club50plus.bg

Две седмици оставаха до Коледа. Докато Кейди отиваше на работа, мислеше за предстоящите празници. Тя живееше в град Мисвил и работеше като организатор на тържества. Тя си мислеше за Коледа. Спомняше си как е празнувала празника със семейството си. Всички бяха весели и пееха коледни песни. Баща й винаги свиреше на старото пиано, а Кейди, сестра й Бела и брат й Мат пеят „Звънят звънчета". След това старият грамофон засвирваше и всички танцуваха. Преди да легнат, Кейди, Бела и Мат оставяха мляко и бисквити за добрия старец, когото очакваха да им донесе подаръци. На сутринта Кейди ставаше първа и тичаше с радостни викове към елхата, за да види какви подаръци ѝ е донесъл дядо Коледа. От тези мили спомени очите й се пълнеха със сълзи...

Децата от Мисвил не знаеха кой е дядо Коледа и какво прави. Кейди винаги беше искала да покаже на децата истинската същност на Коледа. Според децата от 2060 година това беше просто един скучен празник, както и възможност да спят и да стоят пред компютъра цял ден. Кейди отдавна беше спряла да вярва в дядо Коледа, но все още го пазеше в сърцето си. Изведнъж я осени прекрасна идея. Тя реши да я сподели с брат си, който щеше да я разбере и да ѝ помогне.

И ето я Кейди, запъхтяна и зачервена, влиза в един небостъргач и се качва на 23 етаж, където живее брат й.

- Здравей, Мат! Докато отивах на работа, си мислех за Коледа и как чакахме дядо Коледа и беше толкова вълнуващо! А днешните деца не знаят кой е той и дори не ги интересува! Иска ми се и те да усетят вълшебството на празника... иска ми се и те да празнуват Коледа както я празнувахме ние... Измислих чудесен план! Ще ми помогнеш ли?

В началото Мат я гледаше учудено, но след като помисли, реши, че планът на сестра му е добре измислен и трябва да опитат.

Кейди беше решила на Коледа да направят коледно празненство за всички деца от Мисвил в залата на града. От децата се искаше да напишат писмо с подаръците, които искат да получат. След това щяха да пуснат писмата си в специални пощи, които щяха да бъдат поставени из целия град. На Коледа децата щяха да дойдат на празненството и да получат подаръците си. Кейди щеше да им говори за Коледа и за добрия старец, джуджетата и за всички други вълшебства, които се случват на Коледа.

На следващия ден Кейди отиде в общината и говори с кмета за плана си. На същия ден из целия град бяха поставени пощи както и във всички училища бяха изпратени писма, в които се предлагаше на децата да пуснат писмо с подаръците, които искаха да получат за Коледа. Точно след два часа пощите започнаха да се пълнят. Кейди започна да чете писмата и вечерта отиде с брат си да купят част от подаръците.

Оставаха два дни до Коледа. Всички деца вече бяха пуснали писмата си в пощите и с нетърпение очакваха празникът да дойде, за да получат подаръците си. Кейди и Мат отидоха да подготвят украсата на залата. Те купиха огромна елха и много гирлянди и топки.

На Коледа, в осем часа всички деца се бяха събрали в залата на Мисвил.

Добър вечер, деца! – каза весело Кейди. – Днес е Коледа – един много хубав и весел празник. Преди празника всяко дете пише писмо до дядо Коледа, в което казва какъв подарък иска да му донесе. Дядото чете писмата и ако детето е било добро през цялата година, то ще получи подаръка, който си е пожелало. Дядо Коледа живее в Лапландия, облечен е в червен костюм и има бяла брада. В Лапландия има работилница, където джуджетата правят подаръците за децата. Вечерта на Коледа, докато всички спят, добрият дядо влиза през комина на къщата ви и оставя подаръците под елхата. Старецът обикаля цялата планета, летейки с вълшебна шейна, теглена от елени, и носи подаръци само на послушните деца. И най-важното- той чува и вижда всичко! Само трябва да вярвате, че съществува. Благодаря ви за вниманието. Сега ще започнем с раздаването на подаръците.

Децата бяха очаровани от историята на Кейди.

- Защо дядо Коледа не дойде да ни донесе подаръците? Ние непослушни ли сме били? – попита едно момиченце.
- Не, просто дядо Коледа не може да дойде тази година и ме помоли аз да ви ги дам.

А в това време дядо Коледа стоеше в къщата си в Лапландия и гледаше телевизия. Той вече не бе веселият дядо – с червени бузи и усмихнати очи... От много време всички го бяха забравили. Той вече не разнасяше подаръци, а стоеше вкъщи и подреждаше старите си писма. Работилницата беше пуста. Всяка Коледа дядото стоеше по цял ден там и си спомняше как преди това място беше пълно с работливи джуджета и подаръци. Докато гледаше телевизия, дядо Коледа случайно включи на новините: „Кейди от малкия град Мисвил купи подаръци на всички деца от града и им ги раздаде, като им обясни, че това го върши добрият дядо Коледа. Децата бяха очаровани от делото на жената, както и от историята за белобрадия старец." Дядо Коледа изключи телевизора.

- Знаеш ли какво измислих! – каза дядо Коледа, влизайки в кухнята, където баба Коледа печеше сладки. Бабата го погледна учудено.
- Реших да събера джуджетата и отново да започнем да правим подаръци. По телевизията казаха, че някаква жена от Мисвил била купила и раздала подаръци на децата от града и им разказвала за дядо Коледа. На всички много им харесала историята й и идеята й на Коледа да се раздават подаръци. Пратих момчето на съседите да повика Питър, главното джудже.
- Планът ти няма да успее, днешните деца не ги интересува някакъв старец с бяла брада и червен костюм... всички отдавна те забравиха...
- Все още има деца, които вярват в мен! Може да са малко, но има!
- Дали? Ако имаше такива деца, дали работилницата щеше да е празна? Дали костюмът ти щеше да стои в гардероба, в паяжини, а шейната ти да ръждясва? – след тези думи баба Коледа поклати глава и излезе от стаята.

Стегна се душата на стареца.
- Права е моята баба... никой вече не си спомня човека с червения костюм и елените... никого не го интересува... Никога повече няма да мога да полетя с шейната...

Дядо Коледа въздъхна и се замисли. В същия момент влезе Питър, главното джудже.
- Дядо Коледа! Откога не съм те виждал! Защо ме повикахте?
- Исках да те попитам нещо... какво ще кажеш да отворим работилницата отново и пак да правим подаръци, заедно с останалите джуджета?
- Дядо Коледа, това трябваше да се случи много отдавна! Разбира се, че приемам! Да отворим работилницата и да направим децата щастливи!
- Да им покажем, че добрият дядо и джуджетата съществуват! – каза с пламнали очи стареца.

На следващия ден той събра всички джуджета и започнаха да почистват работилницата. След това се заеха с поправянето на шейната. Събраха и елени за впряга. За тях трябваше да се полагат особени грижи, защото летящи елени не се срещаха никъде – джуджетата ги правеха летящи. Всеки ден в овеса им слагаха летящ прах и ги поливаха с вода и летящ прах. Накрая джуджетата ги учеха да летят и до Коледа елените ставаха готови да теглят шейната на белобрадия старец.

Три дни преди Коледа в работилницата в Лапландия кипеше усилена работа. Дядо Коледа беше решил да види Кейди и Мат и заедно да подготвят коледното празненство тази година. Дядото облече червения си костюм, излъска ботушите си и среса брадата си. След това излезе навън и отиде да види дали са приготвили Рудолф за път.

След един час дядо Коледа, яхнал Рудолф, се приземи в Мисвил до къщата на Кейди. Той сложи на рогата на Рудолф камбанка – невидимка и еленът изчезна. Дядо Коледа се изтупа и почука на вратата. Кейди отвори и не можа да повярва на очите си.

- Дядо Коледа, това ти ли си?
- Да, аз съм! А ти си Кейди – много послушно момиченце!
- Хайде, влез, дядо Коледа! – покани го Кейди. – Но какво правиш тук?
- Разбрах за миналогодишното коледно празненство и за успеха ти с подаръците... Ще можеш ли да ме включиш в коледното празненство тази година? Нали миналата година разказваше на децата за дядо Коледа от Лапландия... представи си колко ще са щастливи децата да ме видят... Какво ще кажеш?
- О, дядо Коледа! Това е чудесна идея! Коледното празненство ще бъде чудесно! Пак ще направим пощи като миналата година, но тази година ти ще бъдеш наш гост и ще обясниш на децата, че трябва да пращат писмата си до теб и ти ще изпълняваш желанията им.

Дядо Коледа преливаше от щастие. Той даде адреса си на Кейди, която щеше да му препраща писмата на децата и джуджетата щяха да правят подаръците. На празненство старецът щеше да ги донесе в чувала и сам да ги раздаде на малчуганите.

На следващия ден Кейди и Мат украсиха залата и всичко беше готово за празника. Както миналата година децата изпратиха писмата си, които сега бяха двойно повече, защото всички бяха разбрали за празника. В Лапландия всичко беше готово – подаръците бяха пакетирани и наредени в чувала, шейната беше лъсната, елените впрегнати и обилно поръсени с летящ прах. В Мисвил празненството започна.

- Добър вечер, деца! – каза тържествено Кейди. – За втора година правим това празненство, което има голям успех. Тази година двойно повече деца изпратиха писма – вие ме изненадахте, сега аз ще ви изненадам! Влез, дядо Коледа!
Всички в залата бяха учудени – децата мислеха, че дядо Коледа е измислица, че няма дядо с червен костюм и бяла брада... Те наистина бяха изненадани!

- Здравейте, малчугани! – каза дядо Коледа. – Тази година аз ще ви раздам подаръците. Следващата Коледа ще изпращате писмата си на мен, няма нужда да ги пускате в пощите на Кейди. Тази година моите джуджета направиха даровете, които си пожелахте и се надявам да ви харесат. Дойдох чак от Лапландия, за да ви видя, да ви пожелая „Весела Коледа" и да ви дам подаръците, които сте заслужили!

Децата бяха много щастливи и вече всички вярваха, че добрият дядо съществува.На следващата година малчуганите изпратиха писмата си до Лапландия. Оттогава дядо Коледа им носеше подаръците през нощта, като влизаше през комина и оставяше подаръците под елхата. Колкото за Кейди - тя беше много щастлива, че запозна децата с дядо Коледа. В работилницата на белобрадия старец вече работеха и джуджетки, които изработваха играчките за момиченцата. Старецът направи Кейди главна джуджетка. Оттогава тя всяка година прави подаръци и на Коледа се качва в шейната до дядо Коледа и разнасят подаръци в снежната коледна нощ.