Във ледена висулка надеждица съзира,
детенцето, допряло носленце до стъклото.
Написало два реда до Дядо във всемира –
до Коледа или до Дядо Бог спасител.
момчето дълго мисли и дълго го написа.
Да впрегне във шейната си всички ветрове
и малките дечица с подаръци да слиса.
Поне една мечта той от всичките да сбъдне,
поне в единия чорап по нещичко ще сложи.
Защото, знаят те, чувалът е бездънен.
Защото е чувалът не на Коледа, а Божи.
Все още няма коментари