club50plus.bg

Събота вечер е. Големият град започва да затихва. След забързания делник и трескавата ни подготовка за това единствено и светло събитие-РОЖДЕСТВОТО, домашният уют ни събира. В очакване на святата нощ всички притихваме около родителската топлина, с бабина и дядовата мъдрост и с жизнените игри и закачки на децата. Къщата е пълна. Открай време е така. Семеен празник.

БЪДНИ ВЕЧЕР Е.

Само един благороден и добър бял старец обикаля домовете за да донесе радост на малки и големи. Той е толкова добър, че не се сърди за това негово извънредно работно време. Даже едва ли иска и двойна надница за този празничен труд в големия декемврийски студ.

В моя дом съвместните задължения и приготовления са на привършване и всеки член на семейството се отделя на малка почивка. Аз верен на традицията се потапям в природната тайнственост по тези часове. С една дума обличам топлите дрехи и излизам на улицата. От известно време ме вълнува това спокойствие, което витае около нас в ноща преди празника. Необяснимата тишина на въздуха и застиналите звуци в очакване на нещо, което ще се случи. Увил се хубаво заради студа закрачих по нашата малка улица. Тя ме извеждаше до близкия парк. Пресният сняг хрупаше под големите ми обувки. Бях сам на уличката. Игриви снежинки проблясваха падайки около уличната лампа. Тя пригласяше на снежната тишина със своя леко бучащ звук. Снежинките търпеливо трупаха и заличаваха многото човешки стъпки по тротоара.

Два шарени котарака се сборичкаха за пакет боклук, не знам защо хвърлен на метър от кофата за смет.

Аз вървях към парка като се наслаждавах на тишината. Наближавайки се разминах с шумна компания от млади хора. Други теми ги вълнуваха в този час. Тях споделяха те на висок глас, вървейки трудно с официалните си обувки. Закъсняла лека кола рязко излезе от съседна улица като ми хвърли със задните си гуми малки топки сняг. Не се разсърдих. Празник е. Най-после стигнах до парка. Тръгнах по централната алея оставайки след мен големите си стъпки, сякаш за да не се загубя. Високите градински фенери светеха по-ярко и тържествено. От небето се изсипваха безчетни снежинки, носейки частица божествена тишина. Сякаш не бях в този голям град, на този шумен градински парк. Всичко ми беше толкова друго, ново и непознато. И безкрайно тихо. Няма човешки глас, животински звук или птичи плясък. Наближавайки красивия централен фонтан, от странична алейка чух необясним шум. След него пред мен изкочи и се спря неочаквано пъстра шейна с елен отпред и кой, самият Дядо Коледа. Един такъв зачервен, белобрад и... малко ядосан.

- Това е, загубихме се със Снежанка. – веднага ме заприказва той.
- Ах този ваш град. Повечето улици тъмни. Номерата на блоковете незнайно къде са написани. Пътищата разбити и на всичкото отгоре големи коли си кротуват по тротоарите и пречат на шейната ми. А наоколо няма кой да ти каже нещо ако питаш. – продължаваше благо да нарежда доброто старче.
- Ами, ти кой си. Какво правиш сам тук – ме запита той, като чак сега видя зяпналото ми лице увито в шала.
- Ами, е така разхождам се из парка за последно преди празника. – замънках аз толкова учуден от тази неочаквана среща. Мога ли нещо да помогна – плахо предложих услугите си. Дядо Коледа ме погледна весело с кръглите си живи очи и отсече.
- Добре. Ти ще ми помогнеш да намеря този адрес, а аз ще ти направя една истинска коледна магия. Съгласен ли си.
- Знаейки за неговите добри дела още от дете, все пак се стреснах от думата магия.
- Не се плаши. Това значи да те заведа там, където си бил и преди. Само на хубави места.
- Нямах време за чудене. Сделката не е за изпускане. Всички знаем, от този старец само добри дела можеш да очакваш.

Така след моята без големи усилия помощ, аз очаквах с нетърпение премията си. И наистина след малко, доброто старче ме качи в шейната , грижовно ме зави с червения си кожух и потеглихме нанякъде...

Малкият часовник ме събуди с нежна мелодия. Време беше да се става за поредния трудов ден. В къщи всеки без напрежение се заемаше със сутрешните си задължения. С първите благи думи – добро утро изразихме взаимната си обич и уважение един към друг. В движение пуснах и телевизора. Той излъчваше приятна музика. Новините както винаги бяха полезни и поучителни, представени без излишна допълнителна доза напрегнатост. Излизайки на площадката дружески се поздравявахме с повечето съседи, тръгнали и те за работа. Асансьорът ни приюти за кратко и сигурно пое с нас надолу към улицата. А там повечето бяха запалили колите си в очакване на половинките си. Аз трябваше да заведа сина до близката детска градинка. Вървяхме спокойно по-широкия тротоар. Нямаше коли паркирали да ни пречат, нямаше разхвърляни строителни отпадъци да ни спират. Усмихнати и ведри лелките ни посрещнаха във градинката. Те даряваха всяко дете с усмивка и топла и блага дума. Разделяйки се с целувка с детето, аз поех към спирката на градския транспорт. Знаейки разписанието му, спокойно дочаках пристигането на добре отопления автобус. Тръгнал от близкото до града село сега квартал, той беше изпълнен с много ученици. Те кротко седяха по местата си и тихо и спокойно разговаряха по младежки теми. Кавалерски скачаха за да отстъпят на по-възрастен човек. Това бяха същите български ученици , които срещах винаги, минавайки покрай училищния им двор. Те спортуваха разделени на отбори. Момчетата показваха футболни умения в тази задружна игра. Без викове, псувни и обиди. Момичетата, елегантни в своите спортни екипи раздаваха баскетболната топка преди атака на коша. Аз често се спирах за малко и се наслаждавах на здравото и умно поколение, което идва след нас.

В автобуса се носеше приятна, настройваща те за хубав ден музика. Мекият глас на водача я прекъсваше при обявяване на поредната спирка.

Така без излишно напрежение пристигнах на работното си място. Тук съм вече 28 години. Драго ми е, приятно ми е когато пристъпвам този портал. Радушно се поздравяваме с колеги и колежки. Преките ни ръководители и те с внимание към всеки от нас. Разбираш тяхната и твоя отговорност за успеха на фирмата. А когато до теб спре директора и свойски те попита за семейството, здравето, как са децата, като през цялото време те държи човешки по лакътя, тогава със сигурност отчиташ кое и къде е твоето място в колектива. В края на работния си ден с настроение и весели закачки с колегите, тръгвам към дома. Удовлетворен, че съм полезен, че се усъвършенствам и че живота ми има смисъл. Вървейки към спирката чувам във въздуха моето име. Приятели от друга фирма ми махат настойчиво. Не сме се виждали близо година. Сядаме по една бира на сладка приказка – кой, къде и защо. И се смеем за спомени и кроим планове за хубаво бъдеще. Стана ми топло на душата от тази неочаквана среща. След раздялата с тях, реших да повървя малко пеша без цел из града, на път за дома. Времето беше мъжко и слънце и студ. С настроение вървях по улиците на родния ми град. Навсякъде бе почистено, изненада от падналия сняг не бе допусната. Който трябва си е свършил задължението. По тротоарите се разминавах с ведри, усмихнати и спокойни мъже и жени. Повечето облечени с вкус и усет за модерното. Говореха тихо, културно, без излишна показност и парадност. Децата вървяха кротко до своите родители или тихо и приятно палаво си играеха около тях. Беше прекрасно да се разминавам с толкова позитивно настроени граждани на този град. Нямаше блъскане, нямаше висок безпардонен говор. Всеки на улицата се съобразяваше с другия на тази улица. Нямаше просещи деца или насядали пред магазините жени протягащи шепа за стотинки. Реших да се насоча към централната част на града.

Колеги ми разказаха за пъстрите коледни базари издигнати там. И действително като стъпих на изчистените от снега големи мраморни плочи, се потопих в друга атмосфера. С усет и вещина загрижените търговци бяха изградили в битов стил кой кошара, кой тясна селска кръчма, кой кокетен малък ресторант. И пушат ония ми ти скари.

На тях месо се пече, риба се опича, наденица се запича. Въртят се едни чевермета, къде младо агънце набучено, къде мъничко прасенце се върти в тон с музиката сякаш. И навсякъде вино, червено вино се лее. Или в шарена глинена чаша се насипва или в бяла стъклена кана се долива. А хората усмихнати, чукат се, наздраве си викат и весели празници си пожелават. Отвсякъде шумна глъч се носи. Нарочно подбрани песни звучат по уредбите. По смелите и можещи вече пригласят на певците. Няма псувни, няма закани, няма бой. Веселим се. Не ми се тръгваше от този наш български коледен кът. Не можах да видя познато лице, но и така не ми беше скучно. Приказвахме си на масата, споделяхме си и си викахме наздраве. След този кратък и задушевен отдих на базара продължих по централната улица. Магазините с разнообразните си коледни украси те викаха настойчиво. Вътре действително бяха пълни с мъже, жени, цели семейства. Трескаво се купуваше по набелязания списък. Голям празник идва. Всеки трябва да бъде удостоен с внимание. Подаръкът е най-малкото нещо, но и без него не може. Защото му се радват еднакво и големите и малките. Е, особено малките. Затова е тази детска глъч около щандовете с играчки. Всяко семейство така си е подредило доходите, че да се изпълни списъка за подаръците изцяло , особено за децата. Защото те ни радват в този живот, и те са нашето утре. Минавайки покрай откритата сцена на площада, позната двойка семейство неочаквано ме хвана и включи в голямото българско хоро, което се виеше под звуците на народен оркестър. И млади и стари, и мъже и жени се държаха здраво и редяха стъпка подир стъпка от игривите наши хора. Студ ли. Беше така празнично да си част от танца на ярко осветения площад. Децата гледаха любознателно отстрани, като по-смелите набираха кураж и се вмъкваха внезапно в хорото...

В промеждутъка на две песни чух джи ес ема. Съпругата ми съобщи, че са в кафенето на парка с приятелско семейство.

Напуснах по принуда поредното наше хоро и от близката спирка поех с тролея за срещата. Вътре се бяха качили и други участници в това народно веселие. Кротко и без излишни емоции обсъждаха видяното. Радостта от преживяното беше във въздуха.

Усмихнати ме посрещнаха и моите мили хора и нашите приятели в кафенето.

С добро настроение се включих и в тази компания. Децата ни си играеха на електронните игри в заведението. Припомнихме си нашето съвместно весело лято на родното черноморие. Ние мъжете бяхме взели карти за фирмените ни бази на морето. С какво желание децата участваха в уроците по плуване. Сега в това кафене планирахме и зимните занимания на семействата през предстоящата ученическа ваканция. И на двамата жените ни бяха учителки. А момчетата ни са луди на тема ски. Разделихме се по живо и здраво с пожелания за весели празници. И до скоро. Ние се запътихме към дома. В двора на близкото училище купчина деца шумно правеха снежен човек. Метлата, кофата, червеният морков и ред други пособия чакаха своя ред и место. По пътя ни собствениците на малки магазинчета ринеха с гребла падналия сняг по тротоара пред обекта. За утрешния ден да е чисто и незаледено. Завихме на ъгъла към нашия блок. Децата от входа изчукваха греблата от полепналия сняг. Току що бяха привършили с почистването на тротоара отпред. Всички вкупом приятелски ни отговориха на поздрава. С весела и задружна глъч се прибрахме заедно във входа. Бузките им бяха зачервени от физическия труд, който бяха упражнили. С приятно настроение се разпръснахме по апартаментите си с пожелание за по-добър и по-хубав утрешен ден. Завършваше един необикновен ден от календара на годината. През целият този ден ми беше особено светло на душата и спокойно на тялото. От началото и през цялата му дължина та чак до края, всичко премина под яркия знак на семейно щастие, човешко разбирателство и общонародна доброта и веселие. Жени, мъже, деца – всички бяха еднакво внимателни един към друг.

Всеки разбира другия и се стреми да достави радост с постъпките си. А тя осезателно се чувства и в семейството, и на работата, и на улицата...

Ето така всичко ми се видя едно ангелско бяло. Малко се стреснах от това. Погледнах по ясно и гледам срещу мен пипайки се по бялата си брада самият Дядо Коледа.

Стои и се усмихва с добрите си очи. Гледа ме право в моите.

- Е, как ти дойде магията. Понесе ли я добре. Нещо май си объркан.
Ще ми казваш ли нещо, че имам да върша още много работа. – не спираше с въпросите си това така жизнено и енергично старче. Отбих погледа си встрани от него. Отново бяхме в парка, до централния фонтан. Той продължаваше да се пълни със сняг. Над нас градинските фенери светеха още по-ярко. Игривите снежинки не спираха своя бляскав танц във въздуха, преди да докоснат земята изчезвайки. Еленът пръхтеше в очакване да поеме по снежните улици на притихналия град. Дядо Коледа стоеше срещу мен в цял ръст и чакаше. Чакаше да кажа нещо за неговата Коледна магия, която беше сътворил за мен от благодарност.
- Много бяло ми се видя всичко. Чисти взаимни намерения, весели ежедневни настроения, правдиви човешки отношения. Добротата между хората беше навсякъде. Разбирателството в семействата е красотата на съвместния живот. Личната култура на всеки на улицата и в къщи, са подчертано изразителни. Любознателноста и физическото развитие на децата са основен белег на всяка семейна клетка. И този непресъхващ усет за веселие, за хубавата песен и танц са водещи в непрестанното развитие на този народ. Без разлика на възраст, пол и образование. Всички като един са облечени в бяло.
- Така е. – Весело се засмя той под брадата си.
- Право си усетил нещата. Ангелски бели са, защото това всичко е било някога. Били сте такъв народ, за който са важни правилата за взаимна доброта, човешко отношение един към друг, голямо разбирателство в семейството. Добри сте били и към хора, и към животни и птици, и към земята и посятото в нея. И затова сте били толкова земни люде, с усет към красивото в живота. Готови на безусловна помощ за нуждаещия се. И със заслужено умение за веселба в ежедневието. Задружни сте били.

И в радост и в мъка. Като един юмрук на здрава българска ръка сте били. А сега сте... недовърши мислите си на глас Дядо Коледа. Усетих, че му стана и болно и ядно.

- Само вие, като цял народ можете да върнете тези добродетели. С вашите искрени и активни действия ще направите всичко това една голяма общонародна реалност.

Иначе другото е обикновена Коледна Магия, толкова ненужна и временна за всички вас – завърши тази неочаквана и непредвидена среща с мен Дядо Коледа, качвайки се на шейната.
Еленът с нетърпение потегли към следващите адреси. За да може добрият бял старец да зарадва гугащо бебенце, послушно момченце, красиво момиченце, умно растящи батко и кака, обичащи се още и взаимнопомагащи майка и татко, мъдрите баба и дядо и още много добри хора от този наш народ, които още има незнайно къде из тази красива наша земя. Той няма да пропусне да зарадва и дечицата без родители или децата със загинали такива. Не ще пропусне някой, без да го дари с обич и внимание. Защото неговия списък е толкова точен, пълен и правдив. Той затова идва при нас, за да раздава истинската доброта и човечност.

Както само Дядо Коледа може да го прави.

Останал сам в парка, погледнах след него. Нямаше следи от шейна и от еленски копита. Не ехтеше и закачливия му глас, подвиквайки на елена. Снежецът продължаваше да трупа. Тишината се увеличаваше с всяка минута. Някъде в далечината някой пропя. Друг рано, рано опита с бомбичка. Прозорците по етажите на блоковете светеха в бяло. Коледните украси ми мигаха свойски от почти всеки дом. Зад всяка светлина има семейства, деца, млади и стари, мъже и жени. Народът, за който ми говори с такава болка самият Дядо Коледа. Вече може би най-старият член на семейството разчупва питката. Всеки е в очакване на късмета. Постните ястия наредени по празничната маса, радушно предлагат себе си на членовете на семейството. Децата стоят по-тези късни часове и зяпнали попиват обредите, които се изпълняват в тази празнична нощ.

И когато двете стрелки на стенния часовник се съберат и навън буйни мераклии замятат бомбички или небето се освети от заря в името на този празник, то НЕКА НИЕ ВСИЧКИ, ОТДЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА КАТО ЕДИН НАРОД СИ ПОЖЕЛАЕМ ДА СТАНЕМ ПО-ДОБРИ ЕДИН КЪМ ДРУГ.

С човечност и добронамереност да се гледаме и в семейството и в работата и на улицата. Да творим с желание и умение върху родните си деца, за да ги създадем за обществото такива каквито ние се оценяваме, че сме.

Нека материалната или духовна успеваемост да не ни разграничава. Все пак сме членове на едно общество, на един народ – Българският.

За който ми говори толкова дълго скъпият и обичан Дядо Коледа.

Нека ние сами да възродим неговата Коледна магия – можем това.

Като един задружен Европейски народ.

Погледнах стрелките на часовника си. Наближаваше да се скрият една в друга. Трябваше да се прибирам. Тази неочаквана среща не беше предвидена. Имаше да изпълнявам задълженията на най-големия в семейството. Огледах за последно местото на нашата среща. Непрестанният снежец от небето бавно и уверено покриваше следите от неговото явяване тук, в този квартален парк. Променен и окрилен след срещата ни аз поех по обратния път към семейството. Големите ми обувки хрупаха по снега. На изхода на парка се обърнах. Дълбоките ми стъпки бавно, бавно се закриваха от този неспиращ небесен снежец.