club50plus.bg

Сутринта, на Коледа, Ейми се събуди много рано. Тя се зарадва на снега, който беше затрупал всичко навън, и си помисли за децата, които нямат родители и не знаят, че има такъв празник като Коледа. Ейми реши да ги посети и започна да им приготвя сладки, кейк и ябълков сироп. В 10 часа щеше да отиде да им ги занесе. Ейми беше разучила колко момиченца и момченца има и беше купила кукли и камиони за по-малките и книги и дрехи за по-големите. Тя опакова подаръците, събра в една кошница сладкишите, взе подаръците и тръгна към сиропиталището. На отиване мина през един магазин, за да купи на децата елха и украса.

Още с влизането в сградата Ейми потрепера. Всички деца спяха, ядяха и играеха в една стая, която беше цялата в сиво- сиви стени, сиви легла и чаршафи и сиви масички. Дечицата бяха облечени в сиви дрехи, които бяха прекалено тънки за зимата. Тези малки, бедни душици се радваха и от най-малкото внимание... някои бяха израснали, без да знаят какво значи думата родител и всички бяха много тъжни.

Ейми и децата започнаха да украсяват елхата. След това всички седнаха в кръг и Ейми се зае да им разказва за дядо Коледа, Снежанка и джуджетата. Сирачетата бяха много развълнувани от историята за белобрадия старец, както и от присъствието на Ейми.

Всички седнаха в кръг, защото Ейми щеше да им дава подаръците. Най-накрая остана един подарък, който беше за Аманда.

- Аманда. – прочете Ейми. – Тук ли е Аманда?
- Тя е болна. – викна едно от децата. – Лежи в спалнята.
- А кой е при нея? Сама ли е? – попита изненадано Ейми.

Ейми влезе в спалнята. Чу се силно кашляне от ъгъла на стаята. Тя отиде и видя една малка руса главичка и бледо детско личице. Момиченцето едвам дишаше от кашлица.

- Мамо, ела при мен. Не ме оставяй самичка при лошите лелички! – бълнуваше то. При тези думи очите на Ейми се напълниха със сълзи и тя вдигна малкото детенце. Телцето й гореше, очите й сълзяха и Ейми веднага тръгна към болницата. Преди да напусне сиропиталището с болното дете на ръце, отиде при една от леличките и й каза:

- Как не ви е жал за детето! Горкото е тежко болно, а вие сте го оставили само, когато най-много се нуждае от помощта ви! Възмутена съм! Ще се погрижа да затворят това сиропиталище! Ако трябва, ще осиновя всички деца, вместо да ги оставя във вашите ръце!

След тези думи тя напусна сиропиталището и тръгна към болницата.

- В момента детето е в доста лошо състояние... не е яло от три дни и ако не се бяхте погрижили за нея, можеше да умре. – каза докторът, който щеше да помогне на Манди.

Ейми стоя цял ден и цяла нощ при момиченцето, което сега спеше спокойно и на топло, което не се беше случвало от много време насам... На следващия ден Манди се събуди.

- Къде съм? Коя сте вие? – попита обърканото момиченце.
- Доведох те в болницата, защото беше много болна. Аз съм Ейми. Обещавам, че повече няма да се върнеш в онази сграда! Ще те осиновя и ще живееш при мен. Разкажи ми за себе си.
- Аз се казвам Аманда, но можете да ми казвате Манди. Не познавам родителите си... Баща ми е умрял при трудова злополука, а майка ми е жива, но ме е изоставила още при раждането ми. Сега съм на девет години и много искам да ходя на училище.
- Ще се погрижа за това, Манди! И спокойно можеш да ми говориш на „ти".

След този ден Ейми осинови Манди и момиченцето започна бавно да се възстановява. С всеки изминал ден лицето й добиваше цвят и започна да пълнее. Манди тръгна на училище, научи се да пише и чете и бързо настигна връстниците си. Манди се срещна с истинската си майка и заживя при нея.

Мина една година отакто Ейми посети сиропиталището. Пак е Коледа и вече всички сирачета живеят в родната къща на Ейми. Тя изпълни обещанието си. Още след миналогодишните празници тя ремонтира родната си къща и заедно с кмета на град Вайлет затвориха сиропиталището. Ейми се погрижи всяко от сирачетата да ходи на училище. Всяка Коледа Манди и майка й ходеха на гости на Ейми и децата. Заедно стояха пред камината, пееха коледни песни и с нетърпение чакаха дядо Коледа да им донесе подаръците под елхата.