не ме признават за добра кулинарка и все ми намират кусури на гозбите, но аз не се сърдя, не може човек да е на еднакво ниво във всяко отношение. Въпреки всичко съм отгледала трима сина, единият от които ме дари на 9 септември миналата година с две прекрасни внучета.
Та да се върна на сармите: приготвих зелевите листа, отребих ориза и приготвих плънката, за която запържих кромид лук, прибавих ориза, после доматите, гьозума и малко магданоз. Добавих малко топла вода да може ориза да поври да не остане суров. Защо ли ви занимавам с начина на приготвяне на сармите, като всяка жена, стигнала достолепната възраст петдесет години, с лекота се справя с това. Но установих, че сайтът се чете и от много по-млади хора и може те да почерпят знания от мен.
На 24-ти инициативата премина в ръцете на по-опитната домакиня, която по съвместителство се явява главният мой критик. Не ще и дума, че това е скъпата ми майчица. Аз се явих неин чирак: счуках орехите и настъргах тиквата за тиквеника. Майка ми приготви постния боб по северняшки гъст/ да вметна баща ми е севернякът вкъщи - от с.Черни връх, Монтанско/ и опече тиквеника. Въпреки чираческия ми пост и днес не мина без мое участие в подготовката: аз замесих питката, като в тестото включих и 1 чаша пълнозърнесто брашно, понеже съм се увлякла по здравословния начин на хранене. Срещам голям отпор от всички вкъщи, понеже са свикнали толкова с белия хляб, че никаква агитация не е в състояние да им промени мнението. Тестото втасваше на два пъти: когато беше на една топка, а и след като го оформих на по-малки такива. Когато беше окончателно готово, пъхнах една "златна" пара в една от топките и ги оформих във вид на слънце.
На трапезата вечерта освен боба и сармите сложихме чесън, орехи, ябълки, киви. Събрахме се баща ми, майка ми, аз и най-малкия ми син. Синът ми Иван с цялото семейство отидоха в Дупница да гостуват на сватанаците да могат и те да се порадват на младото поколение. А най-големият син Наско учи за изпити - колежанин е в Медицински колеж, Пловдив.
При нас на гости пък е племенникът ми, който пристигна с приятелката си Лусия от Майорка за коледните празници. И понеже тя знае много малко български, аз проявих инициатива да я уча на нашия език, като отстрелям с един куршум два заека: и аз да науча малко испански. Тук вече е моята сила - ученето и езиците.
Празникът Бъдни вечер премина не съвсем празнично: майка каза молитвата /част от нея, която помни/, хапнахме, пийнахме и включихме телевизора да ни весели народната музика. Аз се оттеглих в другата стая да си чета "Майсторът и Маргарита" на Булгаков.
Днес ще готвим свинско месо, което вчера донесе сестра ми от селото на зетя. С нетърпение чакам момента да си продължим занятията с Лусия.
Все още няма коментари