club50plus.bg

Традиция в нашето семейство е да се събираме на разточителен обяд на Коледа. За менюто на Бъдни вечер имаме спорове. Половината рода е за мръвки, защото какво е празник без месо, а другата – иска девет постни манджи. След два-три поредни скандала на тази свята вечер единодушно стигнахме до консенсус – „Всеки да си я празнува индивидуално както иска!" На коледния обяд винаги се ядат пържоли, пиле, кървавица, които всички харесват. Пият се ракия и вино в индустриални количества. Понякога има торта, понякога не, но баклава, тиквеник и баница задължително се поднасят. След това разнежени си подаряваме малки подаръци, които кой знае защо до вечерта вече сме изобилие някъде. Голямата семейна тютюмаха се повтаря с малки изключения всяка година.

Този коледен обяд също започва стандарнтно. Събрани сме край голямата маса с малко по-лекьосаната бяла покривка, а баба и мама започват да поднасят салатите от варени картофи и кисело зеленце с червен пипер. Дядо разлива сливовата, негово производство.

- Защо закъсняват Стефчови? – тревожи се той.
- Ще дойдат, ще дойдат. Сигурно пак Катето не може да се споразумее с Надя какво да облече. – го успокоява баба, а тя винаги знае, нали е майка на вуйчо Стефчо.
- А, леля Цура кого ли ще доведе? – се намесвам аз.
- Има си нов обожател. - уведомява ни баба. Цура е най-малката й дъщеря, стара мома. Всъщност се казва Цветанка.
- От кога ходи пък с него? Нали преди два месеца на рождения ти ден доведе онзи пияния артист Мишо? – учудва се мама.
- Той не ставаше и я заряза. От месец и нещо. Не съм го виждала, но си говорихме вече два пъти по телефона. Много хубав глас има – кадифян баритон. Похвали ме, че съм отгледала уникална дъщеря.
- Че е уникална, няма спор. Колко свестни мъже минаха през леглото й, а за един не успя да се омъжи. Какви грозотии са женени и деца имат, а нашата все ги избира! – се ядосва дядо и гаврътва втората си ракийка.
- Майко, нали Гошо ти се обади, че ще доведе новата си приятелка? – вика мама от кухнята.
- Да, мила, да. Ти виждала ли си я?
- Че той ги сменя през месец, нашия синковец. Как да му хванем края! – с гордост заявява дядо.
- Едно време и ти си бил такъв докато срещнеш майка. – смее се мама, носейки купата с кървавицата.
- А, ти се хопна за първия, който ти направи комплимент. Дори не беше бременна като се ожени! – я срязва баба, която и досега мисли, че мама е заслужавала нещо по-добро от татко и е права, защото той ни е оставил още когато съм била много малка.
- Булка, дай черния пипер. На картофената салата се слага повече. Вече петдесет години все туй ти повтарям! – се опитва да „смекчи удара" дядо.

И в този момент с гръм и трясък пристигат вуйчо Стефчо, вуйна Надя и братовчедката ми Катето. Те са много емоционално семейство, но този път са неузнаваеми. Зачервени, рошави и сърдити. Вуйна донася традиционната си купа с руска салата. Трябва да призная, че я прави превъзходно. Баба инстинктивно усеща, че нещо не е наред и се опитва да прикотка вуйчо в кухнята, но той сяда и се включва в ракиения маратон. Тогава баба насочва вниманието си към вуйна, но и тя й се изплъзва, като заявява, че е с мигренозен пристъп. Остава Катето. С него обаче успешно мога единствено аз да контактувам. Баба ми кимва леко с глава и аз веднага се опитвам по заобиколен начин да разбера какво се е случило.

- Кате, как върви любовта? – подхвърлям изтърканата си реплика аз.
- Много добре. Ще се омъжвам! – казва с въодушевление тя и всички замръзват по местата си. Моята братовчедка е в десети клас.
- Рано ти е още! – извиква паникьосана баба.
- И ти и мама на моите години сте имали вече и дете. – й отвръща закачливо Катето.
- И ти скоро ще имаш! – ядосно се провиква вуйчо Стефчо.
- Тъй ли?! – изтръгва от няколко уста едновременно.
- Стефи, нали се разбрахме да не проваляме празника на семейството. – през плач казва вуйна Надя.
- Ти си виновна! С твоето либерално възпитание. Виж докъде я докара! – се разкрещява, целият зачервен с пулсираща вена на челото, вуйчо Стефчо. Такъв никога не съм го виждала.
- А, ти си вечно зает! Когато си в къщи - все мачове гледаш! – се развиква и вуйна Надя. – Винаги си бил непоносимо строг с единствената ни дъщеря.
- Стига! Нищо не е станало. Всички сме живи и здрави. Ще имам и правнуче. Мислех, че няма да доживея този момент. Благодаря ти, Боже! – се радва подпийналият дядо.
- А, ученето й? Мечтаех да видя детето си абитуриентка и студентка. Имам достатъчно пари. – не престава да се ядосва вуйчо Стефчо.
- Стефчо, не се коси, мама, ще ти стане нещо. – разтревожва се баба. – То всяко зло за добро, сине! Всичко ще си дойде на мястото. Катето ще продължи да учи макар и омъжена, а ние с майка й ще гледаме бебето. Нали, Кате?
- Дадено, бабо! Аз им казвах, ама те не ме слушат. Само викат и се тръшкат.
- Какво излиза сега? Имаме си невидим присъстващ на коледния обяд. – шегувам се. – Наздраве, да дойде по живо, по здраво!
- Дано да е мъжко! – мечтателно се примирява вуйчо Стефчо и отпива от ракията си.
- Женските са по-хрисими и обичливи. – му опонира вуйна Надя.
- Нашите поне не са. – тъжно кима с глава дядо.

И както винаги в сюблимния момент идва леля Цура. Пак е в червен тоалет. Тая жена май не признава друг цвят освен нюансите на червеното. И косата си къносва. Днес е в огненочервено. С нея е висок красив блондин, значително по-стар от нея.

- Здравейте! Това е Максим. Той е преподавател по нова история в Университета. А, това е моето семейство.

И в този момент мама изтърва подноса с печеното пиле. Всички се засуетяват да събират и чистят, като не престават високо да се тюхкат, че тази Коледа ще мине без пернато. Мама се притеснява много и се скрива в кухнята. Отивам да я видя и откривам с изненада, че подсмърча.

- Мами, какво ти става? Това е само един печен бройлер! Има толкова много за ядене.
- Не ми пука за пилето, а за мъжа! – ревва на глас мама.
- За кой мъж, мами? – недоумявам аз.
- За Максю! Ние ходим вече три години и аз очаквах да ми направи предложение за женитба на Нова година, а той от месец и нещо е любовник и на сестра ми, а ми казваше, че само аз го разбирам...
- Е, оказва се, че и леля Цура го разбира... Големи мръсници са това мъжете, мами! Не плачи. Леля Цура ще го зареже скоро или той ще я зареже и може пак да се съберете... пък може и някой друг да си намериш...
- Докъде я докарахме. Дъщеря ми да ме утешава в любовните неудачи. Голям резил за семейството. – се разсмива мама през сълзи.
- И на твоето рамо съм ревала от несподелена любов, не помниш ли?
- Помня, всичко свързано с теб и брат ти помня много добре. А той защо още не идва?
- Ще дойде. Хайде, мами, оправи си грима, сложи си от френския парфюм и с пълно безразличие срази този университетски Казанова.

Тъкмо излизаме от кухнята и брат ми Георги нахлува с цяла тумба момичета и момчета, недодялани тийнеджъри като него. Баба се стъписва. Как ще нахрани тази пасмина? Аз както винаги мисля най-бързо и рационално. Веднага ги изкомандвам една част да правят сандвичи в кухнята, а останалите да отидат до магазина за провизии.

- Ще се спукам от мъка. Пепи не я пуснаха техните. – ме уведомява брат ми, прегърнал едно мургаво момиче с червени джинси. Какво да го правиш – търси си разтуха малкият.

Родата вече е хапнала, яко пийнала и проблемите са забравени. Звънецът изпиуква. Кой ли е? Никого не чакаме. Отивам да отворя аз, единствената трезва. Гледам непозната бабичка, издокарана в стилно бяло палто, вероятно от „Дрехи втора употреба" и розова плетена шапчица върху белите й букли. В ръцете си държи кутия с торта.

- Тук ли живее г-н Иван Павлов? – ме пита тя с добре обработен алт и притеснено облизва с език ярко начервените си тънички устнички.

Дядо вече е пиян и не искам да го вижда някаква непозната така, затова започвам да я разпитвам:

- Коя сте Вие и защо го търсите?
- Аз съм Вичка. Вичка Петрова. Запознахме се с г-н Павлов при джипито още преди четири месеца. Датите на изписване на лекарствата ни съвпадат. И двамата пием едно и също лекарство за кръвното. И се сприятелихме. Много си допаднахме. Сега реших да го изненадам на Коледа. Взех му адреса от медицинската сестра. Подкупих я с голяма кутия „Болеро". Нали аз съм вдовица, а той вдовец, да я прекараме заедно. И тортичка донесох. – къкънижи бабето.
- Аз направих домашна торта и той изяде четири парчета! – казва баба ми, промъкнала се зад гърба ми без да я усетя.
- А, вие, госпожо, сестра му ли сте? – върти сините си очета непознатата приятелка на дядо.
- Аз съм законната му съпруга от петдесет и две години! – казва баба и трясва вратата.
- Само да изтрезнее дядо ти, ще има да ми сърба попарата... и да не си споменала нищо на никой вътре! Звънила е твоя приятелка. – ме изкомандва тя и влиза да раздаде подаръците на близките си, горда и самоуверена пазителка на рода.
Май този коледен обяд излезе по-различен.