Гледайки снежинките, се наслаждавах.
Танцуваха си те в косата на дете.
То ме видя, че него наблюдавах
и сви от притеснение ръце.
В очите му тревога разпознах.
Почувствах със сърцето си веднага,
че нещо кара го да чувства страх,
че иска то далече да избяга.
А беше Коледа – ден тих и снежен.
Наоколо всичко бе бяло, красиво!
Въпросът към момчето беше неизбежен:
„Защо, дете, не си щастливо?"
То бързо отговори, сякаш чакаше въпроса:
„Защото Коледата Гринч открадна."
Тогава изведнъж намуси се и се ядоса,
а после във безмълвие изпадна.
Аз му отвърнах, че зеленото човече
не е реално, а измислица една.
Загледано нанякъде далече,
детето, чуло думите ми, пребледня.
„Не е така! Грешиш ужасно!
Аз Гринч познавам не един.
Знаеш даже ти прекрасно,
че Гринч е всеки господин,
отрекъл се от свойта вяра.
Чудовище зелено е и всяка дама,
която за материално няма мяра,
и зарад нея на студа гладуват двама."
Сълзи в очите ми се появиха –
детето сам само бе осъзнало,
че хората съсипаха, разбиха
вярата в това, което беше ги създало.
Каза ми, че няма повече да се страхува.
Към дома за изоставени видях, зави, но
обърна се и каза: „Коледата съществува!"
Момченцето – сираче бедно и само –
родено бе с съдба нелепа.
Копнееше да срещне мъничко добро,
да види що е туй подкрепа.
И, гледайки в снежинките, тогава осъзнах
най-ценната и скъпа истина, не крия:
да си добър към непознат във празничната нощ
е истинската Коледна магия.
Все още няма коментари