club50plus.bg

Тази история се разказва от баща на син и днес настъпи часа и ти да я научиш. Веднъж когато бях много малък, горе-долу колкото теб баща ми разказаха тази вълнуваща случка, която е знае от своят баща. А той твоят пра дядо е това момче променило коледата на една елха.

И така когато бях на осем години, на Бъдни вечер реших да направя най-голямата пакост, да отворя коледните подаръци по-рано. Бях се уверил, че мама и татко са си легнали и отидох до елхата. Но щом започнах да отвързвам панделката на единият от подаръците – елхата ме удари. Разплаках се, ударих я веднъж, дваж и в този момент мама влезе и ми се скара:

- Защо удряш елхата попита ме тя ?
- Тя първа ме удари!
- А ти, да не си искал да отвориш коледните подаръци по-рано?
- Ммм... да – смутено и отвърнах.
- Нима не знаеш мили ми Анри, че елхата е пазител на коледните подаръци?
- Нима?
- Да, незнаеше ли? Хайде да отидем при баща ти, той ще ти разкаже за елхата.

Бързо се затичах към спалнята на родителите ми, щом отворих вратата видях татко че спи, отидох до него, целунах го и той веднага се събуди:

- Милият ми пакостник, мисля че си готов да научиш семейната тайна.
Баща ми ме целуна по челото , прегърна ме и ме настани в обятията си
- Сега ще научиш тайната която той ми разказа онази нощ:

Натрупалият сняг през нощта, бе покрил всички улици в малкото селце, дори и къщите почти не се виждаха покрити със своите снежни калпаци. Единствено от комините излизаше гъст дим, който показваше в коя къща има обитатели и в коя не. Но на края на селцето, най-малката къща от всички, която граничеше с гората, от нейният комин не излизаше гъст дим. Въпреки, че там живееше селският дървар със своята челяд и жена. Едва, едва забележимият пушек който се носеше от комина бе следствие на малкото клонки събрани от тази сутрин от жената на дърваря. Те не бяха достатъчни за да стоплят цялата стая, но бяха поне толкова колкото да може да се накладе малък огън за направата на топла супа за зимната вечер. Покрай огнището си играеха две деца, по голямото бе момче с черни коси, малко мургаво и прекрасни пъстри очи. То бе не повече от седем годишно, дрешките му бяха направени от домашна вълна, както и елечето така и панталоните. До него весело подскачаше едно четири годишно момиченце, косите му бяха сякаш от злато, кожата му бяла като сняг, а очите му сини като през топло лято небе. Рокличката му бе червена, отново изплетена от домашна вълна дело на майка му, имаше и страхотна панделка на косата си която му придаваше още по-вълшебен вид. А усмивката му, тя бе толкова лъчезарна, че трудно някой би отказал нещо на такова дете.
Изведнъж тежката дървена врата се отвори, през нея влезе едър мъж. Косите му бяха заскрежени от студа на вън, а ръцете му премръзнали. Той се запъти директно към кухненската маса, седна на едни дървен стол и без дума на продума погледна към жена си. Тя веднага му принесе топлата супа, постави къс хляб пред него и малко сол, мъжът на бързо се навечеря и погледна с умиление децата си.

- Тате, тате – весело завика момиченцето подскачайки към него. Тази година Дядо Коледа ще ни донесе ли подаръци или ще забрави като миналата? Аз много съм слушала!
Преди бащата на успее да смъмри дъщеря си, майката я прегърна и ласкаво и каза:
- Добрият старец има много работа, не се знае дали ще успее да дойде при нас, все пак обикаля целият свят.
- Защо и пълниш главата с глупости – изропта мъжа и излезе отново на вън да работи.

Майката прегърна силно децата си, като ги погледна по този начин, който казваше вярвайте ми един ден той ще дойде и при нас. Вече наближаваше осем чеса вечерта, двамата палавника се отправиха към леглото си. Сгушиха се под родопското одеяло и затвориха очи. Не след дълго момиченцето побутна брат си да се събуди и го запита:

- Бате, кога той ще дойде при нас? Искам и аз елха, а под нея подаръци! Не бях ли достатъчно добра тази година?
- Беше Моли беше, възкликна момчето и прегърна сестра си.

Не измина и час от разговора на братчето и сестричето и момчето тихо се измъкна от леглото, облече се на бързо и лекичко отвори външната врата. Бе решило тази вечер да сбъдне поне едно от желанията на сестра си, не можеше да накара дядо Коледа да дойде при тях, но поне елха можеше да намери. Запъти се към вътрешността на гората, там където растяха иглолистните дървета. Докато вървеше, чуваше как дърварите сечаха елхите за коледната вечер, бащата на момчето не вярваше в този светъл празник, но тази нощ бе за него доста доходоносна и затова работеше от рани зори до късни часове на нощта. Момчето не забележимо се промъкна покрай дърварите и се отправи по навътре в гората, там някъде имаше чудна поляна от която това лято бе брал ягоди и в спомените му бе останала една малка елха, който бе самичка, за обиколена не от своите събратя а от други по големи дървета. Снегът отново започна да навява, но бе мокър сняг, който се промъкваше през дрешките и обувките му, но нито за миг не се отказа от своята цел и продължи стремглаво напред. Щом стигна до поляната и зърна елхата, очите му грейнаха, затича се към нея и с радостен глас извика:

- Ето те! Пораснала си от лятото до сега. Трябва да те занесе до вкъщи, да изненадам сестричката си с теб. Как бих искал да мога и малко звезди в шепите си да сложа, да мога с тях да те украся и да заблестиш така както си те представя тя в нейните очи.
Момчето постави брадвата на земята и седна за мъничко пред елхата да си почине. Толкова път бе извървяло, а крачетата му бяха вече премръзнали. Имаше нужда от почивка, а умората го пребори и то затвори очи. Щом момчето се унесе в сън, клоните на елхата се раздвижиха, не небе някоя животинка както всички вие бихте предположили, самата елха се разтресе от уплаха:
- Не, искам да ме секат, не искам... Промърмори елхата.
Едва изрекла тези думи и около нея се насъбраха много горски животинки, който започнаха да се чудят как да и помогнат. Докато умуваха своят план, се чуха коледни камбанки и тропот на копита. По небето се виждаше звезден прах, който политаше към земята. Големи еленови рога пореха небето, а зад тях се виждаше червен силует на шейна от който излизаше звънко и весело Хо,хо,хо. Да това определено бе дядо Коледа, той спря пред насъбралите се животни и ги поздрави радостно:
- Какво правите приятели? Всички мен ли чакате? – запита добрият старец.
- Не искам да ме отсекат – мрачно подхвана елхата.
- Та кой, аз тук не виждам човек – каза добрият дядо.
- Тук е – отговори старият мечок и разгърна лапи.
Той бе скрил малкото момче от натрупващият се сняг и го топлеше да не измръзне. От топлият кожух на мечока, момчето бе се унесло в дълбок и спокоен сън и си нямаше на представа за случващото се на около. На бързо животните разказаха, как момчето се е озовало тук само, какво му било желанието и защо елхата е страх. Дядо Коледа погали бялата си брада, позамисли се малко и каза:
Елхичке ти си родена за да носиш щастието на коледа заедно с мен. Ти си моят верен приятел във всеки един дом. Ти даряваш онова вълшебно чувство на празника, което кара малките деца рано сутрин на коледа да се струпват край теб. Ти си тази която пази подаръците от пакостниците, който искат да ги отворят по-рано. Ти си родена да направиш този ден вълшебен, без теб аз не мога да направя цялата магия на празника. Ти си тази част от коледният дух и всяка къща трябва да те има. Но днес хората са толкова жестоки, продават това, що не е тяхно, а ти си създадена от природата е те ти слагат хартиена цена. Но това дете, то е на селският дървар, те са бедно семейство и нямат пари да те купят, а техният дом има нужда от коледният дух. Ще ми помогнеш ли да върнем звездите в очите на тези две деца?
- Не искам да умра – заплака елхата и се появиха капчици смола по нея.
- Няма да умреш – радостно възкликна Дядо Коледа.
Елхата погледна с надежда и вяра и дебеличкият старец побутна леко момчето и то отвори очи. Сънува ли, или бе будно не можеше да разбере. Бе прегърнато от голям мечок, около него имаше куп горски обитатели и един дядо в червен костюм. Момчето потърка очи и се увери, че това не е сън.
- Дядо Коледа – възкликна момчето и се втурна да го прегръща!
- Какво искаш за празника млади момко – попита стареца?
- Само ела Моли да те види, нищо друго не искам, а и една елха, за това си мечтае моята сестричка.
- А за теб?
- За мен... момчето се замисли – Нищо това ми стига!
Дядото се усмихна, погледна елхата и каза на момчето:
- Днес ще изпълня твоето желание, но трябва да изпълниш и едно може желание, съгласен ли си?
- Да отвърна детето без да се замисля.
- Недей, казва за нашата среща на никой, недей разказва че животните говорят. Тази чудна елха която е пред теб, ще бъде в твоят дом, но ми обещай че щом пролет дойде ще я засадиш там където тя пожелае.
- Добре – съгласи се момчето.
Прегъна всички насъбра ли се, качи се в шейната, а до него добрият старец постави елхата на която имаше корени и потеглиха към къщата на дърваря. Преди да влязат през входната врата, Дядо Коледа поръси къщата с вълшебен прах, за да не се събужда никой. Постави елхата в една голяма саксия. Сложи е пред огнището. Усмихна се на момчето и отидоха до леглото на спящото момиче. То леко се пробуди и отвори очи, щом зърна Дядо Коледа скочи в прегръдките му. Добрият старец подаде ръка и заведе детето до огнището. Прегърна братчето и сестричето постави вълшебен прах в ръцете им и каза:
- Деца пожелайте си нещо и поръсете стаята с този прах.
Вълшебният прах бе леко студен на докосване, сякаш направен от цветни снежинки. В мига в който полетя из стаята прашеца, се появиха подаръци под елхата, кухненската маса се отрупа с всякакви вкусотии и лакомства, в средата на масата дори имаше кана с мляко и коледни курабии. А елхата, на нея все едно танцуваха весело хиляди звезди. Двете деца целунаха стареца за благодарност, Моли му донесе чаша пълна с мляко и му подаде една сладка. Той взе от почерпката, усмихна, целуна двете деца на довиждане и потегли с шейната отново на път. Двамата малчугана дълго гледаха към небето осеяно с вълшебният прашец. Тази коледа за тях бе сбъдната детска мечта. За елхата тази коледа бе мига в който разбра за какво е родена, че най-голямото щастие е да даряваш любов. На пролет тя пожела да я посадят в двора на къщата на дърваря. Така всяка коледа щеше да бъде до новите си приятели.
А когато децата пораснаха и около елхата се бяха народили малки елхи, те всяка коледа изкореняваха по няколко и ги подарява на децата който имат нужда да видят чудо, заръчваха им да бъдат посаждани отново на пролет на някое прекрасно място.
- И сега сине, ако се върнеш на селото на прадядо ти, ще видиш пред всяка къща засадена елха, която е част от коледният дух, на приятелството между две деца, една елха, хиляди животни и Дядо Коледа. А на Бъдни вечер може да чуеш как елхите припяват коледни песни на благодарност, за онази тяхна предшественица която е предала коледният дух във всеки един дом. Сега и ти знаеш семейната тайна, един ден е предай на своите деца, та да знаят как едно дете е променило коледата на една елха!