club50plus.bg

В едно малко селце, откъснато от града, живееше малко момче на име Иво. Една нощ то се събуди от силното разтърсване на къщата. Стана и погледна през прозореца. На релсите имаше разпростряна мъгла. Той излезе и видя, че това е парен влак. От влака изкочи весел кондуктор, който му обесни, че влака е за Лапландия и че, ако иска, може да се качи. Иво се замисли и скочи на стълбите на последния вагон. Щом влезе, с изненада откри, че всички купета бяха пълни с деца и детски глъч. Иво се настани в едно от купетата. След малко дойде веселият кондуктор, за да провери билета му. Момчето се стъписа и каза, че няма билет, но тогава кондукторът го помоли да бръкне в джоба си. Иво така и направи. Бръкна и извади посребрен билет. Засмян, кондуктор го взе и перфорира на него буквите „В" и „Р". Докато пътуваха до Лапландия, всички пътници пееха коледни песни и ядяха вкусотии с шоколад и мармалад. Скоро пристигнаха в Лапландия. Щом слязоха от влака, видяха много къщички, богато украсени и осветени празнично. Милиони джуджета бързаха за някъде, а от съседната къща се чуваха песни. Веселият кондуктор им каза да се подредят по трима и да не се отдалечават от групата. Иво се хвана за приятелите си, с които по-рано се беше запознал. Той предчувстваше, че в това магично място му предстояха много вълнуващи приключения. Децата бяха доста палави, а от видяното им се запали любопитството и те се разпиляха из малките криви улички. Така приключенията на Иво и приятелите му започнаха. Докато разглеждаха чудатите витрини на магазините в градчето, децата, с които Иво беше тръгнал изведнъж забелязаха, че са попаднали в улица без изход. Когато се разтичаха на посоки, за да потърсят пътя, по който дойдоха, изведнъж пред тях се появи тухлена стена и те се оказаха в капан. В този момент асфалта под тях се отвори и те пропаднаха... в работилницата на Дядо Коледа!!!

Тази работилница имаше най-различни отдели, например – отдел „Писма", отдел „Послушни деца", „Работилница" и много други. Всеки отдел имаше специални машини, но на децата най-силно впечатление им направиха машините за шоколад и бонбони и разбира се тези за играчки. Иво и приятелите му разглеждаха необезпокоявани работилницата, тъй като всички работливи джуджета се суетяли, заради изоставането от графика. Този график беше електронно табло, на което с различни цветове се изписваха поръчките и това, което не беше направено все още, биваше казвано по високоговорителя. По едно време коледните мелодии бяха прекъснати и с тържествен глас беше обявено, че след 10 минути светлините на голямата коледна елха, в центъра на града ще бъдат запалени. В този момент всички малчугани се стъписаха. Те изгаряха от желание да присъстват на това събитие. За съжаление никой не знаеше как се озоваха в работилницата и как биха могли да стигнат отново в града. В този момент на едно момиченце му стана тъжно и се разплака. Сълзите й стреснаха всички джуджета-работници. Те наобиколиха новодошлите деца. Разпитваха ги, успокояваха ги и след като ги увериха, че посещението на работилницата е част от програмата за разходки из техния град, им помогнаха да излязат на площада на градчето. Подшушнаха им, че при тях има една легенда – който вярва в Дядо Коледа, чува звънчетата на еленчетата, малко преди шейната да е дошла. Децата се насладиха на тържеството. Хор с празнично облечени джуджета пееше коледни песни, докато огромната елха се обливаше в топлите червени, златни и лилави цветове на лампичките, имаше гирлянди във всички цветове, а най-отгоре блестеше сребърна звезда. Децата трябваше да тръгват, защото чуха свирката на веселия кондуктор. Трябваше да се приберат преди зазоряване по домовете си. Децата, с леко натъжени лица, се качиха бързо в купета си и влакът потегли обратно. Иво тъкмо се отпусна върху топлата седалка, когато чу странен тропот по тавана. Отвори прозореца и забеляза сянката на човек. Учуден, реши да провери. Излезе от купето си и се качи по стълбата отвън. Видя възрастен мъж, който си вареше чай в самовар и мажеше палачинки с шоколад. Старецът го покани с усмивка да се присъедини към трапезата му. Иво не чакаше втора покана – все пак това бяха любимите му палачинки. Излапа набързо три-четири, пожела приятно пътуване на любезния си домакин и слезе в купето си. Влакът скоро спря и децата започнаха просълзени да се сбогуват едно с друго. Обещаха си, че ще си пишат веднага след празниците и ще си гостуват много скоро. Наближаваше гарата на Иво. Кондукторът дойде в купето му и го помоли за билета. Перфурира го и с пожелания за весели празници му помогна да слезе. Докато влакът потегляше, Иво видя как един прозорец се отваря и оттам се подаде веселият кондуктор, който му извика:

- Не спирай да вярваш, момче!!!

Иво погледна билета си и тогава видя, че последните перфорирани букви „А" и „Я" са направили думичката ВЯРА. Затича се към дома си. Щом влезе, зърна огромната и блестяща елха, под която имаше куп подаръци за него. Отвори първия, който му попадна и там откри едно от звънчетата на еленчата на Дядо Коледа.

Много, много години след това приключение Иво продължаваше да чува звънчетата по Коледа.