club50plus.bg

Кика се събуди от кристалната снежинка паднала на влажното й носле. Без да помръдва огледа пустия двор наоколо, след което свря муцунка в малките топли телца покрай нея. Те спяха сгушени едно в друго и с муцунки между лапичките. Бяха още малки и беззащитни, зимата тепърва постилаше навред бялата си топлина, а зли деца бяха разрушили парцалената къщичка на котенцата предния ден.

До вечерта Кика беше намерила временно парче балатум с опакото нагоре, където пренесе малките за през нощта. Но за постоянно обитание не ставаше, защото беше под открито небе, а снега се сипеше ли сипеше. Ех, да беше лято и в някой храсталак можеше да живеят, но сега трябваше поне завет да има – мислеше си Кика.

 

Още минутка и трябваше да потърси по-сигурно убежище за следващата нощ.
А денят беше прекрасен – тихо и меко снежинките падаха във вихъра на своя танц, придавайки още по-магически дух на празника... беше Коледа. Зад украсените прозорци на къщите грееше пламъка на огъня в камините и благоуханни гозби разнасяха своя аромат. Всичко изглеждаше приказно, под всяка елха имаше купища подаръци и много детска глъч от удоволствие. След дълго скитане беше време да нахрани своите рожби и Кика умърлушена и мокра тръгна обратно към двора, където сега те спяха сами. Прескочи оградата и се спъна в нещо лъскаво и шумолящо.

Беше празнична гирлянда и продължаваше до един сгушен ъгъл под една от терасите на блока. Първоначално Кика не видя края на гирляндата, но нещо я накара да проследи продължението й. Там на сухо и на завет имаше огромен кашон с одеалце и една купичка с вода и храна... невероятно, не повярва на очите си. Поогледа пак, за да се увери че е истина. Провери за други обитатели, но такива нямаше. Не след дълго вече пренасяше котенцата в новото им жилище, което дори беше украсено в празнична хартия сякаш самият Дядо Коледа им беше направил подарък!

Да наистина стават чудеса, мислеше си тя и с туптящо сърце ближеше малките си въодушевено на сухо и топло място. Накрая в сънен унес, когато всички бяха нахранени и приспани, Кика съзря образ на малко момиченце в един от прозорците на съседния блок. То стоеше усмихнато и наблюдаваше всичко случило се в последния час.

... За Коледа Мила си беше пожелала коте, но мама имаше алергия към тези мили животинки. Предният ден пак от същия този прозорец беше видяла набезите на злите деца над котешкия дом. А днес в много голям и пъстър кашон получи коледният си подарък. После заедно с мама отидоха на двора и направиха нов дом за котенцата... дано майка им го откриеше. Така и стана. В коледната нощ Мила имаше котета, за които да се грижи, а те откриха свой дом, където да отраснат. Дядо Коледа беше направил всички щастливи!